Решение № 5484 от 27.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5484 гр. София, 27.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100505975 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от С. Т. Т. срещу решение № 2778/16.02.2024г. постановено по гр.д. № 11278/2023г. на СРС, ГО, 120 състав, с което са уважени предявените по реда на чл.422 от ГПК срещу нея от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за заплащане на стойността на потребена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за периода 01.05.2019г. – 30.04.2021г и с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на главниците по исковете с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, както и в частта, с която е осъдена да заплати разноски по делото.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за допуснати процесуални нарушения от първоинстнационният съд при обсъждане и кредитиране на доказателствата, най – вече изготвените експертизи и представените писмени доказателства, които установяват по несъмнен начин неправилно начисляване на топлинната енергия за 3 вместо за 2 отоплителни тела, както и подлежащи на прихващане суми от 2004г. Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което се отхвърлят изцяло исковете.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, в която изразява становище за правилност и обоснованост на съдебния акт, постановен в съответствие със събраните доказателства по делото и правилно приложение на материалния и процесуален закон. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 и 235 ал. 2 ГПК , намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искови претенции предявени по реда на чл.422 от ГПК от ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД с срещу С. Т. Т. правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на цена на потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ гараж № 7, находящ се в гр.

София, ул. ******** за периода 01.05.2019г. – 30.04.2021г., обезщетение за забавено изпълнение върху неплатената главница за цена на топлинна енергия, цена за извършена услуга дялово разпределение и мораторна лихва върху същата.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение, като по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, настоящият състав намира следното:

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че единствения спорен въпрос е дали е установено реално доставеното количество топлоенергия в топлоснабдения имот с правилното отчитане на реално съществуващите отоплителни тела в имота и съответно дължи ли се цена на услугата дялово разпределение.

Следователно, фактическите и правни изводи на първоинстанционният съд относно обстоятелствата, че за проецесния период ответника се легитимира като вещен ползвател на процесния топлоснабден имот и в този смисъл има качеството на „потребител на топлинна енергия“ по смисъла на на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и между страните по делото съществува действително облигационно правоотнощшение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“, бл.19/11.07.2016г. /без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150 ал. 2 ЗЕ ; за процесния период ищецът е доставял съответно ответникът потребил топлинна енергия и за която липсва извършено плащане от ответника.

Във връзка със спорният въпрос по делото и за който е направено оплакване във въззивната жалба - дали правилно са изчислени сумите за потребено количество доставена топлинна енергия за отопление на имот:

Съгласно разпоредбата на чл. 139 ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в

ЗЕ /чл.139 – чл.148/, Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./ и Нредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите 2 части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142 ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145 ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В случая етажните собственици на сградата, в която се намира процесния топлоснабден имот след взето решение на проведено общо събрание, са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление на третото лице –помагач на страната на ищеца.

В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза – основна и допълнителна, която е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение, че за процесния период ищецът е изпълнил задължението си за доставя топлоенергия до абонатната станция, като въз основа на показателите на топломера в същата и ежемесечните отчети е посочил и количеството доставена топлоенергия в абонатната станция.

Неоснователни са релевираните във въззивната жалба оплаквания, че изслушаната съдебно техническа експертиза не следва да бъде кредитирана. Експертизата е допусната в съответствие с изискванията на чл. 195 ал. 1 ГПК , поради необходимост от специални знания. В конкретният случай вещото лице е топлотехник и притежава необходимите специални знания, предвид предмета на допуснатата експертиза. Заключенията дадени от вещото лице по СТЕ са ясни и обстойно обосновани, като същото е дало пълен и точен отговор на поставените му задачи, които не изискват отговор на правен въпрос, а напротив именно технически такива и поради което съдът ги кредитира.

Заключението по СТЕ установява, че разпределението на топлинната енергия е извършвано съобразно действащата нормативна уредба- за процесния период отчета за БГВ е 0,00; начислена е сума за сградна инсталация въз основа на пълен отопляем обем акт за разпределение на кубатурата на гаража и съобразно инсталираната мощност на отоплителните тела, като вещото лице по СТЕ установява, че ФДР правилно е определила стойността на сумата за сградна инсталация; за целия период са отчитани технологични разходи заэсметка на ищеца, а сумата за отопление на имота за процесния период включващ два отоплителни периода /01.05.209г. – 30.04.2020г. и 01.05.2020г. – 30.04.2021г./ е определена въз основа съответно на реален отчет и служебно начисляване. Вещото лице изяснява, че по данни на ФРД за процесния период е имало 2 монтирани отоплителни тела и съответно 2 монтирани топлоразпределители – л.76 от делото на СРС – основно заключение по СТЕ. За първия отоплителен период 01.05.2019г. – 30.04.2020г. е извършен реален отчет по показанията именно на двата монтирани топлоразпределители, което е видно и от представения главен отчет, подписан от потребителя, както и от заключението по СТЕ, като количествата ТЕ за отопление на имот са коригирани именно въз основа на показанията на двата разпределителя. От отчет за проверка – л.91 от делото на СРС за първия отоплителен период е видно и изричното отбелязване, че липсва трети монтиран топлоразпределител и съответно трето отоплително тяло в имота. Следователно неоснователни са доводите, че ТЕ за отопление на имота за периода 01.05.2019г. -30.04.2020г. не съответветстват на реално потребеното количество топлоенергия.

Вторият формуляр за главен отчет е съставен във формата на констативен протокол за неосигурен достъп – л.92 от делото на СРС.

Ето защо, принципът за заплащане на реално потребената енергия е спазен, тъй като е предвидено заплащане на изравнителни сметки, респ. възстановяване на надвзети суми по изравнителни сметки, а в случаите не неосигурен достъп потрбителите могат да поискан допълнителен отчет и изработване на изравнителна сметка по реда на чл.70 ал.5 от наредбата в 3 месечен срок от получаване на изравнителната сметка вкл. и от определеното от ЕС лице.

Следователно макар и да няма реално определена месечна сума, е налице реална сума за отчетния период, който в случая е годишен съответнто отоплителен сезон.

В случая обаче първоинстанционният съд не е съобразил установеното от вещото лице – топлотехник а именно че при служебно начисляване на количество ТЕ вместо за 2 е начислена ТЕ за за 3 отопителни тела /обяснения на вещо лице в съдебно заседание 13.11.2023г. /.

3

Следователно е налице грешка в изходните данни за служебно начисляване на потребена ТЕ – вместо за 2 е начислена такава за 3 три отоплителни тела и която въпреки непроведена процедура за допълнителен отчет и осигурен достъп, следва да бъде отчетена при изчисление на сумите, които потребителят дължи - не като реален отчет и реално потребена, а като служебно начислена, но за две отоплителни тела. Следователно служебно начислената сума за ТЕ следва да бъде редуцирана с оглед третото несъществуващо отоплително тяло и по реда на чл.162 от ГПК - с 1/3 от стойността на сумата посочена от вещото лице в табилца № 2 от основно заключение, ред втори, колона 5, а именно със сумата от 192,88 лв. или общо дължимата сума за този отчетен период и дължима от ответника е в размер на 385,77 лв., като за разликата над този размер до пълния претендиран от 578,65 лв. иска се явява неоснователен.

Следователно общия размер дължим от ответника размер на цена на ТЕ за целия процесен период е 929,14 лв. и за която сума иска се явява основателен и доказан по размер.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания включително и относно размерите на уважените обектвино съединени главни и акцесорни искове – за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, цена за услуга дялово разпределение и лихва върху същата, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269 изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в тази му част.

Поради частично несъвпадане на изводи на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с което е уважен иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за цена на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019г. – 30.04.2021г. за разликата над 929,15 лв. до пълния присъден размер от 1122,02 лв., а в останалата част – решението потвърдено.

С оглед на цената на исковете въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на 280 ал. 3 т. 1 ГПК.