Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5026 от 24.07.2018, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 2797/2016
Вид
Решение № 5026
Подписан
24.07.2018
В сила
26.11.2018
Състав
СТЕФАН НЕДЯЛКОВ КЮРКЧИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.147, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.60, ал.2 · Закон за кредитните институции

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 24.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на пети юли, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Алина

Тодорова, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 2797 по описа на състава за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

Ищецът „Ю.Б.“ АД претендира да бъде установено вземането му срещу ответника Г.Р.Б., произтичащо от Договор за поръчителство от 24.09.2009г. за непогасени задължения на главния длъжник Н.К.А., действащ в качеството на ЕТ „С.-Н.А.“ съгласно Договор за банков кредит от 21.07.2008г. и анекс към същия договор, както следва: за сумата от 37 404,02 лева, представляваща кредитно задължение за главница произтичащо от Договор за банков кредит от 21.07.2008г., заедно със законна лихва, считано от 15.03.2013г. за сумата от 9 286,96 лева, представляваща договорна лихва върху главницата за период от 21.02.2011г. до 14.03.2013г. за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 02.05.2013г. в хода на ч.гр.д. №11505/2013г. по описа на 55 състав на СРС. Правният интерес на ищеца от предявяването на специалния установителен иск произтичал от подаденото от длъжника възражение и последвалите указания на заповедния съд за установяване на оспореното от длъжника вземане. При изложените фактически твърдения ищецът претендира за установяване на заявените вземания и с оглед изхода на процеса – претендира осъждане на ответника да му заплати направените разноски в настоящото производство.

Исковата претенция е оспорена от ответника Г.Р.Б.. С отговора на исковата молба ответникът признава твърдението на ищеца, че е страна по Договор за поръчителство от 24.09.2009г., но поддържа тезата, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила още на 16.11.2007г., когато му била връчена покана за доброволно изпълнение с изх.№ 05001050/07.11.2011г. В този смисъл и с оглед правните последици на чл. 147 от ЗЗД, регламентиращи освобождаването на поръчителя от отговорност за дълга, ако кредиторът не е упражнил правата си срещу него в шестмесечен срок – ответникът моли за отхвърляне на иска и претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетият като доказателство Договор за банков кредит Продукт „Бизнес оборудване – ГФМК“ №BL20071 от 21.07.2008 г. установява, че банката-ищец и Н.К.А., действащ в качеството на „ЕТ С.– Н.А.“ са се съгласили последния да получи кредит в размер на сумата от 40 000 лева. Условията на кредитиране са регламентирани в самото съдържание на договора /чл. 1-5/, в които са уговорени срокът на договора (чл.1) , начина на усвояване на кредита (чл.2) и падежните дати (чл.3), лихвеният процент и възможността на банката да променя едностранно неговия размер при промяна в икономическите условия /чл. 4/, възможността за начисляване на наказателна лихва при забава в плащанията на погасителните вноски /чл.4, ал.2/. В чл. 27 от договора е изрично уредена възможността за реализиране на правото на банката, да превърне целия размер на кредита в предсрочно изискуем, а също предпоставките за реализиране на това право (при неизпълнение на задължението за плащане на погасителни вноски). В клаузата на чл.33 от договора е уговорено, че всички уведомление и изявления във връзка с договора ще бъдат връчвани на адресите, посочени от страните при сключването в титулната част на договора, и ще се считат за получени при достигане до адресите. При промяна на първоначално посочените адреси всяка страна е длъжна да уведоми другата страна, като до получаване на уведомяването всички съобщения, достигнали до стария адрес, се считат за получени.

Съгласно приетия като доказателство по делото Анекс от 24.09.2009г. и в частност клаузата на чл.11 като обезпечение на вземанията на банката е учредено поръчителство, поето от ответника Г.Б..

Съгласно приетия като писмено доказателство Договор за поръчителство от 24.09.2009г. поръчителят се е задължил да отговоря за задължението на главния длъжник до пълния му размер от 40 000 лева за срок от 120 месеца. В клаузата на чл.5 е уговорено, че поръчителят се задължава пред банката да отговаря като главния длъжник, до окончателното и пълно погасяване на всички задължения по договора, включително при прогласяване на предсрочна изискуемост на кредита. В чл.13 от Договора за поръчителство е предвидено, че всички уведомления и изявления, разменени между страните във връзка с договора, се считат за получени при условията на т .нар „фингирано връчване“.

Неразделна част от договора са приети като доказателство погасителни планове към двата договора.

Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещо лице Ю.Х., дава следното заключение по подлежащите на установяване факти:

·

Размерът на използвания/усвоен кредит е 40 000 лв., а усвояването е било на два транша, съответно на 22.07.2008г. – 20 000 лева и на 31.07.2008г. – 20 000 лв. Усвоените средства са използвани целево, според предвиденото в договора за кредит и са отразени счетоводно от ищеца.

·

Размерът на главницата по процесния договор за банков кредит към датата на подаване на заявление за издаване на заповед на изпълнение 15.03.2013г. възлиза на 37 404,02 лв., включвайки редовна главница в размер на 29 781,89 лева и просрочена главница за периода от 21.02.2011г. – 21.02.2013г. в размер на 7 622,13 лв.

