Решение № 487 от 11.08.2024, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. Враца, 11.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Н. Христов при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Ц.а като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело № 20221400100548 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 4 ЗЗД - за обявяване нищожност, поради липса на основание, и с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД - за обявяване нищожност поради привидност на договор за продажба, а за действителен прикрит договор за дарение.

Постъпила е искова молба от А. Б. П., с ЕГН **********, от *** срещу Н. В. М., с ЕГН **********, от ***.

Ищцата твърди, че ответника претендира да е собственик на 2/6 идеални части от имоти на основание сделка, обективирана в нотариален акт за продажба № 109, том III, рег.

№ 10906, дело № 776 от 2004 г., по който същият формално не бил страна, а като страни били посочени: продавач - Б. П. П. и купувач – ищцата, бивша съпруга на ответника.

Сделката била с предмет, посочените идеални части от следните имоти: 1. самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Козлодуй, общ. Козлодуй, обл. Враца, одобрени със Заповед № РД-18-89 от 11.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: ***, представляващ ***, който самостоятелен обект се намира на *** в сграда с идентификатор ***, с предназначение - жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, нИ. 1, с площ от 76,85 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта:

*** и над обекта: ***, заедно с прилежащите части: избено

1 помещение и съответните идеални части от общите части и от правото на строеж; 2. самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Козлодуй, общ. Козлодуй, обл. Враца, одобрени със Заповед № РД-18-89 от 11.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: ***, ***, който самостоятелен обект се намира на етаж 0 в сграда с идентификатор ***, с предназначение - Жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект - Гараж в сграда, нИ. 1, с площ от 24,20 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: няма и над обекта: ***, заедно с прилежащите части: съответните идеални части от общите части и от правото на строеж.

Ответника се позовавал на формалното сключване на тази сделка по време на брака му с ищцата, прекратен с решение от 25.03.2014 г., влязло в сила на 03.04.2014 г.. Позовавал се на общата презумпция уредена в СК, че придобитото по време на брака възмездно имущество е съпружеска имуществена общност, независимо на името на кого от съпрузите е придобито. Тази презумпция обаче била оборима, защото по сделката липсвало плащане и договора за покупко - продажба бил нищожен поради липса на основание, като прикривал и действителната воля на страните - дарение на процесните имоти. Ответника твърдял, че майката на ищцата Б. П. П., като продавач прехвърлила възмездно собствеността на 4/6 идеални части от процесния имот на дъщеря си А. Б. П., но в действителност по тази прехвърлителна сделка купувачът не платил никаква равностойност като цена на посочените 4/6 идеални части. Налице била нищожност поради привидност, защото продажбата прикривала дарение, каквато била действителната воля на страните по сделката. Налице била писмена декларация на продавача и купувача по сделката, която представлявала обратно писмо - „контралетър" и разкривала действителната воля и желана цел на страните по сделката. Налице била относителна симулация, а също така и нищожност, поради липса на основание, защото не било извършено плащане по сделката.

Продажбата била възмезден договор, а ако няма извършено плащане от страната на купувачите, липсвало основание за прехвърлянето. Липсата на плащане се установявавала от декларацията от двете страни по договора, чиято действителната воля и желание била да прехвърлят 4/6 идеални части от двата самостоятелни обекта безвъзмездно. Продажбата била привидна сделка, прикриваща дарение. Бащата на А. Б. П. извършил дарение на другата си дъщеря - И. Б. Т. на къща и гараж в центъра на гр. Козлодуй и имал намерение да извърши делба на личните си наследствени имоти чрез дарение и на другата си дъщеря А. Б. П. на процесния имот, получен като обезщетение за отчужден негов личен и наследствен имот. През 2002 г. Б. П. умрял и не успял да реализира лично намерението си да довърши и приключи намисленото дарение - делба между дъщерите си. Това извършила преживялата го съпруга - Б. П. П., но вместо да се оформи прехвърлянето под формата на дарение /което било най-евтиният способ за прехвърляне на имот като държавни и местни такси/ по настояване на ответника - Н. М. и при уреден от него нотариус прехвърлителната сделка била оформена като покупко - продажба, с очевидния предумисъл от страна на ответника да се домогне до придобИ.е на идеални части от имот, който бил индивидуална 2 собственост по наследство на ищцата. Ноторно известна била и масовата практика при прехвърлителни сделки между родители и деца имотите да се прехвърлят безвъзмездно под правната форма на сделката „дарение", но след смъртта на Б. И. П. по инициатива на ищеца и очевидно по негов планиран интерес бил съставен нотариален акт за продажба № 109, том III, рег. № 10906, дело № 776 от 2004 г., с който преживялата съпруга прехвърлила 4/6 идеални части на дъщеря си привидно под формата на покупко-продажба, а действителната воля и на двете страни била прехвърлянето да бъде безвъзмездно. Иска постановяване на решение, с което да се приеме посочения договор за продажба за нищожен и да се приеме, че същият като привиден прикрива друга сделка - дарение. Претендира разноски.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Безспорно майката на А. Б. П. - Б. П. П. продала притежаваните от нея 4/6 идеални части от делбените имоти, като продажбата била извършена на 13.12.2004 г. по време, когато А. Б. П. и Н. В.

