Определение № 453 от 18.10.2021, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 453 гр. Варна, 15.10.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Маринела Г. Дончева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско дело № 20213000500499 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от СТ. Й. П. с ЕГН ********** чрез адв.

В.Д. срещу решение № 1056/14.06.2021 год по гр.д. № 3624/2020 год на Окръжен съд Варна, с което е прието за установено, че ответникът СТ. Й. П. не е баща на детето М.С. П. с ЕГН **********, прието е за установено, че П.

Ж. Ч. с ЕГН ********** е баща на детето, и е допусната промяна в имената на детето, както следва: в бащиното име – от Стойчев на Петров и във фамилното име – от П. на Ч.. Изложени са доводи за недопустимост на иска, подкрепени с разсъждения върху действието по време на разпоредбата на чл.

65 ал.5 от СК (в сила от 07.12.2020 год). Твърди се, че доколкото ищецът твърди, че детето М. е заченато по време, когато е действала старата редакция на цитираната разпоредба, съгласно която не е съществувала възможност за трето лице да оспорва законовата презумпция за произход от съпруга на майката, то предявеният иск е недопустим. Въззивната жалба съдържа оплаквания и за нарушения на материалния и процесуален закон, отнасящи се до непълнота на доклада, липса на разпределение на доказателствената тежест и на конкретни указания за фактите, които ответникът следва да докаже, което е довело до неравнопоставеност в процеса и ограничаване правото на защита на ответника. По същество изразява несъгласие с мотивите на съда и 1 неправилно тълкуване и прилагане на чл. 62 ал.5 изр.последно от СК. Моли да бъдат допуснати доказателствата, поискани още с отговора на исковата молба, които съдът е отказал неправомерно. Моли за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, евентуално – за постановяване на друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени, включително и в частта относно промяната на бащиното и фамилно име на детето. Претендира разноски.

В постъпилия отговор от П.Ж.Ч.. чрез адв. А.П. е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението.

Възразява срещу исканите доказателства по съображения, че съдът не е допуснал процесуално нарушение, отказвайки да ги допусне. Претендира разноски.

Постъпила е и частна жалба от СТ. Й. П. с ЕГН ********** чрез адв.

В.Д. срещу определение № 2567/20.07.2021 год , с което е допълнено постановеното решение в частта за разноските, с искане за неговата отмяна.

В постъпилия отговор от П.Ж.Ч.. чрез адв. А.П. е изразено становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на определението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната и частна жалби са подадени в срок от легитимирана страна и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими и делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните и Дирекция Социално подпомагане Варна.

Доказателствените искания на въззивника са неоснователни.

В отговора на исковата молба той е поискал да бъдат допуснати гласни доказателства за установяване на психологичната връзка между него като съпруг на майката и детето, както преди, така и след фактическата раздяла на съпрузите. Наред с това е искал да бъдат приети като писмени доказателства исковата молба по бракоразводното му дето с майката на детето, както и молби до държавния съдебен изпълнител при ВРС за установяване на предприетите от него принудителни действия за осъществяване на лични контакти с детето. Искал е да му бъде издадено съдебно удостоверение, по 2 силата на което да се снабди с доказателства от V РУ на МВР Варна за предприети действия от полицейските органи и предупредителни протоколи към майката на детето във връзка с неспазване на съдебно решение за лични контакти с детето. На последно място, поискал е назначаване на съдебнопсихиатрична и психологична експертиза със специалист детски психолог и психиатър за установяване какво е психическото, физическо и емоционално състояние на детето, каква е връзката му с ответника и неговите родители – баба и дядо на детето, наблюдава ли се синдром на родителско отчуждаване и др.

Съдът е отказал да допусне тези доказателства поради неотносимост към спора.

Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение във връзка с доклада и разпределянето на доказателствената тежест, както и във връзка с попълване на делото с доказателства.

Предмет на спора е оспорване на произхода на детето от ответника и съответно установяване на биологичния му произход от ищеца. За оборване на законната презумпция за бащинство и установяване на действителния биологичен произход на детето са без значение емоционалните връзки със съпруга на майката и неговите родители, без значение е също дали ответникът е полагал и дали продължава да полага грижи за него, дали заплаща средства за издръжка, както и дали майката е препятствала осъществяването на личните му контакти по време и след приключване на бракоразводното дело.

По изложените мотиви същите искания, отново отправени до съда с настоящата въззивна жалба следва да се оставят без уважение.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззивника за допускане на доказателства.

3

НАСРОЧВА делото за 24.11.2021 год от 9,45 часа, за когато да се призоват страните чрез процесуалните им представители и Дирекция Социално подпомагане Варна.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4