·

Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение сумата на дължимите и непогасени (просрочени) договорни възнаградителни лихви е в размер на 7 626,26 лева, от които падежиралите за периода от 21.02.2011г. до 21.02.2013г. са в размер на 7 474,57 лв. и начислена лихва за периода от 21.02.2013г. до 14.03.2013г. в размер на 201,69 лв. Начислените и непогасени (просрочени) наказателни договорни лихви към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 15.03.2013г. са в размер на 1 610,71 лева., от които 1 510,39 лв., начислени за периода от 21.03.2011г. – 21.02.2012г. и 100,32 лв., начислени за периода от 21.02.2013г. до 14.03.2013г. Така общият размер на дължимите договорни лихви по процесния договор възлиза на сумата от 9 236,97 лв.

·

Последното плащане по кредита е извършено на 22.02.2011г. в размер от 8,30 лв., с което е погасена част от договорната лихва за падежната дата 21.02.2013г., цялата в размер на 330,40 лв. За периода от 23.02.2011г. до 15.03.2013г. няма постъпления по сметката, съответно плащания на задълженията по кредита.

Като доказателство по делото е представена покана за доброволно изпълнение и уведомление за предсрочна изискуемост, адресирани от банката - към поръчителя Г.Б., заедно с приложена разписка за получаването от 28.02.2013г.

От допълнително представения оригинал на документа се установява, че с оглед саморъчно изписаната от него резолюция, ответникът Б. лично е получил поканата на 28.02.2013г.

В приложеното ч.гр.д.

№11505/2013г. по описа на 55 състав на СРС на стр. 31-33 е приложена и покана за доброволно изпълнение и уведомление за предсрочна изискуемост, адресирана но кредитополучателя Н.А., достигнала на адрес на 28.02.2013г., като в разписката за получаване е отбелязано, че „на адреса няма такова лице“.

Като доказателства по делото са представени от ответника и приети следните покани за изпълнение на задължението, адресирани до поръчителя Г.Б.: Покана за изпълнение с изх.№ 05001050/07.11.2011г., Покана за изпълнение с изх.№ 05001164/20.03.2012г. както и писмо с изх.№9300/0456 от 03.06.2013г., адресирано до главния длъжник Н.А., от чието съдържание се установява отправената покана за погасяване на кредитно задължение и предупреждение за упражняване на правото на предсрочна изискуемост, обявена към 08.03.2013г. В изпълнение на указание на съда, дадено на основание чл.183 от ГПК, ответникът представи оригинали от описаните покани в открито съдебно заседание от 01.06.2017г. В резултат от извършване на сравнение между оригналите и представените от ответника преписи не се установи различие от външна страна между приложените по делото документи и представените в съдебното заседание оригинали.

Като доказателство по делото е представено и прието Извлечение от регистъра на изходящите документи на Централно управление на „Ю.Б.“ АД за периода от 01.06.2013г. до 30.06.2013г.

Представена е молба от ответника, отправена към ЧСИ М.М.№786 към

КЧСИ с вх.№ 19794/26.09.2017г., чрез която ответникът-задълженото лице по изпълнителното дело №20147860400004 уведомява съдебния изпълнител за размера на трудовото си възнаграждение, начина на заплащане на дължимите от него суми и намерението да изпълни доброволно при посочените от него условия.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на предявения иск:

Искът е процесуално допустим, защото е предявен при наличието на общите и особени положителни процесуални предпоставки за допустимост на иск за установяване на вземане, в хипотезата на чл. 422 от ГПК. Направеното от страна на ответника възражение срещу допустимостта на иска, с оглед изтичане на преклузивния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД е неоснователно.

Съгласно задължителните указания, изложени в т.18 от ТР №4 от 18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. ОСГТК на ВКС, настъпването на предсрочната изискуемост е обусловено от неплащането на определен брой погасителни вноски или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника-кредитополучател за настъпилата предсрочна изискуемост.

С оглед на така дадените разрешения, които са задължителни за настоящия съд при разрешаването на спора - моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е онази дата на която волеизявлението на банката за превръщане на кредитното задължение в предсрочно изискуемо е достигнало до длъжника - кредитополучател и то само ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. Именно в този момент - целият неплатен остатък от кредитното задължение става изискуем, както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Това е и началният момент на течението на 6-месечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би се погасила, ако към датата на подаване на заявлението за издаване за заповед за изпълнение срокът е изтекъл. От тук следва и че отговорността на поръчителя по договор за кредит, обезпечен с поръчителство, се погасява, ако към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК е изтекъл 6-месечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, чийто начален момент се определя от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. (така в Решение № 23/24.03.15 г. по т.д. № 1717/13 г. на ВКС, І Т.О. на ВКС, Решение № 40 от 17.06.2015 г. по т. д. № 601/2014 г., І Т.

О. на ВКС)

В настоящия случай по делото, от страна на ответника са представени и приети като доказателства две Покани за доброволно изпълнение, изходящи от ищеца и адресирани до ответника (поръчител) съответно на 07.11.2011г. и от 20.03.2012г., в които се съдържа уведомление за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита след изтичането на седемдневен срок от получаването им при непристъпване към доброволно изпълнение. Необходимо е за преценка на доказателствената сила на тези документи да се отчита, че те не носят достоверна дата и липсват обратни разписки или други документи, които да удостоверят момента на получаването и от които съдът категорично да прецени началния момент, от който започва да тече преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Твърденията на ответника, че на същите дати би следвало и на главния длъжник да е било изпратено уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост по кредита представлява само едно логическо, хипотетично съждение, което обективно не е подкрепено с писмени доказателства – нито преки, нито косвени, поради което съдът го намира за недоказано.