Определение № 32637 от 12.08.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 24842/2021
- Вид
- Определение № 32637
- Подписан
- 12.08.2024
- В сила
- 12.08.2024
- Състав
- МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 3 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 17 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 20, ал. 1 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 21, ал. 7 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 23, ал. 5 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32637 гр. София, 12.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20211110124842 по описа за 2021 година
Делото е разпределено на настоящия съдия-докладчик със Заповед № РД-1123/10.07.2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Ю****“ ., ЕИК ****, с която срещу Н. В. А. по реда на чл.422, ал. 1 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 17 ЗКСД за установяване съществуване на вземанията, за които по ч.гр.д. № 48303/2019 г. по описа на СРС, 161 с-в, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката по договор за студентски кредит за финансиране на студенти и докторанти № *** от 29.09.2015 г.
Ищецът твърди, че на 29.09.2015 г. между ответника и банката е бил сключен договор за студентски кредит, по силата на който ищецът е отпуснал на ответника сума в размер на 9600 лева за заплащане на таксите за обучението на кредитополучателя във висше учебно заведение, а последният от своя страна се задължил да върне тази сума, ведно с дължимите лихви, в сроковете и условията, уговорени в договора. Срокът за издължаване на кредита бил определен на 31.07.2030 г., като бил уговорен гратисен период от 58 месеца, считано от датата на сключване на договора до 31.07.2020 г. Поддържа се по договора ответникът да е усвоил сума в общ размер на 2867,37 лв. Съгласно чл. 13, ал. 2, т. 1 от договора в случай, че кредитополучателят не представи на банката два поредни семестъра документ, удостоверяващ качеството му на редовен студент с право да се запише в следващ семестър, вземането на банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора. Твърди се горното условие да е било налице, поради което банката е обявила вземането си по процесния договор за изцяло предсрочно изискуемо, като същото се сочи да е било връчено на ответника чрез неговата майка. Ищецът претендира и договорна лихва в размер на 99,41 лв., мораторна лихва за забава на основание чл. 9 от договора, както и такси в размер на 12 лв. Моли за уважаване на предявените установителни искове и за присъждане на 1 разноски за заповедното и исковото производство. Заявява искания за приемане като доказателства по делото на представените документи, за допускане изслушването на съдебно-счетоводна експертиза.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез адв. Г., с който предявените искове се оспорват. Навежда възражение за липса на предпоставки за обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем при твърдението, че ответникът е продължил обучението си в друго висше учебно заведение. Поддържа се след получаване на писмото от „Ю**** . да е уведомил насрещно ищеца, че продължава да бъде студент, като е поискал гратисният период да бъде удължен. Наред с това сочи, че и гратисният период не е бил изтекъл, поради което заемът не е бил предсрочно изискуем, съответно не е подлежал на принудително изпълнение. Навежда вземането да не е изискуемо и към депозирането на отговора, тъй като гратисният период се удължава в случаите на продължаване обучението в друго висше училище за срок не по-дълъг от две години. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове. Отправя искане за оставяне без уважение на доказателствено искане за допускане на ССчЕ, доколкото посочените въпроси не са спорни.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. А. подава насрещна искова молба срещу „Ю****“ ., с която е предявен иск за осъждането на ответника да удължи гратисния период по договор за студентски кредит за финансиране на студенти и докторанти № *** от 29.09.2015 г. с максималния период до 01.08.2022 г., както и за осъждането му да изготви нов погасителен план, считано от 02.08.2022 г. Поддържа се насрещният ищец без прекъсване в периода от 26.09.2016 г. до 30.09.2020 г. да е студент във В., редовна форма на обучение – бакалавърска програма по специалност право към S., съответно магистърска програма по специалност право към U.. Сочи се за това обстоятелство надлежно е уведомил „Ю****“ . първо по ел. поща на пълномощника на банката адв. З. на 10.07.2019 г., а в последствие и с молба от 7.11.2019 г., като е изразил становище, че кредитът не следва да бъде обявяван за предсрочно изискуем и е поискал удължаване на гратисния период, като е приложил и съответните доказателства, но отговор от банката не е последвал. Сочи, че разпоредбата на чл. 23, ал. 5, т. 1 вр. чл. 21, ал. 7 ЗКСИ е императивна. По изложените съображения моли за уважаване на предявените насрещни искове. Прави искане за приемане на приложените към насрещната искова молба, инкорпорирана в отговора, писмени документи.
