Решение № 7395 от 22.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7395 гр. С., 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110149044 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 124, ал. 1 и сл. ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Д. – О. з.“ ЕАД срещу А. „П. и.“ с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 444,30 евро /868,98 лв./, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ************** по застраховка „Каско +“ във връзка с настъпило на 04.07.2021 г. ПТП, с включени 15,00 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на подаване на исковата молба 15.10.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 175,30 евро /342,86 лв./, представляваща мораторна лихва за периода от 15.10.2022 г. до 15.10.2025 г.

В исковата молба се твърди, че на 04.07.2021 г. на С. ш., част от Републикански път II 82, в посока на движение от гр. С., към с. П., преди влизане в с. П., е реализирано ПТП, при което на лек автомобил „Б. *** * * D.“ с peг. № ********, управляван от Л. М. М., са причинени щети (увредена предна лява гума), в резултат на попадането му в дупка на пътя, необозначена като препятствие и необезопасена по съответния ред. Сочи се, че към дата на ПТП автомобилът е бил застрахован при ищцовото дружество по застраховка „Каско+”, поради което във връзка с процесното събитие било подадено уведомление за щета и образувана преписка по щета № **************.

Твърди, че са извършени оглед, опис и оценка на щетите, като след представяне на фактура и фискален бон за смяна на гума, ищецът определил 1 обезщетение в размер на 853,98 лв., от които 758,09 лв. за увредена предна дясна гума и 95,89 лв. за труд за демонтаж и монтаж. Посочената сума била изплатена на застрахования Л. М. на 03.08.2021 г. Твърди, че причина за настъпване на ПТП е наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на платното за движение, а ПТП е реализирано на републикански път, ремонтът и поддръжката на който се осъществява от ответника. Излага доводи, че ответникът не е изпълнил задължението си да поддържа пътя в изправност, да сигнализира за препятствия и да ги отстрани, поради което дължи на ищеца възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение. С регресна покана, получена на 28.10.2021 г., твърди, че е поканил ответника да заплати процесната сума, но до момента не постъпило плащане. Претендира и мораторна лихва. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от А. „П. и.“ , с който исковете се оспорват като неоснователни. Оспорва се, че не е налице застрахователен риск, доколкото не са представени общите условия към застрахователния договор. Твърди, че в случая не е съставен протокол за ПТП от компетентните държавни органи, което било в разрез с ОУ на ищеца.

Оспорва да е било налице препятствие на пътя. В случай че причина за ПТП е „дупка“ на платното за движение, счита, че следва да са налице и други щети по автомобила. Излага, че твърденията на водача в уведомлението за щета са противоречиви, както и че не обвързват съда. Твърди, че Oбластно пътно управление – С., не е сигнализирано относно наличието на евентуално препятствие. В застрахователния договор не са посочени покритите застрахователни рискове. Не са представени доказателства относно това дали при настъпване на ПТП водачът е бил под въздействие на алкохол или други упойващи вещества, и дали вредите не са причинени от обстоятелства, попадащи в „изключения“ съгласно застрахователния договор. Поддържа, че не са попълнени задължителните реквизити в ликвидационен акт от 02.08.2021 г. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил и твърди, че същият е управлявал автомобила с несъобразена скорост.

Ответникът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК в производството да бъде привлечена като трето лице-помагач С. о..

В условията на евентуалност срещу третото лице-помагач е предявен обратен иск за сумата от 868,98 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ************** по застраховка „Каско+“ във връзка с настъпило на 04.07.2021 г. ПТП, с включени 15,00 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на подаване на исковата молба 15.10.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 342,86 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.10.2022 г. до 15.10.2025 г. Ответникът А. „П. и.“ твърди, че съгласно Споразумителен протокол за съвместно финансиране на поддържането на републиканските пътища в чертите на С. о. за 2021 г. (със 2 срок на действие от 01.01.2021 г., до 31.12.2021 г.), сключен между А. „П. и.”, Областно пътно управление - С. и С. о., би следвало процесният участък, във връзка с Приложение № 1 от Споразумителния протокол, да се поддържа от С. о.. В случая общината не изпълнила задълженията си, произтичащи от споразумителния протокол и от закона, за поддържане на пътя, в това число и обозначаване на препятствия по пътя, поради което счита, че общината следва да носи отговорност за евентуално причинените вреди. Моли съда да отхвърли главния иск, а в условията на евентуалност да разгледа и уважи обратния иск. Претендира разноски.

По делото е постъпило писмено становище от третото лице - помагач С. о., с което оспорва предявения главен иск като неоснователен и недоказан.

