Определение № 1949 от 15.09.2020, Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№………………2020 г. гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, двадесет и четвърти състав, на четиринадесети септември 2020 г., в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ като разгледа докладваното от съдия Милачков административно дело №845 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК вр. чл.144 от АПК.

С решение №1052 от 28.07.2020 г., съдът е отменил Решение №2153-03-21/18.03.2020 г. на директора на ТП на НОИ гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на П. срещу Разпореждане № Д-03-000-00-01368613/12.02.2020 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП-Варна на НОИ, с което на основание чл.40, ал.4 от КСО, считано от 12.02.2020 г. е спряно образуваното производство за изплащане на парично обезщетение по молба-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане по чл.50 и чл. 51 от КСО за периода 02.09.2019 г. – 03.06.2020 г.

Със същото решение ТП на НОИ Варна е осъдено да заплати на адв. Я.Д.К. *** сумата от 150/сто и петдесет/лева, на основание чл.38, ал.2 от ЗА.

С молба от 21.08.2020 г., адв. К. е сезирал съда с искане за изменение на решението в частта относно разноските, като се иска присъждане на разноски или в размер на 350 лв., съобразно редакцията на чл. 8, ал.2 т.2 от Наредба №1/2004 г. за определяне на минималните адвокатски възнаграждения, към датата на сключване на договора за правна помощ или в размер на 500 лв., съобразно редакцията на чл.8, ал.3 от същата наредба, в редакцията им към момента на постановяване на решението.

На ответната страна е изпратено съобщение за искането. В законоустановения срок ответника е изразил становище за неоснователност на направеното искане.

При така установената фактическа обстановка настоящия състав на съда намира, че молбата на адв. К. по делото за изменение на решението в частта относно разноските е недопустима по следните съображения.

Макар и в последното съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя да е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, преди приключване на съдебните прения по делото не е бил представен списък на разноските от страна на жалбоподателя. Дори и с писмените бележки не е претендирана конкретна сума. Едва с молбата за изменение на решението се претендира конкретна сума и то в условията на алтернативност.

По аргумент от чл. 80, изр.второ от ГПК допустимостта на искането за изменение на решението в частта за разноските е обусловена от наличието на представен списък на разноските най- късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Липсата на такъв списък по делото води до извода за недопустимост на настоящото искане и същото следва да бъде оставено без разглеждане. В този смисъл са и мотивите на ТР №6/2012 г. по т.д. №6/2012 г.

Само за прецизност, съдът намира за необходимо да отбележи, че адвокатското възнаграждение е определено съобразно разпоредбите на чл.8, ал.2 вр. чл.7, ал.1 т.4 от Наредба №1/2004 г., в редакцията й, към момента на постановяване на съдебното решение.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ

РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за изменение на решение №1052 от 28.07.2020 г. по адм.д.№845/2020 г. по описа на ХХІV състав на Административен съд Варна в частта относно разноските.

Определението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: