Решение № 933 от 12.06.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 933 гр. Русе, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20244520106281 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Г. Д. Д. с ЕГН:********** твърди, че сключила Договор за паричен кредит № 821555 към искане № 9181983 с ответника в размер на 1000,00 лева. Твърди, че е налице недействителност на целия договор за потребителски заем поради противоречие с разпоредбите на ЗПК.

Твърди, че съгласно чл.З от Договора страните са уговорили основните параметри на правоотношението. Съгласно цитираната клауза размерът на заема е 1000 лева, с краен срок за погасяване - 30.10.2023г. За предоставения кредит заемополучателят дължи възнаградителна лихва в размер на 40,05% годишно, като в чл. З, т. 5 от Договора е посочен годишен процент на разходите в размер на 47,99%. Съгласно чл. З от Договора заемът следва да бъде върнат на 8 месечни вноски, дължими с падеж четвъртък, от които 2 вноски по 33,38 лв. и 6 вноски по 186,67 лв. В чл. 5 от Договора страните са се договорили, че в срок от три дни кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като са поставени множество условия за това. При един поръчител същият следва да получава възнаграждение в размер поне на 7 минимални работни заплати, а при двама - поне 4; поръчителите да не са 1 кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със заемодателя; поръчителят да няма задължения с рейтинг различен от „редовен" в Централния кредитен регистър, включително по погасени задължения; поръчителят да представи служебна бележка или друг документ за размера на получаваните трудови доходи.

Ищцата твърди, че съгласно договора за кредит, при неизпълнение на условията по чл. 5, се дължи фиксирана неустойка в размер на 901,22 лв.

Въпреки формално дадената възможност на кредитополучателят да осигури обезпечение в тридневния срок, още със сключването на Договора му е начислена така наречената неустойката в размер на 901,22 лв. Същата е включена в погасителния план още от самото начало, като е посочено, че погасителната вноска се изменя в размер на 136 лв., а общото задължение ще бъде в размер на 2088 лева.

Ищцата счита, че към настоящия Договор следва да се приложат разпоредбите на ЗПК. Уговорената в чл. 11 от Договора неустойка противоречи на множество императивни правни норми на ЗПК, поради което на основание чл. 26 от ЗЗД е нищожна. Счита, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален размер на Годишен процент на разходите/ГПР/ - чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това вземане формално е посочено като обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и така същият да остане под установената граница, предвидена в закона. Действително обаче същото отговаря на всички критерии, посочени в пар. 1, т. 1 от ЗПК. То представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и следва да се заплати от потребителя. Това се потвърждава и от самия погасителен план, от който е видно, че разходът за неустойка е включен и дължим още с подписването на договора. Очевидно е, че договарянето на този разход като неустойка има единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално допустимия размер, поради което на основание чл. 21 от ЗПК тази клауза е недействителна. Дадената на потребителя възможност да осигури обезпечение в тридневен срок не може да обоснове обратния извод.

Срокът е твърде кратък и е житейски логично да се предположи, че потребителите на подобен тип кредити са материално затруднени, съответно не могат нито да представят банкова гаранция, нито да осигурят поръчители с големи трудови доходи. Освен това следва да се има предвид, че в ЗПК е 2 предвидено изрично задължение на кредитора да оцени кредитоспособността на длъжника. С предоставянето на потребителя на заемната сума кредиторът е счел, че заемателят отговаря на критериите му за кредитоспособност, поради което изискването на допълнително обезпечение е лишено от всякакъв смисъл. В случай че кредиторът действително е искал такова да му бъде осигурено, то следва да се изиска преди предоставянето на кредита, каквато е обичайната практика.

Ищцата поддържа, че видно от представения погасителен план възнаградителната лихва в размер на 40,05% за срока на договора се равнява на 186,78 лв., а неустойката в размер на 901,22 лв., с което реалният ГПР става над 100% Определянето в Договора на сумата в размер на 901,22 лв. като неустойка за неизпълнение на задължение цели единствено заобикаляне на забраната чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

На следващо място счита, че така уговорената неустойка излиза и извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. Същата противоречи на закона и добрите нрави, като излиза и извън пределите на предвидената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода. Нарушават се основни принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Съгласно т.З от Тълкувателно решение № 1/2009г. от 15.06.2010г. на ОСТК преценката за нищожност следва да се извърши в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства при съобразяване на примерно посочени критерии, като естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. Процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не за същинското задължение по договора за връщане на заетата сума. Видно и от размера й същата е в размер на близо 90% от предоставения заем, без да става ясно изобщо какви вреди обезщетява, след като кредиторът сам е оценил кредитоспособността на длъжника и е одобрил отпускането на кредита преди да му е предоставено обезпечението. Твърди се в исковата молба, че с договарянето на тази неустойка заемодателят цели единствено да се обогати.

