Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5796 от 11.12.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 3818/2025
Вид
Определение № 5796
Подписан
11.12.2025
В сила
11.12.2025
Състав
Мими Фурнаджиева, Борис Димитров Илиев, Велислав Павков

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5796 гр. София, 11.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20258002103818 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Прокуратурата на Република България, чрез К. Господинова- прокурор в Апелативна прокуратураСофия, и В. М. П., ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адв. А. Т., против Решение №580 от 08.05.2025г. по в. гр. д. №2885/2024г. по описа на Апелативен съд- София.

С жалбата на Прокуратурата на Република България решението се обжалва в частите му, с които е потвърдено Решение № 4800 от 12.08.2024г. по гр. д. №13030/2022г. по описа на СГС, ГО, 12 състав, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. М. П., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение за престъпления по чл. 219, ал. 3 във вр. с ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК и по чл. 220, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, за което е водено наказателно производство, по което ищецът е оправдан с Присъда №260003 от 02.02.2021г. по НОХД № 2377/2019г. по описа на СпНС /потвърдена с решение № 2 от 26.10.2021 г. по ВНОХД № 212/2021 г. по описа на АСпНС/, влязла в сила на 30.11.2021г., ведно със законната лихва от 30.11.2021г. /датата на влизане на присъдата в сила/ до окончателното изплащане. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в посочената му 1 обжалвана част- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което размерът на присъденото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди да бъде намален. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от В. М.

П., ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адв. А. Т., с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

С жалбата на В. М. П., ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адв. А. Т., въззивното решение се обжалва в отхвърлителната му част, с която е било потвърдено Решение № 4800 от 12.08.2024 г. по гр. д. № 13030/2022 г. по описа на СГС, ГО, 12 състав,, в частите му, с които са били отхвърлени искът му за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 30000 лв. до пълния му предявен размер от 380000 лв., както и исковете за заплащане на обезщетение за имуществени вреди- пропуснати ползи, както следва: за сумата от 126 335.70 лв.- пропуснати ползи от неполучаването на трудово възнаграждение за длъжността „областен управител“ в периода от 14.10.2016г. до 12.05.2021г. и за сумата от 350000 лв. - пропуснати ползи поради нереализиране на международен проект „Глобална технология с практическо приложение и мултиплициране на бизнес-модели, базирани на комуникационна мрежа - IC чрез система за генериране, съхранение и дистанционно предаване на свръх слабо електромагнитно излъчване и въздействие върху водата“, чрез дружеството „ГЛОБАЛ АЙ СИ ТЕХНОЛОДЖИ“ ООД, в което дружество ищецът В. М. П. е бил съдружник и управител. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му в обжалваните му отхвърлителни части и постановяване на ново решение, с което предявените искове за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди да бъдат изцяло уважени.

Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал.2 от ГПК.

2

Срещу подадената от В. М. П. касационна жалба не е постъпил отговор от Прокуратурата на Република България.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което са процесуално допустими.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното въззивно решение Апелативен съд- София е приел следното:

С постановление от 14.10.2016 г. по ДП № 135/2016 г. по описа на СОСГП, пр. пр. № 15510/2016 г. по описа на СГП, ищецът В. П. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 219, ал. 3 във вр. с ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК и по чл. 220, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Наложена му е мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 20 000 лв., намалена на 15 000 лв. с определение № 3418 от 25.10.2016 г. по ч. н. д. № 4650/2016 г. по описа на СГС, НО. С постановление на прокурор от СГС от 14.10.2016г. му е наложена мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на страната“. С определение № 429 от 01.08.2018 г. по в. ч. н. д. № 995/2018 г. на САС е отменена наложената мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на страната“, а с постановление от 07.09.2018г. на прокурор при СГП е отменена и взетата мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 15 000 лв. По внесения от Специализираната прокуратура обвинителен акт е образувано НОХД № 2377/2019 г. по описа на СпНС. С присъда № 260003 от 02.02.2021г. по НОХД № 2377/2019 г. по описа на СпНС ищецът П. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения, както следва:

1. За невиновен в това, че в периода от неустановена дата след 30.12.2015 г. до 20.04.2016 г. в гр. София, ***, като длъжностно лице по чл. 93, ал. 1, б. „а“ НК – областен управител на област София, назначен с решение на МС № 781/26.11.2014 г., при условията на продължавано престъпление– с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при 3 което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, не положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имуществопредоставените на областна администрация на област София бюджетни средства за 2016г. и имот – държавна собственост, в резултат на което са последвали разпиляване на имуществото – пари на областна администрация на област София в размер на 13 339.20 лева с ДДС и значителни щети за българската държава в размер на 105 100 лева, или всичко на обща стойност 118 439.20 лева, като деянието е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, както следва:

