Решение № 482 от 05.08.2026, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 482 гр. Силистра, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян Ив. Стоянов при участието на секретаря Н. Д. Г. като разгледа докладваното от Стоян Ив. Стоянов Гражданско дело № 20253420101630 по описа за 2025 година

При секретаря Надка Гаджева като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №1630 по описа на съда за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от И. М. П. с ЕГН:**********, от гр.Сс обл.Сс, ул.“Пл.“ №...., ет...., ап...., в която твърди, че е била в трудови правоотношения с ответника, като е придобила право на пенсия за прослужено време и възраст , поради което правоотношението е било прекратено на 01.08.2023 година. Също така твърди, че в последствие с анекс от 10.08.2023 година е бил променен колективния трудов договор, който предвижда увЕ.чение на заплатите на педагогическите специалисти/какъвто е била тя/ със задна дата от 01.01.2023 година. Твърди, че с тази промяна основното и възнаграждение се променило, като се е увЕ.чило с 15% и заедно с другите допълнителни начисления е равна на 2616,07 лева.

В тази връзка моли съда да осъди ответника да и заплати сумата от 2388,61 лева, представляваща разлика в изплатените и трудови възнаграждения за месеците от януари до юли включително на 2023 година, в едно със законната лихва върху нея считано от подаването на исковата молба до окончателното и изплащане. Също така моли съда да осъди ответника да и заплати сумата от 3753,53 лева, представляваща разлика в изплатените и обезщетения по чл.222, ал.3. от КТ. Претендира и присъждане на сумата от 232,90 лева, представляваща разлика в изплатените и обезщетения по чл.224 от КТ. Претендира и присъждането на обезщетение за забавено изпълнение до подаването на исковата молба в размер на 1893,69 лева.

1

Прилага писмени доказателства:Служебна бележка, Трудов Договор, Заповед от 30.06.2023 година, допълнително споразумение, Служебна бележка от Синдиката на българските учитЕ. Анекс към колективен трудов договор, писмо и становище на синдиката на българските учитЕ., заявления, копие от трудова книжки и платежен фиш.

Претендира присъждането на разноски, като представя списък с разноските.

Ответникът, ПМГ „Св. Климент Охридски“ гр.Сс, с ЕИК:000558959, дава отговор на исковата молба. Счита, че молбата е допустима, но неоснователна. Не оспорва, че е изменен колективния трудов договор, но счита, че той е приложим единствено за служитЕ.те с действащи трудови договори към датата на изменението. Също така оспорва представеното писмено доказателство „Служебна бележка“, удостоверяваща членството на ищцата в Синдикат на българските учитЕ.. Оспорва претенциите и по размер.

Моли съда да отхвърли исковете и да присъди разноски.

Предявен е иск с правно основание чл.357, ал.1 от КТ във връзка с 86 от ЗЗД.

От представените писмени доказателства и твърденията на страните се установи, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника. Същата е била старши учител в системата на училищното образование. На 01.08.2023 година е било прекратено трудовото и правоотношение, поради придобито право на пенсия за прослужено време и възраст. При пенсионирането си тя е получила полагащите и се обезщетения по Кодекса на труда. Последното и основно трудово възнаграждение е било в размер на 1602 лева, а брутното начислено възнагаждение е било в размер на 22258,82 лева. На тази база са били изчислени и полагащите се обезщетения.

В последствие, на 10.08.2023 година е бил сключен анекс към Колективен трудов договор между Министерството на образованието и науката, Съюза на ръководитЕ.те в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование в Република България, синдиката на българските учитЕ. към КНСБ, синдикат „Образование“, към КТ „Подкрепа“ и Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България. С него е бил изменен чл.27 от стария договор, като в същия е предвидено, че считано от 01.01.2023 година, старшите учитЕ. ще получават минимално основно възнаграждение от 1763 лева.

Всичко установено до тук не се оспорва от страните. Единствено се оспорва правото на ищцата да получи увЕ.чението според изменението на КТД. Застъпеното становище от ищцата е, че новото увЕ.чение се дължи на всички служитЕ., които са работили в периода от 01.01. 2023 година до приемане и влизане в сила на изменението и след това, а това на ответника е, че то се дължи само на лицата, които са в трудово правоотношение с ответника към момента на подписване на анекса. Този извод, ответника прави 2 въз основа на приетото изменение на чл.27, ал.2 от КТД, като при буквалния прочит на разпоредбата се създава това разрешение на въпроса.

Но нещата не стоят така. На 01.09.2023 година, била изменена Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда. Изменението е било обнародвано в ДВ бр.75 от 01.09.2023 година. В §2 от ПЗР е предвидено, че приложение №3 към наредбата се изменя и влиза в сила от 01.01.2023 година.

С това приложение е определено същото минимално основно възнаграждение за старши учител, каквото е било договорено и в КТД. С приемането на това изменение, увЕ.чението на минималното основно възнаграждение е за всички заети в сферата на образованието без да се поставят изисквания за членство в синдикална организация или наличие на действащо трудово правоотношение към деня на подписването или влизането му в сила. Следователно, въпреки, че трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено, то на нея и се дължи увЕ.чения размер на възнаграждението, считано от 01.01.2023 година по силата на цитирания нормативен акт.

От изложеното се налага извода, че ищцата не е получила изцяло размера на полагащото и се възнаграждение и такова и се дължи. Остатъка следва да бъде заплатен с размера на законната лихва съобразно правилото на чл.245, ал.2 от КТ. Същото се отнася и до получените обезщетения по чл.222, ал.3 от КТ и по чл.244 от КТ. Същите следва да бъдат преизчислени с размера на новото възнаграждение и разликата да се изплати на ищцата с размера на законната лихва от датата на исковата молба. Стойността на тази разлика бе установена от заключението по изготвената експертиза.

Отделно от това с влизането в сила на изменението на посочената погоре Наредба, за ответника е възникнало задължението да изплати разликите в трудовото възнаграждение и в изплатените обезщетения. След като не го е направил, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забавено изпълнение на ищеца. Размера на това обезщетение не бе установен, поради което съдът приложи разпоредбата на чл.162 от ГПК и го опредЕ. в размер на 968,23 евро.

Поради уважаването на иска на основание чл. 78, ал.1 и ал. 6 във връзка с чл.84, т.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца извършените разноски в размер на 763,55 евро, а по сметка на СРС държавна такса в размер на 169,14 евро.

Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд,

РЕШИ:

Осъжда ПМГ „Св. Климент Охридски“ гр.Сс, с ЕИК:000558959 да 3 заплати на И. М. П. с ЕГН:**********, сумата от 2388,61/Две хиляди триста осемдесет и осем лева и шестдесет и една стотинки/ лева с равностойност 1221,28 /Хиляда двеста двадесет и едно евро и двадесет и осем цента/ евро, представляваща разлика в изплатените и трудови възнаграждения за месеците от 01.01.2023 година до 31.07.2023 година включително, в едно със законната лихва върху нея, считано от 27.10.2025 година до окончателното и изплащане.

Осъжда ПМГ „Св. Климент Охридски“ гр.Сс, с ЕИК:000558959 да заплати на И. М. П. с ЕГН:**********, сумата от 3753,53/Три хиляди седемстотин петдесет и три лева и петдесет и три стотинки/ лева с равностойност 1919,15/Хиляда деветстотин и деветнадесет евро и петнадесет цента/ евро, представляваща разлика в изплатените и обезщетения по чл.222, ал.3. от КТ, в едно със законната лихва върху нея, считано от 27.10.2025 година до окончателното и изплащане.

Осъжда ПМГ „Св. Климент Охридски“ гр.Сс, с ЕИК:000558959 да заплати на И. М. П. с ЕГН:**********, сумата от 232,900/Двеста тридесет и два лева и деветдесет стотинки/ лева с равностойност 119,08/Сто и деветнадесет евро и осем цента/ евро, представляваща разлика в изплатените и обезщетения по чл.224 от КТ, в едно със законната лихва върху нея, считано от 27.10.2025 година до окончателното и изплащане.

Осъжда ПМГ „Св. Климент Охридски“ гр.Сс, с ЕИК:000558959 да заплати на И. М. П. с ЕГН:**********, сумата от 968,23 /Деветстотин шестдесет и осем евро и двадесет и три цента/ евро, представляваща обезщетение за забавено изпълнение до датата на завеждане на исковата молба.

Осъжда Осъжда ПМГ „Св. Климент Охридски“ гр.Сс, с ЕИК:000558959 да заплати на И. М. П. с ЕГН:**********, сумата от 763,55 /Седемстотин шестдесет и три евро и петдесет и пет цента/ евро, представляваща извършени разноски в хода на производството.

Осъжда ПМГ „Св. Климент Охридски“ гр.Сс, с ЕИК:000558959 да заплати по сметка на Силистраенски районен съд сумата от 169,14/Сто шестдесет и девет евро и четиринадесет цента/ евро, представляваща държавна такса върху уважения размер от исковете.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от връчването.

4

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 5