3

Излиза се извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Цитираната клауза е екзорбитантна, нарушаваща добрите нрави и противоречаща на чл. 26 ал. 1 и чл. 9 от ЗЗД. В този смисъл Решение № 181 от 26.02.2015г., по т.д. 4386/201 Зг. на ЕКС, 2-рр отделение, ТК и Решение № 247 от 11.01.2011г. по т.д. № 115/201 Ог. на ЕКС. Следва също да се има предвид, че за неизпълнението на задължение за предоставяне на обещано обезпечение в чл. 71 от ЗЗД е предвидена достатъчно тежка санкция.

На следващо място ищцата счита, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. В нея се предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Ищцата твърди, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо. Освен това счита, че клаузата на чл. 11 от Договора е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, Същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Твърди, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.

Ищцата счита, че са налице основания целият договор за потребителски кредит да се приеме за недействителен, което по същество води до недействителност и на самата неустоечна клауза, като моли съда да се произнесете относно действителността на договора в мотивите на решението си.

Поддържа, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима по кредита.

Съзнателното погрешно посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването на компонентите, които влизат в него, с цел заобикаляне ограниченията на ЗПК следва да се тълкува, като цялостно неизпълнение на задължението по чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което е основание за 4 недействителност на целия договор по чл. 22 от ЗПК.

Ищцата счита договорът за потребителски кредит за недействителен на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК., евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22, вр. с чл.11, чл.19 от ЗПК.

Моли съда да постанови решение, с което:

- Да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на договор за потребителски кредит № 821555, сключен между ищцата и „Сити кеш" ООД, с ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано от Николай Пенчев Пенчев, на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК., евентуално на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. с чл.11, чл.19 от ЗПК, чиято недействителност моли да бъде прогласена.

- В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли първоначалния иск, моли съда да провъзгласите нищожността на клаузата на чл. 11 от договор за потребителски кредит № 821555, сключен между ищцата и „Сити кеш" ООД, с ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул.Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано от Николай Пенчев Пенчев като противоречаща на ЗЗП, ЗПК и ЗЗД.

- Да осъди на основание чл.23 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.55, ал.1, от ЗЗД ответника „Сити кеш" ООД, с ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление:гр. София, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано от Николай Пенчев Пенчев, да заплати на Г. Д. Д. с ЕГН:

**********, сумата в размер на 668,43 лева, представляваща изначално недължимо платена сума по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

Претендират се разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, в които развива съображения за неоснователност на предявените искове. Претендират се разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с 5 оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че на 28.02.2023г. ищцата сключила Договор за паричен кредит № 821555 към искане № 9181983 с ответника в размер на 1000,00 лева. Съгласно чл.З от договора страните са уговорили основните параметри на правоотношението.

Съгласно цитираната клауза размерът на заема е 1000 лева, с краен срок за погасяване - 30.10.2023г. За предоставения кредит заемополучателят дължал възнаградителна лихва в размер на 40,05% годишно, като в чл. З, т. 5 от Договора е посочен годишен процент на разходите в размер на 47,99%.

Съгласно чл. З от Договора заемът следвало да бъде върнат на 8 месечни вноски, дължими с падеж четвъртък, от които 2 вноски по 33,38 лв. и 6 вноски по 186,67 лв.

В чл. 5 от Договора страните са договорили, че в срок от три дни кредитът следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като са поставени множество условия за това. При един поръчител същият следва да получава възнаграждение в размер поне на 7 минимални работни заплати, а при двама - поне 4; поръчителите да не са кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със заемодателя; поръчителят да няма задължения с рейтинг различен от „редовен" в Централния кредитен регистър, включително по погасени задължения; поръчителят да представи служебна бележка или друг документ за размера на получаваните трудови доходи.