- В периода от 30.12.2015 г. до 30.04.2016 г. в гр. София, ул. „Алабин“ № 22, като длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “а“ НК – областен управител на област София, назначен с Решение на Министерски съвет на България № 781/26.11.2014 г., при упражняване на нормативно възложените му стопанско-разпоредителни правомощия за финансово управление на бюджетните средства за 2016 г., предоставени на областна администрация на област София, не положил достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество, съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор и на чл. 7, ал. 1, т. 25 от Устройствения правилник на областните администрации, като без да е необходимо за нуждите на областна администрация на област София, на 30.12.2015г. е сключил договор за „Осигуряване на транспортна услуга чрез предоставяне на високопроходим автомобил“ – марка „Тойота“, модел „HIGLANDER AIBPIP“ и шофьор между Областна администрация на област София и „Рок Инженеринг“ ЕООД с цена 2 779.00 лева месечно без ДДС /годишна стойност на услугата в размер на 19 453.00 лева/, от това е последвало разпиляване на имущество– пари в размер на 13 339.20 лева с ДДС от бюджета на областна администрация на област София, представляващи изплатени „Рок Инженеринг“ ЕООД суми по договора, както следва: за месец 01.2016г. – 3334.80 лева с ДДС; за месец 02.2016г. – 3334.80 лева с ДДС; за месец 03.2016г. – 3334.80 лева с ДДС; за месец 04.2016г. – 3334.80 лева с ДДС, като деянието е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление;

- В периода от 04.02.2016г. до 26.04.2016г. в гр. София, ул. „Алабин“ 4

№ 22, като длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “а“ НК– областен управител на област София, назначен с Решение на Министерски съвет № 781/26.11.2014г., не положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество, съгласно разпоредбите на чл. 31, ал. 1, т. 3 от ЗА, чл. 7, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на областните администрации и чл. 14, ал. 2 ЗДС, като в Протокол № 5 от 04.02.2016г. не е утвърдил оценката по оценителския доклад и е положил резолюция „да се превъзложи оценката“ без никакви мотиви за това, като с протокол без номер от 10.02.2016г. е утвърдил оценката по оценителския доклад на Консултантска къща „Амрита“ ООД, възложен със Заповед РД-15-023/08.02.2016г., съобразно който доклад пазарната стойност на имота, предмет на оценката, възлиза на 226 700 лева, за която оценка е знаел, че не отразява действителната пазарна оценка, издал е Заповед от 19.02.2016 г. за откриване на процедура за провеждане на търг с явно наддаване по чл. 43, ал. 2 вр. чл. 42, ал. 1 от ППЗДС за държавен имот, актуван с АДС № 09005 от 12.10.2015 г. и представляващ апартамент № 25 със застроена площ от 179,52 кв.м. /със 100% балкони/, състоящ се от две стаи, дневна, столова, дрешник, кухня и сервизни помещения, заедно с 3,084% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, находящ се в гр. София, ул.

„Фредерик Жолио Кюри“ № 19, бл. 156/1, ет. 13, в която е определил начална тръжна цена в размер на 226 700.00 лева, която е по-ниската пазарна стойност измежду определените от независими оценители стойности, и от това са последвали значителни щети за държавата в размер на 105 100 лева, съставляващи разликата между действителната пазарна стойност на имота и продажната цена на имота, съобразно сключения договор № ДИ-008-03004/26.04.2016 г. за покупко-продажба на недвижим имот по реда на ЗДС и ППЗДС със страни: българската държава, чрез областния управител на област София – В. М. П. /продавач/, и Валентин Иванов Петров /купувач/, като деянието е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление– престъпление по чл. 219, ал. 3 във вр. с ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

2. За невиновен в това, че на 08.07.2016 г. в гр. София, ул. „Алабин“ № 22, като длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “а“ НК – областен управител на област София, назначен с Решение на Министерски съвет на България № 781/26.11.2014г., от името и за сметка на българската държава, 5 при условията на продължавано престъпление– с 3 (три) деяния, които осъществяват поотдeлно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, съзнателно сключил три неизгодни сделки, по силата на които е прекратена съсобственост между държавата и юридическо лице чрез транслация на притежаваната от държавата част в полза на юридическото лице, а не чрез обособяване на реални дялове със статут на частна държавна собственост и при найблагоприятния за българската държава ред, като продал на „Евротрансбилд“ ЕООД три недвижими имоти– частна държавна собственост, за сумата общо от 658 870.00 лева без ДДС при обща пазарна стойност на имотите към същата дата в размер на 10 989 000.00 лева без ДДС, от които са произлезли значителни вреди за Българската държава в общ размер на 10 330 130.00 лева, представляващи разликата между продажната цена и пазарната стойност на имотите, като деянието представлява особено тежък случай, както следва: