Решение № 10 от 20.01.2026, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Троян, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Ютерова при участието на секретаря Мария Хр. Станчева като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело № 20254340100532 по описа за 2025 година

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от И.

М. И. от гр. Троян с р е щ у „Кредит инкасо инвестмънс БГ“ ЕАД, представлявано З.Д., А.Б. и М.Г.. От представеното актуално състояние на ответното дружество се установява, че към 11.11.2025 г. е променено името му, а именно „Бест кепитъл България ЕАД.

И. твърди, че е длъжник по Заповед за изпълнение № 941 от 26.06.2015 г. по ч. гр. дело № 1727/2015 г. на ВТРС, издадена в полза на „БНП Париба пърсънъл файнсис“ ЕАД. Въз основа на изп. лист,по молба на кредитора е образувано изп. дело.

И. счита, че не дължи процесното вземане поради изтекла давност, поради което е сезирала съда с настоящия иск по реда на чл. 439 от ГПК.

В с. з. ищцата е редовно призована, не се явява, не изпраща представител. Представено е писмено становище от пълномощника й – адв.

М. М. от ВТАК, с което моли съда да уважи изцяло така предявения иск.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответника е изпратено копие от ИМ и доказателствата и в законовия срок е представен писмен отговор, с който се твърди, че иска е изцяло неоснователен. В с. з. ответното дружество не изпраща представител, представено е писмено становище по същество.

От приобщените по делото писмени доказателства: молба до ЧСИ 730 Мария Глушкова от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, изпълнителен лист № 1909 от 27.08.2015 г. по ЧГД № 1727 от 2015 г. на РС - В.Т., молба за конституиране на нов взискател вх. № 01433 от 12.02.2018 г. по изп. дело 20157300400327 запорно съобщение изх. № 1906 от 07.02.2025 г. на ЧСИ Дияна Колева – Стефанска рег. № 728 до Уникредит Булбанк АД, Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2017 г., Потвърждение за извършена цесия на вземанията на основание чл.. 99 ал. 3 от ЗЗД, уведомление 1 за извършено прехвърляне на вземанията до И. М. И. и изпълнително дело № 202272804001475 на ЧСИ Дияна Живкова Колева – Стефанска, рег. № 728 с район на действие Окръжен съд гр. В.Т., съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Установи се, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е била издадена Заповед за изпълнение № 941/26.06.2015 г. по ч. гр. дело № 1727/2015 г. по описа на Районен съд - гр. В.Т., по силата на която е разпоредено И. да заплати на кредитора сумата от 402,90 лева, представляваща главница по Договор за потребителски заем № C R E X 10615923, сключен на 03.03.2014 г., по който длъжникът е преустановил плащанията на вноските по кредита на 18.07.2014 г., като оставащите дължими вноски до погасяването на кредита са осем, и по който договор за кредит вземането е предсрочно изискуемо в пълен размер от 20.08.2014 г. датата на втората пропусната месечна вноска, сумата от 56,63 лева - такса обработка, сумата от 29,96 лева - мораторна лихва, начислена върху оставащата неизплатена главница по заема, за периода от настъпване на предсрочната изискуемост на кредита 20.08.2014 г. до 11.06.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 25.06.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 325,00 лева, представляваща направени по заповедното производство разноски, от които 25,00 лева ДТ и 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е влязла в законна сила на 05.08.2015 г. Въз основа на същата е издаден изпълнителен лист № 1909/27.08.2015 г. по частното гражданско дело на 30.09.2015 г.

„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е подало молба и е било образувано изпълнително дело № 327/2015 г. по описа на ЧСИ Мария Глушкова, peг. № 730, с район на действие Окръжен съд - гр. В.Т.. С молбата е направено възлагане по реда на чл. 18 от ЗЧСИ. При справка в ЕСГРАО е установено, че вписаният постоянен и настоящ адрес на длъжника е в гр. В.Т., ул. „О." № 4, ет. 1, aп. 1. При посещение на призовкар на ЧСИ за връчване на призовката за принудително изпълнение е установено, че на посочения адрес се намира социално заведение S O S „България"- детско селище, в което длъжникът по изпълнителното дело И. И. е била настанена до навършването на 18-годишна възраст и, че към настоящия момент вече не е потребител на социалната услуга. Призовката за принудително изпълнение не е връчена лично на ищцата, а е залепено уведомление на 18.10.2015 г.

На 24.08.2017 г. е наложен запор върху банкова сметка на длъжника в „ЦКБ" АД. На 12.02.2018 г. е подадена молба от „Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД за конституиране на взискател по реда на чл. 429 от ГПК на основание договор за цесия с „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД. С молбата е направено искане за извършването на опис на движими вещи в жилището на длъжника. На 04.06.2018 г. ответникът в настоящото производство е уведомен за конституирането си като взискател по изпълнителното дело, както и за това, че следва да депозира нарочна молба, ако желае да бъде извършен опис на движимите вещи на длъжника и да внесе дължимата авансова такса за призоваване.

На 29.06.2018 г. взискателят е депозирал молба за опис на движими вещи. На 07.08.2018 г. е залепено отново уведомлението за насрочения опис на адреса, на който се намира социалното заведение. На 09.09.2018 г. в 2 изготвения от ЧСИ Протокол за опис е посочено, че описът не се е състоял, тъй като никой не е открит на адреса, за да осигури достъп за извършването му. На 02.10.2019 г. е депозирана отново молба за извършването на опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника. Взискателят е уведомен от ЧСИ, че описа ще се извърши на 14.04.2020 г. и, че следва да се внесе дължимата такса по т. 20 от ТТРЗЧСИ поне три дни предварително преди описа. В изготвения протокол за опис от 14.04.2020 г. отново е посочено, че описа не се е състоял, поради нередовно призоваване и невнесена такса по т. 20 от ТТРЗЧСИ.

