Решение № 21182 от 21.12.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 21182 гр. София, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20221110142174 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 17 000 лева, предявен като частичен иск от сума в общ размер на 34 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на образувано наказателно производство и повдигане на обвинение в извършване на престъпление, за което обвиненото лице е било оправдано и за неспазване на принципа за решаване на делото в разумен срок, ведно със законната лихва от датата 28.04.2021г. до окончателно изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 25.11.2016г. по време на пътуване между гр. Разлог и гр.

Симитли е бил спрян за проверка от полицейски патрул, като последвало подробно претърсване на автомобила, били иззети мобилни телефони и парична сума, като бил задържан на място за приблизително 3 часа. Сочи, че е било образувано ДП № 34/2016 г. по описа на гранично полицейско управление Благоевград към ГД „Гранична полиция“ на МВР срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК, като впоследствие на 26.11.2016 г. ищецът бил привлечен като обвиняем по същото ДП. Сочи, че на следващия ден по делото му е наложена мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 10 000 лв., която с Определение № 9818 от 17.12.2016 година на Районен съд - Благоевград по ч.н.д. 20161210202302 по описа на съда за 2016 г. била намалена до размер от 7000 лв., но въпреки това ищецът счита, че сумата е значителна, поради което и бил силно обезпокоен как впоследствие ще набавя средства за препитанието си. Излага, че с Постановление за налагане на мярка за процесуална принуда с вх. № 2785/2016 г. му била наложена мярка „Забрана за напускане пределите на Република България“, потвърдена с Определение № 9339 от 02.12.2016г. на Районен съд - Благоевград по ч.н.д. 20161210202276 по описа на съда за 2016 г. Описаните събития му попречили да прекара коледните и новогодишни празници приятно, което му навредило на емоционалното състояние, а психиката му се повлияла негативно вследствие на преживения стрес. Разследването на престъплението продължило дълго време, като с Постановление от 1

17.11.2017 г. отново бил привлечен в качеството си на обвиняем. Материалите по разследването били предявени на защитника му на 05.01.2018 г. Сочи, че съгласно чл. 22, ал.

1, т. 15 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (отм.), действал към момента на привличането му като обвиняем, горепосоченият състав на престъпление представлявал основание за образуване на производство по реда на ЗОПДНПИ и с Протокол № ТД 11ХА/УВ-6539 от 20.06.2017 г. Териториална дирекция Пловдив към Комисията започнала цялостна проверка на имущество му и на имотното му състояние, както и на това на жената, с която живеел на семейни начала - Г. М., на двете им малолетни към онзи момент деца, на двамата му родители и на свързани с него и семейството му търговски дружества. Започналата проверка завършила с Решение № 884 от 26.10.2018 г., с което Комисията взела решение за образуване на производство по ЗОПДНПИ (отм.), като едновременно с това решила да внесе молба в СГС за допускане на обезпечение на бъдещ иск с цена на иска в размер на 1 416 959,01 лева чрез налагане на множество обезпечителни мерки. С Решение № 81 от 23.01.2019 г. КПКОНПИ взела решение да внесе искане в Софийски градски съд за отнемане в полза на държавата на придобито имущество на стойност 1 416 459,01 лева на основание чл. 63 и сл. от ЗОПДНПИ (отм.). Описаното представлявало шок за ищеца. Наказателното производство продължавало едновременно с гражданското производство пред СГС, като на 12.03.2018 г. Районна прокуратура - Благоевград внесла Обвинителен акт в Районен съд - Благоевград и било образувано НОХД № 533 от 2018 г. по описа на съда. Делото на първа инстанция продължило около година и с Присъда № 4723 от 21.05.2019 г. PC - Благоевград го признали за виновен по горецитирания състав на престъпление, като му било наложено наказание „лишаване от свобода“, изтърпяването на което било отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата в сила. С Решение № 903550 от 11.08.2020 г. въззивният състав потвърдил изцяло присъдата на първата инстанция.

Описаното се отразило на ищеца изключително зле здравословно и емоционално, психиката му била срината, бил напрегнат постоянно, разсеян и не можел да извършва дори рутинни дейности, отказвал и да се храни. Състоянието му затруднило контакта с хора, трудно общувал с близките си, взаимоотношенията му със семейството се влошили, започнал да страни от децата си и от дамата, с която споделял живота си. Несправедливото обвинение било основание и за мащабната проверка и дело с КПКОНПИ, което създало у него страх за бъдещето му. Здравословното му състояние се влошило и физически - започнал да получавам пристъпи на силни главоболия, не можел да спи. С Решение № 135 от 27.04.2021 г. на Апелативен съд - град София, 7-ми наказателен с-в, производството било възобновено на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като съдът отменил Присъда № 4723 от 21.05.2019 г. PC - Благоевград по НОХД № 533 по описа на съда за 2018 г. и вместо нея на основание чл. 304 от НПК ищецът бил оправдан. При тези твърдения моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на образувано наказателно производство и повдигане на обвинение, за което е бил оправдан. На следващо място ищецът излага, че наказателното производство е с неразумно дълга продължителност.

Сочи, че от деня, в който е бил привлечен като обвиняем - 26.11.2016 година, до датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.04.2021 г., са изминали близо 5 години.