Оспорва настъпването на ПТП, неговия механизъм, както и че твърдяното увреждане е настъпило поради неизпълнение на задължението за поддържане на пътя. Оспорва наличието на неравност на пътната настилка преди събитието, както и че вредите могат да настъпят при друг механизъм, като например удар в бордюр. Поддържа, че има неяснота относно мястото на ПТП в представените доказателства, тъй като материалите по щетата/преписката се сочи община Сливница. В тази връзка оспорва твърдяното събитие да е настъпило на територията на С. о.. Оспорва настъпването на вредите. Излага доводи, че представената застрахователна полица не съдържа всички реквизити по чл. 344, ал. 1 КЗ, както и представените от ищеца общи условия не съдържат подписи на страните, не са представени доказателства за плащането на премията, което съставлявало условия по чл. 351, ал. 3 КЗ за влизане в сила на застрахователния договор. Оспорва реалното извършване на ликвидационни разноски от ищеца. Излага доводи, че за наличието на дупка на пътното платно и за механизма на ПТП не е представен протокол по Приложение № 2 към Наредбата от 12.01.2009 г., а водачът на процесния автомобил е бил заинтересован да възпроизведе изгодни за него факти, поради което приложените към исковата молба писмени документи не са годни доказателства, което води до неоснователност на иска. Непредставянето на официален удостоверителен документ от застрахованото лице довело до неоснователно плащане от страна на застрахователя. Излага, че в случая съставянето на протокол за ПТП е било задължително, както и че извършеното от застрахователя плащане без представянето на такъв е било противоречие с ОУ. Поддържа, че не е установено по безспорен начин мястото на ПТП. Оспорва причинно-следствената връзка между процесното ПТП и твърдяното увреждане на процесния автомобил. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на МПС, който не е съобрази поведението си с конкретната пътна обстановка съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП и не се е движил със съобразена скорост.

По предявения обратен иск излага съображения, че представения от А.

„П. и.“ споразумителен протокол е с изтекъл срок, както и че процесният пътен участък не е в обхвата на възложените дейности, че към датата на събитието не е имало валиден режим на възлагане, не е имало конкретно 3 противоправно поведение на служител на общината в пряка причинна връзка с вредите. Поддържа, че вътрешните отношения между ответника и С. о. не могат да обосноват отговорност на общината по предявен регресен иск. В условията на евентуалност твърди, че е изпълнила задължението си по поддръжка на пътната настилка в гр. С., ул. „С. ш.“. Така в изпълнение на дейностите по Договор № *****-**-**-***/**.**.**** г., сключен между С. о. и „Г.-И. С." АД, процесният пътен участък е бил включен в дейностите по поддръжка и текущ ремонт на уличната мрежа. Сочи, че упражнването на контрол по ремонтните работи е било възложено на „Т. К. С.“ ООД. Излага, че общината е възложила извършването на ремонтни дейности на пътната настилка на ул. „С. ш.“ за тази част, за която отговаря. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл.

235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното :

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение. За уважаване на предявения регресен иск по чл. 410, ал.

1 КЗ ищецът следва да докаже по безспорен начин съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице, настъпване на покрит застрахователен риск в периода на действие на застрахователния договор и заплащането на застрахователно обезщетение на увреденото лице, а също и наличие на предпоставките по чл. 49 ЗЗД: противоправно поведение на лица /изпълнители на работа/ при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа /без да се установява конкретното лице - изпълнител/, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите.

В доказателствена тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на обезщетението и релевираното възражение за съпричиняване, а именно, че водачът на МПС е управлявал автомобила с несъобразена с пътните условия скорост.

С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че ищецът е определил обезщетение в размер на 853,98 лв., което е изплатил в полза на застрахования на 03.08.2021 г.

По делото е представена комбинирана застрахователна полица „Каско +“ № *************** от 11.06.2021 г., сключена между „У. Л.“ ЕАД /застраховащ/ застрахован/ и Л. М. М. /застрахован/, с обект на застраховката лек автомобил „Б.“ с рег. № ********, с валидност от 00:00 часа на 16.06.2021 г. до 23:59 на 15.06.2022 г., при размер на първата вноска от 3808,68 лв., 4 платима на 15.06.2021 г., която полица съдържа подпис на страните. За този договор е предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а доколкото е сключен във формата на застрахователна полица, същата съдържа всички необходими задължителни реквизити по чл. 344, ал. 1 и чл. 345, ал. 1 КЗ.

Представено е уведомление за щета № **************/05.07.2021 г. от В. А. В., съгласно което на 04.07.2021 г., в 21:30 часа в гр. С., при движение с МПС „Б.“ модел „*** * * D.“, с рег. № ******** по С. ш. от О. п. към с. П., малко преди влизане в с. П., попаднало в необезопасена дупка на пътното платно и увредило предна лява гума, като водач на МПС е посочен Л. М. М..

Представени са по делото са извършени от застрахователя опис заключение по щета **************/05.07.2021 г., калкулация по претенция **************/05.07.2021 г., ликвидационен акт по щета от 02.08.2021 г., фактура № **********/**.**.**** г. на стойност 893,88 лв. и регресна покана до Областно управление – С..

Представените по делото писмени доказателства водят недвусмислено до извода, че нито ищецът е оспорвал действителността на изявлението на насрещната страна, нито относимостта на сключената полица към процесния лек автомобил. Установи се, че в срока на действие на договора за застраховка „Каско“ на МПС, е било подадено уведомление за щета до застрахователя, който е извършил действия по образуването на щета въз основа на подадено уведомление от трето лице, действащо от името на застрахования, определяне на застрахователно обезщетение и изплащането на такова в размер на 853,98 лв., което е безспорно по делото. Ето защо е налице проявленията на неоспорване на сделката по смисъла на чл. 293, ал. 3 ТЗ от страните по нея /в този смисъл решение № 115 от 23.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 348/2012 г., I т. о., решение № 25 от 24.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3135/2015 г., II т. о., решение № 50 от 25.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 95/2011 г., II т. о. и др./. От поведението на ищеца, който е приел изпълнение по договора и като е изпълнил задълженията си по него, при демонстриране зачитане на валидността и правното действие на застрахователната полица, съдът намира възражението, че договорът не е валиден и не е породил действие между страните по него към процесната дата, за неоснователно.