На 01.10.2021 г. е депозирана нова молба от взискателя за извършването на справка в БНБ за наличието на открити на името на длъжника банкови сметки, както и евентуално за извършването на запор по тях. Поради прекратяване на правомощията на ЧСИ Мария Глушкова архивът с изпълнителните й дела е предаден на ЧСИ Диана Колева – Стефанска от същия съдебен район, като на процесното изпълнително дело е даден нов номер, а именно ИД № 1475/2022 г.

На 21.09.2022 г. от страна на взискателя е депозирана молба за извършването на справка в БНБ, за евентуален запор върху открити банкови сметки на името на длъжника, както и за евентуален опис, оценка и публична продан на движими вещи. Банкови сметки на името на длъжника не са открити, съответно не е налаган запор върху такИ., както и не е извършван и опис на движими вещи, поради невнасяне на такса по т. 20 от ТТРЗЧСИ от страна на взискателя.

С молба от 15.11.2024 г. от страна на взискателя е направено искане за извършването отново на справка в БНБ, запор на банкови сметки, открити на името на длъжника и опис на движими вещи. След извършена справка от страна на ЧСИ в БНБ е установено, че на името на длъжника е открита банкова сметка в „Уникредит Булбанк" АД, върху която е наложен и запор на 07.02.2025 г.

По допустимостта на иска: Предявения отрицателен установителен иск е депозиран от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от водене на настоящия спор. В случая наличието на предпоставките, необходими за обосноваване на извода за допустимост на специалния установителен иск по чл. 439 от ГПК касаят обстоятелства настъпили след издаване на изпълнителното основание, предвид изложените твърдения в исковата молба.

Налице е и пасивна легитимация за ответника, предвид, че прехвърляне на изпълняемото право касае приемство в изпълнителния лист, а не приемство в изпълнителния процес.

По отношение основателността на иска по чл. 439, ал. 1 от ГПК: Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За уважаването на иска по чл. 439 от ГПК следва да с е установи, че след издаване на изпълнителния лист, в който е обективирано вземането на ответника срещу ищеца, са настъпили твърдените правопогасяващи, правопрекратяващи или правоизключващи факти.

В конкретния казус ищцата чрез своя пълномощник се позовава на 3 задължителните разяснения на т. 3 от ТР № 2 от 04.07.2024 г /неправилно посочено от 2023 г./ по ТД № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, което по мнение на настоящия състав не намира приложение по случая.

Тълк. решение разрешава въпроса относно прекъсване на погасителната давност от изп. действие, извършено по изп. дело, по което е настъпила перемция. По своята същност перемцията е способ за прекратяване на изп. дело, когато взискателя е бездействал в продължение на две години, а подобен факт в случая не се твърди. Но дори и да се приеме, че тази практика е приложима, то съда приема изводите на ищцата за неправилни. И. намира, че за давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора-взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнителното действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, само ако непредприемането му се отдава на причини независещи от кредитора. Поради гореизложеното И. намира, че молбите от 29.06.2018 г., 02.10.2019 г., 01.10.2021 г., 21.09.2022 г., не са произвели търсения правен ефект за прекъсване на давността, тъй като описите не са се състояли. От друга страна взискателя е бил запознат, че на посочения адрес на длъжника всъщност се намира социално заведение. Настоящия състав намира, че няма как на страна – взискател в изп. процес, да се вменява задължението да сочи точния адрес на длъжника, за това се изискват съответните справки от официални база данни. Още повече едно евентуално недобросъвестното поведение на длъжника да се укрИ., не може да води до благоприятната за него последица - приключване на производството.

В тази връзка са правилни аргументите на ответника - При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изрична разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение - ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г., ОСГК.

При описаната горе хронология на всички действия в приложеното изп. дело, съда намира, че давността е прекъсвана многократно, но не е изтекла.

Успехът или неуспехът на дадено изп. действие не би следвало да определят погасителната давност. Именно за това и в самата разпоредба на чл. 116, б. „в" ЗЗД, законодателят неслучайно си служи с думата „предприемане" на изпълнителни действия, а не „извършени" или друга подобна формулировка.

Всяко направено искане от страна на взискателя за предприемане на изпълнителни действия прекъсва погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да предприеме необходимото по изпълнение на искането. Евентуалното бездействие на съдебния изпълнител не следва да е санкция за взискателя, тъй като разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК налага именно такава, но при личното бездействие на взискателя.

В случая за пълнота на изложението следва да се посочи, че перемпцията и давността са различни правни институти с различни правни последици. Давността изключва възможността за осъществяване на принудителното изпълнение, а перемпцията предполага неудовлетворена нужда от такова. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да 4 откаже да изпълни искания нов способ, защото дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново, отделно изпълнително дело, тъй като старото дело е прекратено по право. Новото искане на кредитора прекъсва давността независимо от това, дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело. Съдебният изпълнител е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изп. дело може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител само дотолкова, доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на ново дело, с което се нарушава канцеларските правила по воденето на изпълнителни дела. В каквато връзка ответника е цитирал съдебна практика, която напълно се подкрепя от настоящия състав.