Решение № 467 от 10.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 467 гр. София, 10.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20231110164474 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Т.С“ ЕАД против В.

К. Я..

Ищецът „Т.С“ ЕАД е предявил обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД против В.

К. Я., в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот, за следните суми: сумата от 1644,16 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 24.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 294,60 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 30.10.2023 г., сумата от 34 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 24.11.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 8,29 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово разпределение за период от 16.12.2020 г. до 30.10.2023 г., както и за разноски.

Ищецът сочи, че ответникът, в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот, бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. Сочи, че според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на 1 ищеца. Тези Общи условия влизали в сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл. 33 от Общите условия от 2016 г. бил определен 45дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответникът използвал доставената му топлинна енергия през исковия период до следния топлоснабден имот: адрес ****, с абонатен № ****, но не заплатил цената на същата.

Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която на основание чл. 139 ЗЕ бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис“ ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 24.11.2023 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът В. К. Я., чрез назначения от съда особен представител – адв. К., е подал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва наличието на валидна облигационна връзка между страните. Навежда възражение за неравноправност на клаузите на Общите условия на ищеца. Оспорва по размер исковите претенции, доколкото за установяването на същите липсвали годни и релевантни доказателства, а именно сметки и фактури за исковия период. Релевира възражение, че всички задълженията са погасени по давност. Не било доказано индивидуално отчитане на базата на реален отчет на уредите за дялово разпределение.

Навежда твърдение, че технологичните загуби са отчислявани символично, без нормативно обосноваване и приложени технически документи. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже правопораждащи факти, а именно: 1. по исковете за главници - че спорното 2 право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. С оглед възражението за изтекла погасителна давност ищецът следва да докаже и наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

Не следва нищо по-различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, "собствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й".

Следователно законът е предпоставил възникването на качеството потребител на ТЕ от пълното и главно доказване от ищеца на обстоятелството, че ответникът е собственик, вещен ползвател или лице, което е поискало откриване на партида на свое име при доставчика.

Като доказателство по делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 15.10.1959 г. по силата на който К.Н.Я. и ХХ.К.Я.а са придобили следния 3 недвижим имот: апартамент №17, находящ се в адрес ***.

Установява се от представеното удостоверение за наследници на лицето К.Н.Я. с изх. №****/15.05.2003 г., издадено от Столична община, район „Оборище“, че К.Н.Я. е починал на 13.01.1988 г., като еоставил за свои наследници О.К.Я. и В. К. Я., ЕГН:

**********, както и че О.Н.Я. е починал през 1997 г. и е оставил за свой единствен наследник брат си В. К. Я..

От гореизложеното следва, че наследодателят на ответника е придобил собствеността върху процесния топлоснабден имот по силата на договора за продажба от 1959 година в съсобственост с трето лице. Доколкото в договора липсва посочване на квотите, при които всяко от лицата придобива собствеността върху имота, то се счита, че купувачите по договора за продажба са придобили собствеността върху имота, предмет на договора, при равни квоти. След смъртта на К.Н.Я. и О.К.Я., ответникът В. К. Я. е придобил в пълен размер притежаваните от баща му права върху имота апартамент №17, находящ се в адрес ***, а именно ответникът е придобил по наследствено правоприемство ½ идеална част от имота.

Представено е и удостоверение с изх. №ГИС**-**-**-**-[*]/04.11.2025 г., издадено от ГИС София, от което се установява, че стар адрес – ******** съответства на сграда с идентификатор *****.***.***.* с адрес ******

Ето защо се налага извод, че ответникът има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./. Установено е принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга, като предвид правата му в съсобствеността ответникът е материално легитимиран да отговаря за задълженията за доставена до имота топлинна енергия, но само до ½ част от размера им. Касае се за договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който ответника като собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на посочената по-горе законова разпоредба.

С оглед възражението за неравноправност на общите условия на ищеца в нарушение изискванията на ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО, следва да се посочи, че съгласно практиката на СЕС, когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства, националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика.

В чл. 3, пар. 1 на Директива 93/13/ЕИО е предвидено, че в случаите, когато дадена 4 договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. В случая не се установява Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С" ЕАД да съдържат неравноправни клаузи, върху чието съдържание потребителят не може да влияе с оглед предвидената в чл.

150, ал. 3 ЗЕ възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие, в което да предложат специални условия. По делото не се твърди, а и не се съдържат данни ответникът да се е възползвал от тази възможност.

Ето защо доводите за неравноправност на общите условия на ищеца се явяват неоснователни.

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. В случая етажните собственици на сградата, в която се намира процесния апартамент, са взели решение през 2002 год. за сключването на договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ с „Техем Сървисис“ ЕООД /видно от представения по делото протокол/. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.