Решение № 2214 от 25.11.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2214 гр. Пловдив, 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20225330204908 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 51/18.08.2022г. издадено от Г.Н.В. – Директор на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район” /БД ИБР/ гр.Пловдив, с което на основание чл.200, ал.1, т.4, предл.1 от Закона за водите (ЗВ), във вр. с чл.53, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) на „Община Стара Загора“ със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ № 107, представлявана от Ж.В.Т. – кмет на Община Стара Загора е наложена имуществена санкция в размер на 150 (сто и петдесет) лева за нарушение по чл.194б, ал.1 от ЗВ.

С жалба от кмета на Община Стара Загора се прави искане за отмяна на издаденото НП № 51/18.08.2022г. поради неговата неправилност и незаконосъобразност. Представят се доводи по същество на искането а именно за неосъществено ползване от страна на Община Стара Загора като титуляр по разрешително за водовземане от повърхностни води № 1

01490017/31.05.2017г. издадено от Министъра на околната среда и водите, с краен срок на действие 31.12.2021г. и което съответно не нарушава задължението по ал.2 на чл.194б от ЗВ.

Представят се доводи за приложимост разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Прави се искане за присъждане на съдебни и деловодни разноски, включително и възнаграждение за юрисконсулт.

Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се представлява от юрк.Д. В., която поддържа жалбата и искането за отмяна на НП. В пледоарията си представи доводи за ненастъпили последици, от нарушение което е констатирано след като вече са били подадена декларации и платени дължими такси към датата 15.02.2022г. Представи доводи за приложение института за маловажност. Направи искане за присъждане на разноски в размера на минималния.

Въззиваемата страна, Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район” гр.Пловдив, редовно призована в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт И.К. съгласно представено пълномощно, който счита жалбата за неоснователна и моли да бъде потвърдено НП като правилно и законосъобразно. В пледоарията си представи доводи в подкрепа на искането.

Направи искане за присъждане на юристконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Община Стара Загора е титуляр за водовзмемане на повърхностни води по Разрешително № 01490017/31.05.2017г. издадено от Министъра на околната среда и водите, с краен срок на действие 31.12.2021г., за обект междублокови пространства в квартали 37,38,52б, в УНП І гр.Стара Загора, ЕКАТТЕ 68850, обект РЗИ. С писмо до Директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ гр.Плодив изх. № 10-11-827/24.01.2022г. от името на кмета на Община Стара Загора а били изпратени чрез куриер осъществяващ пощенски услуги 9 броя декларации за 2021г. по чл.194б от ЗВ, на разрешени от МОСВ обекти за водовземане на повърхностни (подземни), минерални води. Пощенския оператор е 2 осъществил услугата за времето от 11.02.2022г. - 14.02.2022г.( пощенски плик лист 23 от делото).

Към декларацията по Разрешително №

01490017/31.05.2017г. е бил приложен и протокол от 31.12.2021г. издаден от НЕК ЕАД Предприятие“Язовири и каскади“ Язовирен район „Копринка“.

Писмото с приложените към него декларации и други документи е било входира в БД ИБР Пловдив на 17.02.2022г. с вх.№ КД-04-2017. Декларацията по ч.194б от ЗВ и приложения към него протокол от НЕК ЕАД Предприятие“Язовири и каскади“ Язовирен район „Копринка“ удостоверяват 0 (нула) куб.метра водовземане на повърхностни води и 0 (нула) лева дължима такса за водовземане.

На 14.03.2022г. инж.М. П. Х. и инж.Ц.Г.Г. – служители на БД ИБР Пловдив извършили проверка за изпълнение на задължението за предоставяне на информация за изчисляване на такса по образец в срок до 31.01.2022г. съгласно чл.194б, ал.1 от ЗВ за период 01.01.2021-31.12.2021г. по разрешително № 01490017/31.05.2017г. издадено от Министъра на околната среда и водите, с краен срок на действие 31.12.2021г. Констатациите от проверката били отразени в Констативен протокол № СЗ-080 от 14.03.2022г.

Съгласно КП при проверката било констатирано, че в деловодството на БД ИБР няма постъпили документи, изпратени до 30.01.2022г. В КП е посочено че Община Стара Загора като титуляр по разрешително № 01490017/31.05.2017г. издадено от Министъра на околната среда и водите, с краен срок на действие 31.12.2021г. и изпратило извън срока в ВД ИБР декларация по чл.194б от ЗВ за период 01.01.2021-31.12.2021г. Същата е изпратена на 11.02.2022г. ведно от печат на пощенско клеймо. Представената декларация по чл.194б от ЗВ и заведена с вх.№ КД-04-2017/17.02.2022г. на БД ИБР. В КП е посочено че съгласно представената декларация по чл.194б от ЗВ и видно от копие на дневника приложено към нея, дължимата такса за период 01.01.2021-31.12.2021г е 0 лв.

С изх.№ ПО-02-95 от 15.03.2022г. до кмета на Община Стара Загора е изпратена покана за явяване на 23.03.2022г. от 15 до 16,30 часа в БД ИР Пловдив за съставяне и предявяване на актове за административни нарушения по ЗВ. С поканата е посочено че при неявяване на посочените дата и час АУАН ще бъде съставен в негово отсъствие, на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН. Изпратен е и КП от извършена проверка.

На 23.03.2022г. в БД ИБР Пловдив в присъствието на оправомощено лице по 3 силата на пълномощно от кмета на Община Стара Загора е бил съставен против Община Стара Загора акт за установяване на административно нарушение № 56 за извършено на 01.02.2022г. нарушение по чл.194б, ал.1 от ЗВ. Актът е подписан от посочените в него лица, включително и от оправомощеното от кмета на Община Стара Загора. На датата на съставянето на акта е връчен препис от него на оправомощеното от кмета на Община Стара Загора лице, което го е получил със задължение да го предаде, удостоверено с разписка, неразделна част от акта. В законоустановения срок от името на кмета на Община Стара Загора пред АНО са били представени писмени възражения относно съставения АУАН и посоченото в него нарушение. След като АНО приел направените възражения за неоснователни, на основание констатациите съдържащи се в АУАН № 56/23.03.2022г., на 18.08.2022г. е издадено атакуваното НП с което е ангажирана административната отговорност на Община Стара Загора за извършено нарушение по чл.194б, ал.1 от ЗВ на основание чл.200, ал.1, т.4, предл.1 от ЗВ. Издаденото НП е връчено на Община Стара Загоре на 25.08.2022г. ведно с писмо изх.№ ПО-02-95/23.08.2022г. чрез известие за доставка. Издаденото НП е обжалвано в срок пред Районен съд гр.Пловдив.

Така изложеното от фактическа страна съдът намира като установено от приетите по делото писмени и гласни доказателства, които не си противоречат, и които не се оспорват от страните.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.

За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП.

Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е 4 извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните, в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.

Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването 5 на НП и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на НП, наказващият орган е този, който поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, както и нарушителят не се счита за такъв, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение. Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд счита, че обжалваното наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съгласно разпоредбата на чл.201, ал.2 от Закона за водите, в предвидената от закона форма, при спазване на материалните разпоредби и е съобразено с целта на закона. Съставения АУАН е издаден също от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл.201, ал.1 от Закона за водите и Заповед № РД-03-310/09.12.2021г. приложена по делото. В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават процедурата и издаденото наказателно постановление. В съставения АУАН и в атакуваното НП е направено описание на нарушението, както нарушената правна норма от Закона за водите. От така установеното от фактическа страна, на основание приетите по делото доказателства съдът счита че процесното нарушение се установява по несъмнен начин. Фактът за извършено нарушение не се оспорва от страна на жалбоподателя, тъй като до 30.01.2022г. не е 6 предоставил информация за изчисляване на дължима такса за водовземане по разрешително № 01490017/31.05.2017г. издадено от Министъра на околната среда и водите, с краен срок на действие 31.12.2021г. Писмото с 9 броя декларации по чл.194б от ЗВ и други документи е било изпратено от оператор на пощенски услуги на 11.02.2022г. и получено в гр.Пловдив на 14.02.2022г.