В срока по чл. 131 ГПК „Ю****“ е депозирала отговор на насрещната искова молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Излага подробни съображения, че банката е упражнила законосъобразно правото си да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем. Не оспорва получаването на уведомление от 7.11.2019 г., но твърди, че А. не е изпълнил своевременно задължението си да представи доказателства, че е продължил обучението си в друго висше образование, т.е. за периода 2016-2019 г. да удостовери, че редовен студент. Сторил е това едва след обявяването предсрочната изискуемост на кредита. Наред с това заявява, че договорът е сключен на основание ЗКСД и типов договор, сключен между министър на образованието и науката и банката и касае само кредитиране на придобиване на висше образование в държавно или частно висше заведение на територията на Р България, като отпуснатият кредит на А. е за обучение в Нов български университет. Ето защо и при непредоставяне на документ, удостоверяващ качеството му на редовен студент за два поредни семестър е нарушил клаузите на договора, поради което са и предприети процесните действия. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените 2 насрещни искове.
С оглед твърденията на страните, релевирани в производството, съдът приема, че е сезиран с първоначални установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 17 ЗКСД, чл. 20, ал. 1 ЗКСД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и с насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 17 ЗКСД вр. чл. 23, ал. 5 ЗКСД вр. чл. 15 от договора.
По предявения първоначален иск в тежест на ищеца е да докаже, че по силата на договор за целеви потребителски кредит в тежест на ответника е възникнало задължение за връщане на предоставената му сума в размер на процесната; че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата съгласно уговореното с договора за кредит, респ. че надлежно е упражнено правото на кредитора на направи вземанията предсрочно изискуеми, че ответникът се е задължил да заплати в полза на ищеца възнаградителна лихва и такси в уговорения размер, настъпването на падежа, че е уговорена лихва за забава в допустимия от закона размер и същата е начислена в съответствие с императивните материално правни разпоредби на ЗКСД. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи изпадане на ответника в забава за заплащане на главното вземане и размера на това му вземане.
При доказване на тези факти в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По насрещните искове в тежест на ищеца А. е да докаже, че са налице предпоставките за удължаване на гратисния период по договор за студентски кредит за финансиране на студенти и докторанти № *** от 29.09.2015 г., предвидени в чл. 21, ал.
7 ЗКСД, а именно, че е продължил обучението си в друго висше училище, че е изпълнил задължението си да представи доказателства за настъпилите обстоятелства по смисъл на чл. 10, ал. 3 ЗКСД, както и че са налице предпоставките за изготвяне на нов погасителен план.
При доказване на тези факти в тежест на ответника по насрещния иск е да докаже правоизключващите си възражения, че процесният договор се отнася само за кредитиране на студенти за придобиване на образователна –квалфикационна степен в държавно или частно висше училище на територията на РБългария, съответно за обучение в Нов български университет.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че страните са сключили договор за студентски кредит за финансиране на студенти и докторанти № * * * от 29.09.2015 г., по който „Ю****“ . е предоставила заема на ответника А. в размер на 9600 лв., от която сума последният е усвоил сума в общ размер на 2867,37 лв., че кредитодателят е уведомил кредитополучателят за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договора, както и че В. А. с писмо от 7.11.2019 г. е уведомил банката, че продължава да бъде студент в учебно заведение във В. в периода 2016 г. – 2019 г., за което е приложил доказателства.
В тежест на всяка от страните е да докаже твърденията си, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съдът следва да укаже на страните, че следи служебно за нищожност на договора и отделни клаузи от него поради противоречие с императивни материалноправни норми, поради заобикаляне на същите, както и поради противоречие с добрите нрави. Съдът следи служебно още и за наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител, какъвто е ответникът.
3
На страните следва да се предостави възможност да заявят становища във връзка с проекта за доклад и дадените им указания най-късно в първото открито съдебно заседание след даване ход на делото.
На ищеца „Ю****“ . следва да се укаже по реда на чл. 143, ал. 1, вр. чл. 145 ГПК в срок до приемане на доклада по делото да уточни твърденията си във връзка със сключения договор за кредит като посочи основанието за начисляване на такси в размер на 12 лв. за исковия период.
По доказателствата:
Следва да се приемат представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
Следва да се приложи заповедното производство.
С оглед становището на ответника, съдът приема, че искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде уважено по въпроси от т.1 „б“ до т. 1 „д“, като във връзка със задължението на съда да следи служебно за приложението на императивни материално правни норми на основание чл. 162 ГПК на вещото лице по ССчЕ следва да се поставят допълнителни задачи.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на определението, като УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по същия и да релевират доказателствени искания най-късно в първото по делото открито съдебно заседание, като в противен случай губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и отговора на исковата молба на В. А. документи.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 48303/2019 г. по описа на СРС, 161 с-в.
УКАЗВА на ищеца „Ю****“ . по реда на чл. 143, ал. 1, вр. чл. 145 ГПК в срок до приемане на доклада по делото да уточни твърденията си във връзка със сключения договор за кредит като посочи основанието за начисляване на такси в размер на 12 лв. за исковия период.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба по т.1 „б“ до т. 1 „д“, както и на следната служебно поставена от съда задача: да изчисли дължимата сума за главница, договорна лихва и обезщетение за забава за исковия период без капитализиране на възнаградителната лихва към главницата, съгласно чл. 6, ал. 3 от договора.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. А.а Д., като вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 350 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.