Решение № 310 от 18.07.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Перник, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско дело № 20231700500478 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435-438 от ГПК.

Образувано е по жалба на Й. С. М., длъжник по изпълнително дело № 20217530401286, срещу действията на ЧСИ С. Б., рег. № *** при КЧСИ, по насочване на принудителното изпълнение върху несеквестируемо имущество чрез запор върху пенсия, работна заплата, банкови сметки и при „Български пощи“. Иска се наложените запори да бъдат вдигнати, както и възстановяване на удържани от съдебния изпълнител суми.

В тридневния срок по чл. 436, ал. 3, изр. 1 ГПК не е постъпило становище по жалбата от взискателя по ИД – „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК 113012360.

В мотивите си по чл. 436, ал. 1, изр. 2 ГПК ЧСИ Б. излага доводи за неоснователност на жалбата поради секвестируемост на получаваната от длъжника пенсия предвид общия размер на месечния доход.

Окръжен съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въз основа на изпълнителен лист от *** г., издаден по ч.гр.д. № 2886/2020 г. на РС Перник, и по молба на „Топлофикация-Перник“ АД е образувано изпълнително дело № 20217530401286 срещу Й. С. М. за принудителното събиране на следните суми:

1866,74 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 19.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането;

249,99 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху 1 главницата за периода от 10.07.2018 г. до 08.06.2020 г.;

92,33 лв., представляваща разноски по гражданското дело.

В хода на изпълнителното производство са били присъединени за събиране чрез постановления на съдебния изпълнител (преки изпълнителни основания) разноските в изпълнителното производство, дължими на взискателя и съдебния изпълнител.

С разпореждане от *** г. на ЧСИ Б. са наложени запори върху вземанията на длъжника по банкови сметки в „Банка ДСК“ АД, „Обединена българска банка“ АД и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД.

С разпореждане от същата дата е наложен запор и върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано по договор с „Детско и ученическо хранене“ ЕООД, ЕИК 113511106.

С дължимия отговор по чл. 508, ал. 1 ГПК (вх. № 27847/17.06.2021 г.) работодателят като трето задължено лице съобщава, че от трудовото възнаграждение на Й. М. не могат да се удържат суми по това изпълнително производство, тъй като към този момент се удържат по други две производства – ИД № 20097530401256 и 20158130400600, а лицето има наложени запори и по ИД № 20168580400038, 20157520400756, 20187530400673, 20187530402713 и 20197530401533.

С разпореждане от *** г. са наложени запори върху собственост на длъжника: следните три автомобила,

„ВАЗ 2106“ с шаси № ***;

„Шевролет Каптива“ с шаси № ***;

„Фолксваген Голф“ с шаси № ***.

Видно от справка от НАП от 28.02.2023 г., осигурителният доход на длъжника при „Детско и ученическо хранене“ ЕООД възлиза на 968,77 лв. за месец *** г. и на 1303,92 лв. за месец *** г.

Установява се от друга справка, извършена от ЧСИ, че Й. М. получава освен трудово възнаграждение и лична пенсия по чл. 74 КСО с добавка по чл. 84 КСО, която пенсия за всеки от месеците *** г. възлиза на по 619,88 лв.

С разпореждане от *** г. е наложен запор върху пенсията на длъжника, получавана от Национален осигурителен институт, като в запорното съобщение изрично е посочено, че длъжникът има и осигурителен доход от трудово правоотношение в размер на 1303,92 лв. към месец *** г.

В съобщение с изх. № от 26.03.2023 г. НОИ уведомява Й. М., че считано от *** г. ще извършва удръжки от пенсията ѝ в размер от 618,88 лв. месечно.

Видно от отбелязванията на обратната страна на изпълнителния лист, след налагането на този запор, по делото са постъпили суми, които са били разпределени в полза на взискателя и на съдебния изпълнител на 11.04.2023 г. и на 09.05.2023 г.

Във възражение с вх. № 13678/24.03.2023 г. до ЧСИ Б. Й. М. моли да бъдат вдигнати всички наложени запори. С разпореждане от 20.04.2023 г., получено от пълномощник на длъжника на 23.05.2023 г., ЧСИ Б. е оставил молбата без уважение, а на 01.06.2023 г. Й. М. подава настоящата жалба.

При така установената фактическа обстановка и като обсъди доводите на страните, Окръжен съд Перник намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена е в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1, изр. 1 ГПК, от легитимирана страна – длъжник в изпълнително производство, и срещу действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване, а именно – насочване на изпълнението, срещу имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо (чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК).

Разгледана по същество, същата се явява частично основателна.

2

Регламентираната в чл. 446 ГПК несеквестируемост на някои парични вземания – трудово възнаграждение и пенсия, или на част от тях, представлява забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо, наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Ако третото задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, последният е длъжен незабавно да върне несеквестируемата част на длъжника (т. 1 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Съгласно чл. 446, ал. 2 ГПК за определяне на секвестируемата част от трудовия доход следва да се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски. Когато - както в настоящия случай, длъжникът има доход от два или повече източника, от значение е общият нетен размер на доходите му. Преценката за размера, спрямо който се прилагат разрешенията на чл. 446, ал. 1, т. 1-3 ГПК, се прави не поотделно за всеки доход, а след сумиране на „всички доходи“, по арг. от чл. 446, ал. 3 ГПК.

По ИД № 20217530401286 съдебният изпълнител не е извършил надлежно посочените математически операции. По изпълнителното дело е получен отговор по чл. 508, ал. 1 ГПК за наложени множество запори по трудовото възнаграждение на длъжника и невъзможност за извършване на удръжки в полза на взискателя по това дело и към този момент. Ето защо и предвид наличието на друг източник на доход за длъжника - пенсия, за да пристъпи към запорирането му, съдебният изпълнител е следвало да събере данни какъв е нетният размер на трудовото възнаграждение, за да получи чистия сбор на доходите по чл. 446, ал. 2-3 ГПК, от който да определи секвестируемата част по чл. 446, ал. 1 ГПК. Следвало е също така да се изиска информация от работодателя каква част от трудовото възнаграждение се удържа ежемесечно, за да се установи третирана ли е някаква част от него като несеквестируема.

Вместо това, ЧСИ Б. е наложил запор върху пенсията на длъжника, без да предприеме необходимите действия за гарантиране на несеквестируемия минимум по чл. 446, ал. 1 ГПК, определяем съобразно минималната работна заплата (780 лв. за 2023 г.), като е посочил в запорното съобщение до НОИ, че длъжникът получава и трудово възнаграждение, макар да е знаел, че от това трудово възнаграждение се извършват удръжки поради насочено по други изпълнителни производства принудително изпълнение. Ето защо следва обоснован извод, че с действията си съдебният изпълнител е накърнил несеквестируемостта на вземанията на длъжника – наложен е запор върху пенсия в размер по-малък от МРЗ (619,88 лв. спрямо 780 лв. МРЗ) при налични по ИД данни, че трудовото възнаграждение на длъжника е удържано за принудително събиране на вземания в други изпълнителни производства.

С оглед на изложеното наложеният запор върху пенсията на Й. М. се явява незаконосъобразен и действията по налагането му следва да бъдат отменени.

В останалата си част жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Действията по налагане на запор върху банковите сметки на длъжника не са от естество да накърнят несеквестируемостта на неговите вземания с оглед изричната разпоредба на чл. 446а ГПК, а видно от приложеното в препис ИД, запор по вземания на длъжника към „Български пощи“ не е налаган.

Искането за връщане на принудително събрани чрез запор върху пенсията суми също следва да се остави без уважение, тъй като както се установи, всички постъпили по делото суми са били разпределени и длъжникът разполага с друг вид процесуална защита, която не може да бъде предмет на настоящото производство.

В обобщение и по изложените мотиви, жалбата следва да се уважи в частта, в която се иска отмяна на наложения върху пенсията на длъжника запор, а да се остави без уважение в цялата ѝ останала част.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 27376/01.06.2023 г. на Й. С. М., длъжник по изпълнително дело № 1286/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б., рег. № *** при КЧСИ, наложения с разпореждане от *** г. запор върху получаваната от Национален осигурителен институт пенсия, за което е изпратено запорно съобщение с изх. № *** г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата ѝ част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4