Решение № 212 от 20.10.2023, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Нова Загора, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело № 20222220100896 по описа за 2022 година

Производството е по чл.422 във вр.с чл.415 от ГПК във вр.с чл.79 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен установителен иск от „Банка ДСК” АД, БУЛСТАТ: 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Московска“ № 19, представлявано от изпълнителните директори Д.Д.М. и С.Л.С., чрез юрк.В. А. против Б. К. К. с ЕГН ********** и Г. А. К. с ЕГН **********, и двамата с адрес:

***, като солидарни длъжници в размер на 5856.44 лв., от които 3782.97 лв. главница по договора за кредит, 668.98 лв. възнаградителна лихва за периода от 30.12.2015 г. до 03.03.2020 г.,1404.49 лв. - дължимо обезщетение за забава начислена за периода 30.03.2020 г. до 19.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 19.03.2021 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по заповедното и по настоящото производство.

Посочвасе,че със съобщение, ведно с Определение № 316/13.06.2022 г. по ч.гр.д.№ 300/2021 г., по описа на Районен съд - Нова Загора, получени от ищеца на 21.06.2022 г., са им дадени указания за предявяване на иск по чл.422 от ГПК срещу ответниците Б. К. К. с ЕГН ********** и Г. А. К. с ЕГН ********** - солидарни длъжници, поради връчени заповеди за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

Посочват се основанията, обстоятелствата и фактите, които обуславяли съществуването на вземането на „Банка ДСК” АД:

Излага се, че на 18.03.2013 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД с ЕИК 813071350, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.„Владислав Варненчик“ № 92, впоследствие преименувано на „Експресбанк“ АД, с универсален правоприемник „Банка ДСК” АД, съгласно Удостоверение за вливане с изх.№ 20200504100105/04.05.2020 г., издадено от Агенция по вписванията - Търговски регистър София, като кредитор, Б. К. К., като кредитополучател и Г. А. К., като съдлъжник, бил сключен Договор за кредит Експресо № 333587. Предоставен бил кредит в размер на 5500 лева, при лихва и други условия, подробно уговорени в договора за кредит. Номиналният фиксиран лихвен процент бил в размер на 9,95 % на година, за целият срок на договора. Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита, изчислен към момента на сключване на договора бил в размер на 15,95 %.

1

Кредитът се усвоявал чрез разплащателната сметка IB AN BG74TTBB940015262413 83 с титуляр Б. К. К.. Срокът за издължаване на кредита бил 84 месеца. Падежната дата за издължаване на месечните вноски била 30-то число на месеца.

Посочва се, че крайният срок за погасяване на задължението бил 30.03.2020 г., както било видно и от погасителния план, неразделна част от Договора за кредит.

Разяснява се, че съгласно чл.10, ал.1 от част II от Договора за кредит: „При неиздължаване (изцяло или частично) на месечен анюитет (или на лихви и застрахователни премии през частичния гратисен период) в предвидените в настоящият договор (погасителен план) срокове, договорената лихва се увеличава с наказателна надбавка по Ч. I. т. 9.1.

Наказателната лихва се начислява отделно извън анюитетните вноски (лихви и застрахователни премии през частичния гратисен период) и при плащане се погасява преди дължимите анюитетни вноски.“.

Съгласно чл.17, ал.1 от част II от Договора за кредит: „Съдлъжникът заявява безусловно, че встъпва в дълга на Кредитополучателя и се задължава в това си качество да отговаря солидарно с него за всички негови задължения, произтичащи от настоящия договор“ и ал. 2 „съдлъжникът дължи същото, за което се е задължил и Кредитополучателят, и в същия обем“.

Твърди се, че съгласно Извлечението от счетоводните книги на „Банка ДСК“ АД, непогасените/частично погасени месечни вноски по лихва и/или главница към датата на подаване на заявление по реда на чл.417 били 52 на брой, подробно изброени в табличен вид в исковата молба.

Посочва се, че от приложеното извлечение от счетоводните книги било видно, че падежната дата за издължаване на месечните вноски е 30-то число и не са платени вноски, изрично описани в излечението от сметката. Допусната била забава в плащанията на главница и лихва, което било основание за предсрочна изискуемост, описано в чл.19.1.1 от Общите условия - кредиторът имал право да превърне кредита в предсрочно изискуем и в следните случаи: при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница, от което право кредитора се бил възползвал по следния начин: Кредитът бил изискуем на краен падеж, тъй като бил предоставен с договор за кредит от дата: 18.03.2013 г. и бил с краен падеж на 30.03.2020 г. Изискуемостта поради краен падеж била настъпила на дата: 30.03.2020 г.

Поддържа се, че вследствие неизпълнение на задълженията от страна на солидарните длъжници по Договор за кредит Експресо № 333587 18.03.2013 г. и настъпил краен падеж на дата 30.03.2020 г. кредиторът „Банка ДСК” АД пристъпил към принудително събиране на вземането си по съдебен ред и подал Заявление по реда на чл. 417 от ГПК пред Районен съд Нова Загора. Със Заповед № 164/22.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист от 23.03.2021 г., издадени по ч.гр.д.№ 300/2021 г. по описа на Районен съд Нова Загора, въз основа на представено Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК” АД, кредитополучателят Б. К. К. и съдлъжникът Г. А. К., били осъдени да заплатят солидарно на „Банка ДСК” АД следните суми :

- 3782.97 лв. - главница;

- 668.98 лв. - /договорна/ възнаградителна лихва за периода от 30.12.2015 г. до 03.03.2020 г.;

- 1404.49 лв. - дължимо обезщетение за периода от 30.03.2020 г. до 19.03.2021 г.;

- наказателна лихва/ размер на обезщетението за забава след датата на настъпване на изискуемост в размер на 10%;

- Законна лихва върху главницата от 19.03.2021 г. до окончателното изплащане на 2 задължението;

- 117.13 лв. - държавна такса;

- 150.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Сочи се още, че на основание издадените по ч.гр.д.№ 300/2021 г. по описа на Районен съд - Нова Загора изпълнителни титули, по молба на „Банка ДСК” АД, срещу ответниците на 15.06.2021 г. било образувано изпълнително дело № 663/2021 г. по описа на ЧСИ П.Г., с peг.№ ***, с район на действие Окръжен съд - Сливен. На основание чл.47, ал.5 от ГПК, Поканите за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение, били връчени на солидарните длъжници при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, след което на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД били дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, както и че срещу издадената Заповед за изпълнение не било депозирано възражение от длъжниците по смисъла на чл.414 от ГПК.

Предвид изложеното и на основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, за кредитора „Банка ДСК“ АД, възниквал правен интерес от предявяването на настоящия установителен иск в дадения им от съда едномесечен срок, съгласно посоченото Определение на Районен съд - Нова Загора.

Моли се съда, да постанови решение, с което да установи със силата на пресъдено нещо, че Б.К.К. с ЕГН ********** и Г. А. К. с ЕГН **********, дължат на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Московска“ № 19, следните суми, за които са издадени Заповед № 164/22.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист от 23.03.2021 г., произтичащи от Договор за кредит Експресо № 333587 от 18.03.2013 г., и включващи: 3782.97 лв. - главница, 668.98 лв. /договорна/ възнаградителна лихва за периода от 30.12.2015 г. до 03.03.2020 г., 1404.49 лв. дължимо обезщетение за забава за периода от 30.03.2020 г. до 19.03.2021 г.; наказателна лихва/ размер на обезщетението за забава след датата на настъпване на изискуемост в размер на 10%; законна лихва върху главницата от 19.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението;

Предвид разрешението, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, молят да им бъдат присъдени разноските, направени в заповедното производство по ч.гр.д.№ 300/2021 г. по описа на Районен съд - Нова Загора в общ размер от 267.13 лева, от които 117.13 лв. - заплатена държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В случай, че съдът приеме, че предсрочната изискуемост не е била надлежно обявена на солидарните длъжници, преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли да съобрази разрешението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълк.дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, според което „предявеният УИ по чл.422 ГПК може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на обявяване на исковото дело за решаване, въпреки че ПИ не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението, като разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението и в ИМ по чл.422 не е условие за това“.

Моли да им бъдат присъдени направените в настоящото исково производство разноски: за държавна такса, евентуално депозити за вещо лице, както и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП във вр. с чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Представил е и моли съдът да приеме като доказателства представените с исковата молба такива.

Прави доказателствени искания съдът да допусне извършването на съдебно-счетоводна експертиза от вещо лице –счетоводител, ако ответника не признае иска, както и да бъде изискано и приложено ч.гр.д.№ 300/2021 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, 3

В случай, че са редовно призовани за първо открито съдебно заседание по делото, но не изпратят представител на него и не вземат становище по евентуален отговор на исковата молба, молят делото да се разгледа в отсъствието на ищеца, за да се препятства процесуалното право на ответниците по реда на чл.238, ал.2 от ГПК.

Моли съда да постанови неприсъствено решение по чл.238, ал.1 от ГПК срещу ответниците, ако са налице основанията за това.

На ответниците Б. К. К. и Г. А. К. са назначени от съда особени представители определени по искане на съда от АК - Сливен, които са депозирали отговори на исковата молба и са изразили становище по иска в срока по чл.131 от ГПК.

С отговора си особеният представител на ответника Г. А. К. - адв.М. П. М. моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция, като неоснователна и недоказана.

Оспорва по основание и размер предявения от ищеца установителен иск, с правно основание чл.422 от ГПК и с цена на иска 5856.44 лв.

Оспорва по основание и размер акцесорния иск, предявен на основание чл.86 от ЗЗД, за заплащане на законна лихва върху главницата.

Като самостоятелно основание за оспорването сочи, че се позовава на изтекла погасителна давност по отношение на всички вземания на ищеца по процесния Договор за кредит експресо № 333587/18.03.2013 г.

Оспорва изложените в исковата молба факти и обстоятелства, както и представените с исковата молба писмени доказателства, относно тяхната истинност.

Твърди, че ответникът Г. К. не е бил в договорни отношения с „Банка ДСК“ АД по процесния Договор за кредит експресо № 333587/18.03.2013 г. и не се е задължавал по същия, в качеството си на съдлъжник при посочените в договора условия.

Алтернативно, дори ответникът К. да е бил в договорни отношения с „Банка ДСК“ АД, то по процесния договор нямало неплатени задължения.

С отговора си особеният представител на ответницата Б. К. К. адв.М. П. И.-Н. намира предявеният иск за допустим, но неоснователен.

Изразява становище по предявеният иск, че твърдяната предсрочна изискуемост на вземането по кредита не е настъпила, като излага мотиви във връзка с това:

В т.18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013 г., ОСГТК ВКС приемало, че в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът можел да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането ставало изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Такова обявяване не било направено преди завеждане на заповедното производство. Подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не можело да се счита за надлежен акт по обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника, тъй като не се изпращал препис от заявлението, поради което банката не била упражнила надлежно правото си да направи кредита предсрочно изискуем към момента на предявяване на иска по смисъла на чл.422 от ГПК, респективно не били налице предпоставките за установяване на изискуемост на вземането.