Решение № 13016 от 09.10.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 13016

Варна, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XIV състав, в съдебно заседание на десети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

При секретар НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ административно дело № 20267050701971 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Образувано е по жалба на „Трейднет София“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя, собственик на аптека „Марешки Обеля 2“, находяща се в [населено място], [жк], ДКЦ XXX, аптека 3, с ръководител маг.-фарм. В. Г. Т., рег. № 221775, срещу Заповед за налагане на санкции № РД-253С-00-193/19.05.2026 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). С оспорената заповед на дружеството е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 2550 евро за нарушение на чл. 6, ал. 2 от Индивидуален договор № 228450/21.01.2026 г. за отпускане и заплащане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, изразяващо се в изпълнение на електронно предписание от помощник-фармацевт П. А..

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на административния акт. Оспорва се компетентността на издателя на заповедта. Оспорва се и приетата от административния орган фактическа обстановка, като се твърди, че не е установено процесният лекарствен продукт действително да е бил отпуснат на здравноосигуреното лице от помощник-фармацевта. Поддържа се, че отразяването на П. А. в аптечния програмен продукт не доказва само по себе си фактическото предаване на лекарствения продукт от нея, доколкото помощник-фармацевтът може да извършва технически действия в използвания софтуер. Сочи се, че контролните органи не са присъствали при изпълнението на процесното електронно предписание и нямат непосредствени възприятия относно лицето, предало лекарствения продукт. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Н. Н., поддържа жалбата и претендира присъждане на направените по делото разноски, за които представя списък и договор за правна защита и съдействие.

Ответникът – управителят на НЗОК, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Варна, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Между НЗОК, представлявана от директора на РЗОК – София, и „Трейднет София“ ООД е сключен Индивидуален договор № 228450/21.01.2026 г. за отпускане и заплащане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК.

Изпълнението на договора се осъществява чрез аптека „Марешки Обеля 2“, находяща се в [населено място], [жк], ДКЦ XXX, аптека 3, с ръководител маг.-фарм. В. Г. Т., УИН ********** и рег. № 221775 в РЗОК.

Със Заповед № РД-25-00-235/16.04.2026 г. на управителя на НЗОК е разпоредено извършването на проверка на процесната аптека по изпълнението на индивидуалния договор. Проверката е извършена на 20.04.2026 г. от определените със заповедта длъжностни лица – контрольори от Централното управление на НЗОК, като за резултатите е съставен Констативен протокол № РД-25-00-235-1/20.04.2026 г.

При проверката в аптеката са присъствали маг.-фарм. В. Г. Т., пом.-фарм. П. Д. А. и пом.-фарм. С. Ю. С.. Контролните органи са извършили справка в информационната система относно изпълнени електронни предписания, заплащани от НЗОК, като към констативния протокол са приложени съответните разпечатки. От приложените извадки от информационната система е установено, че едното електронно предписание е изпълнено от помощник-фармацевт П. А., като изпълнението му е удостоверено с нейния електронен подпис. По друго проверено електронно предписание е отразено изпълнение от магистър-фармацевт В. Т.. Върху справката от информационната система, в която процесното електронно предписание е отразено като изпълнено от П. А., собственоръчно удостоверено от магистър фармацевта В. Т.. Въз основа на тези констатации проверяващите са приели, че изпълнението на процесното електронно предписание от помощник-фармацевт П. А. представлява нарушение на чл. 6, ал. 2 от Индивидуален договор № 228450/21.01.2026 г., тъй като отпускането на заплащаните от НЗОК продукти следва да се извършва от магистър-фармацевт.

Констативният протокол е връчен на ръководителя на аптеката на 20.04.2026 г.

Въз основа на констативния протокол е издадена оспорената Заповед № РД-253С-00-193/19.05.2026 г., с която управителят на НЗОК е възприел констатациите относно изпълнението на конкретното електронно предписание от помощник-фармацевт П. А. и на „Трейднет София“ ООД е наложена финансова неустойка в размер на 2550 евро на основание предвидената в индивидуалния договор санкция за първо нарушение.

По делото са приети административната преписка, Инструкция № РД-16-32/10.06.2025 г. по осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 9 ЗЗО, Индивидуален договор № 228450/21.01.2026 г., както и допълнително представените от страните писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от адресата на неблагоприятния административен акт, при наличие на правен интерес от оспорването и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че административният орган не разполага с предоставена му законова или договорна възможност да налага финансови санкции на база разшерително тълкуване и извършени основателни или неоснователни предположения.

Съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗО санкциите се налагат със заповед на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК. Законът изрично предвижда, че когато нарушението е установено от длъжностни лица – контрольори на РЗОК, предложението до управителя на НЗОК за издаването на заповедта се прави от директора на съответната РЗОК. Разпоредбата очертава нормативно компетентните органи за налагане на санкции и не предоставя на страните по индивидуалния договор възможност чрез договорна клауза да изменят установената със закон компетентност. В настоящия случай проверката е разпоредена със заповед на управителя на НЗОК и е извършена от длъжностни лица – контрольори от Централното управление на НЗОК, поради което издаването на санкционната заповед от управителя на НЗОК е в съответствие със законово предоставеното му правомощие. Наред с това съгласно чл. 18, ал. 1 от Инструкция № РД-16-32/10.06.2025 г., санкциите се налагат от управителя на НЗОК/директора на РЗОК по вид и размер в зависимост от констатираното нарушение. Действително в чл. 47, ал. 1 от Индивидуален договор № 228450/21.01.2026 г. е предвидено, че за констатирани нарушения по изпълнението на договора директорът на РЗОК налага санкциите, посочени в тази разпоредба. Тази договорна клауза обаче не може да дерогира императивно определената със закон компетентност на управителя на НЗОК. Компетентността на административния орган произтича от закона и не може да бъде изменяна, ограничавана или прехвърляна чрез индивидуален договор. При противоречие между правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗО и договорната клауза на чл. 47, ал. 1 от индивидуалния договор следва да бъде приложен актът от по-висока степен – законът, а не противоречащата му разпоредба на по-ниския по степен акт. Следователно не е налице основанието за отмяна по чл. 146, т. 1 АПК.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. Индивидуализирани са адресатът, договорът, проверяваният аптечен обект, датата и обстоятелствата на нарушението, нарушеното договорно задължение, приложимата санкционна разпоредба, видът и размерът на санкцията.

Административният орган се е позовал на Заповед № РД-25-00-235/16.04.2026 г. и Констативен протокол № РД-25-00-235-1/20.04.2026 г. Документите са част от административната преписка, известни са на жалбоподателя и съдържат подробно изложение на фактическите констатации, доказателствата и правната им квалификация.

Мотивите на индивидуалния административен акт могат да се съдържат както в самия акт, така и в предхождащ го документ от административната преписка, към който актът препраща, когато този документ е съобщен на адресата и му е предоставена възможност да организира защитата си. В случая констативният протокол е връчен на ръководителя на аптеката и срещу него не е подадено подробно възражение, поради което не съществува неяснота относно фактическите и правните основания за налагането на санкцията.

В обстоятелствената и разпоредителната част на акта ясно е индивидуализиран индивидуален договор № 228450/01.01.2026 г., посочена е нарушената разпоредба – чл. 6, ал. 2 от този договор, както и санкционното основание – чл. 47, ал. 1, т. 1, б. "а". Същият договор е предмет и на заповедта за проверка и констативния протокол. Следователно жалбоподателят е бил в състояние да разбере за кое договорно правоотношение и за кое нарушение е санкциониран и е организирал защитата си именно срещу тези констатации. Поради това не е налице съществен порок във формата по чл. 146, т. 2 АПК.

В производството по издаването й не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 72, ал. 9 ЗЗО контролът по изпълнението на договорите за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК за домашно лечение на територията на страната, както и на високоспециализирани апарати/уреди за индивидуална употреба, се осъществява от лицата по ал. 2 по ред, предвиден в акта по чл. 45, ал. 17 ЗЗО, уреждащ условията и реда за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. В случая контролните органи са извършили проверка въз основа на изрична заповед управителя на НЗОК, като за резултатите от нея е съставен констативен протокол. При извършване на проверката контролните органи са действали в кръга на своите правомощия, като при упражняване на същите са спазили установения ред за контрол по изпълнението на договора. Протоколът е връчен на проверяваното лице, чрез управителя на аптеката, което не се е възползвало от възможността да направи възражение по констатациите в него, поради което заповедта е издадена без случая да е отнесен пред арбитражна комисия. Поради това не е налице съществен порок във формата по чл. 146, т. 3 АПК.

Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при неговото издаване.

Предметът на съдебния контрол се определя от фактическите и правните основания, посочени в оспорената заповед. В случая административният орган не е приел, че всички проверени електронни предписания съставляват нарушения, нито е наложил отделни санкции за всяко от тях. Като нарушение е квалифицирано изпълнението на конкретното електронно предписание от помощник-фармацевт П. А., в противоречие с чл. 6, ал. 2 от индивидуалния договор.