Излага, че в хода на наказателното производство, са били извършени множество процесуално следствени действия, които ненужно и неоснователно удължили срока. Излага, че делото не се е отличавало с фактическа и правна сложност; че през целия ход на производството поведението му е било съобразено с цел улесняване на съдебните и досъдебните органи. С оглед описаното претендира и обезщетение за причиняване на неимуществени вреди поради неспазване на задължението за разглеждане на делата в разумен срок. Излага твърдения и в насока, че при предявяване на претенции с правно основание чл.2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ и чл.2б, ал.1 ЗОДОВ, обезщетението по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ се поглъща от това по чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ, поради което и претендира обезщетение в 2 размер на 17 000 лева, частична претенция от общо 34 000 лева. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Развиват се съображения в насока, че твърденията на ищеца не са подкрепени с доказателства. Сочи се, че ищецът е осъждан, както и че има регистрирани криминални прояви. Относно наложените мерки в хода на досъдебното производство, ответникът сочи, че доколкото актовете, с които са наложени, са потвърдени от съдебен орган, то вредите не са причинени единствено от действия на прокуратурата.

Излага подробни твърдения в насока, че претендираното обезщетение е в силно завишен размер. Оспорва иска по чл. 2 б ЗОДОВ и като недопустим, като сочи, че липсват доказателства за проведена административна процедура по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ. Сочи също и че за действие след внасянето на обвинителния акт в съда – 12.03.2018 г. прокуратурата не е материално легитимирана да отговаря. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ.

На основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

В конкретния случай ищецът извежда съдебно предявеното субективно материално право на вземане при твърденията, че е претърпял неимуществени вреди от проведено спрямо него наказателно преследване, завършено с постановяване на оправдателна присъда, както и с твърдения, че производството по наказателното дело е било с неразумно дълга продължителност. Съдът намира, че обезщетение за неимуществени вреди от неразумен срок на наказателно производство може да се претендира и по предявен иск по чл. 2, ал. 1, т.

3 ЗОДОВ, защото при този деликт обезщетение се дължи и за накърняване на всички права и неимуществени блага- чест, достойнство, право на добро име, право на свобода, право на свободно придвижване и др., които са нарушени от неоснователно упражнената държавна принуда във връзка с незаконно обвинение за извършено престъпление. В този случай съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2023г. по т. дело № 1/2022г. на ОСГК, се определя глобално обезщетение за нарушението на всички посочени права, като когато неоснователната принуда е осъществена извън разумния срок за прилагането й, тя нарушава и правото по чл. 6, пар. 1 ЕКЗПЧ за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, поради което глобалното обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ ще включва и обезщетение за накърняване на това право. С оглед на гореизложеното не се касае за предяване на отделен, кумулативно съединен иск по чл. 2б ЗОДОВ, а за извършване на преценка за нарушен разумен срок в рамките на производството по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Аргумент за горното следва от мотивите на цитираното тълкувателно решение, в които е посочено, че последващ иск по чл.

2б ЗОДОВ при условие, че в производството по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ вече е дадена защита на нарушеното право по чл. 6, пар. 1 ЕКЗПЧ, следва да се отхвърли като неоснователен, а не да се прекрати като недопустимо на основание чл. 299 ГПК.

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: повдигнато му обвинение в извършване на престъпление и последващото му оправдаване с влязла в сила присъда; описаните неимуществени вреди; настъпване на вредите в причинна връзка с привличането му като обвиняем; размер на претърпените вреди.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е спазил изискването за 3 извършване на процесуалните и следствените действия в разумен срок, както и че е заплатил надлежно обезщетение на ищеца.

От изисканото ДП № 34/2016г. се установява, че същото е образувано с първото действие по разследавнето на основание чл. 212, ал. 2 НПК- протокол за претърсване и изземване от 25.11.2016г., осъществено за времето от 20:00 часа до 21:50 часа срещу неизвестен извършител. На 26.11.2016г. Р. Н. К. е бил привлечен в качеството му на обвиняем за това, че на 25.112016г. около 20, 00 часа, в дясно, на главен път Е 79, в района на хотел „Nice“, в гр. Симитли, в съучастие, като съизвършител със С. Р.

С., държал в товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „313 ЦДИ“ с рег. № СВ3526АМ акцизни стоки- тютюневи изделия – по смисъла на чл. 4, т. 1 вр. чл. 2, т. 2 и чл.

11, ал. 1 и ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове, без бандерол по смисъла на чл.

4, т. 7 от Закона за акцизите и данъчните складове, когато такъв се изисква по закон по смисъла на чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия и на чл. 2, т. 2, чл. 19, ал. 1, н. 1- т. 3, чл. 64, ал. 1 и чл. 99, ал. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове, както следва: 1500 кутии цигари марка „Sax Blue“ по 20 къса цигари във всяка кутия без акцизен бандерол и 18 999 кутии цигари марка „Fortuna Blue” по 20 къса във всяка кутия, без акцизен бандерол- всички на обща стойност 153 742,50 лева, като предмета на престъплението е в големи размери и случаят не е маловажен- престъпление по чл. 234, ал. 2 т. 3 вр. ал. 1, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Със същото постановление спрямо К. е била взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 10 000 лева. С постановление от 26.11.2016г. на РП- гр. Благоевград на Р. К. е била мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Република България“.