М. били съпрузи, като бракът им бил прекратен с решение по гр. д. № 1098/2013 г. на PC Козлодуй, влязло в законна сила на 03.04.2014 г.. Ответника оспорва всички изложени в инцидентентния установителен иск обстоятелства за нищожност на договора за покупкопродажба, която според А. П. прикривала действителен договор за дарение. Счита, че подадения иск е опит за отнемане собствеността на ищеца, полагаща му се по силата на чл.

21 СК, тъй като в случая е налице заведено гражданско дело № 1254/2021 г. на PC Козлодуй за делба на същите имоти. Съгласно правната теория, привиден е този договор, страните по който са се съгласили, че няма да бъдат обвързани от правните му последици.

Целта била да се създаде привидност пред третите лица /не и между страните/ за това какви са действителните отношения между страните. Ако волята на страните била въобще да не са обвързани от последиците и да не си дължат престация, а само да създадат привидност за съществуващите между тях правоотношение й за тяхното съдържание, тогава била налице абсолютна симулация, а когато волята на страните била да си дължат нещо различно от посоченото в договора, била налице относителна симулация. При относителната симулация били налице две съглашения - явно, прикриващо действителните отношения между страните и прикрито такова, което урежда действителните отношения. Както при абсолютната, така и при относителната симулация, привидният договор бил нищожен на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД, като и в двата случая страните не били обвързани от правните му последици. В случаите на абсолютна симулация договорът въобще не обвързвал страните. В случаите когато с привидния договор страните прикрили друго съглашение, то по силата на чл. 17, ал. 1 ЗЗД, те били обвързани от него, ако са налице изискванията за неговата действителност. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от действащия СК от 2009 г. вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос принадлежали общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като съвместният принос се предполагал до доказване на противното. Независимо, че не е страна по процесния договор за покупко-продажба, поради факта, че той се сключва по време на брака на двамата съпрузи, съпругът, неучаствал в сделката, придобивал права по силата на закона 3 по този договор. В случая към датата на изповядване на процесната покупко-продажба, Н. и А. били в граждански брак, поради което и придобили процесните 4/6 ид.ч. от апартамент и гараж в режим на СИО. Въпреки това Н. М. предоставил средства на А. П. за заплащане на сумата за покупка на двата делбени имоти, които били изплатени на Б. П. при изповядване на договора. Към този момент Н. М. бил служител на „АЕЦ Козлодуй" ЕАД и разполагал с финансови средства за покупка на имота. От своя страна съпругата му А. П. също разполагала с финансови средства за закупуване на имота, тъй като работила към този момент и получавала доходи. В подкрепа на твърденията, че процесният договор за продажба на 4/6 ид. ч. от делбените имоти е симулативен, че прикрива дарение, ищцата представила документ, именован „обратно писмо", подписано от продавача Б. П. и от купувача по сделката - ответницата А. П.. В случая се касаело за частен документ, който не носи подписа на другата страна по сделката - Н. М., поради което той бил изготвен единствено за нуждите на делото. Оспорва представеното писмо по отношение съдържанието и сочената в него дата. Декларацията, наречена контра летър, не била с нотариална заверка нито на подписите, нито на съдържанието, нямало дори заверка, че представеното копие е вярно с оригинала, поради което следвало да се приеме, че същата е с достоверна дата за трети лица - 04.02.2022 г., когато е депозирана ведно с инцидентния установителен иск в деловодството на съда. Между страните по явната сделка обратният документ бил признание, че сделката не отразява действителните правоотношения и, че съществува друга прикрита сделка. Обратният документ, който разкрива съдържанието договор трябвало да съдържа всички елементи от договора и тогава той служел за пълно разкрИ.е на симулацията. Представената декларация не съдържала елементите на договор за дарение, тъй като в нея липсвало заявеното съгласие между страните за надаряване на дарения и съответно за приемане на дарението с благодарност. В случая, когато обратният документ е съставен като двустранен договор, не можел да се тълкува като начало на писмено доказателство и свидетелски показания за установяване на симулацията били недопустими. Когато е налице другарство и обратният документ се отнася до факт, който е общ за другарите, констатациите относно общите факти трябвало да са еднакви спрямо всички задължителни другари. Когато се отнася до обвързващата сила на обратния документ по отношение на съпруг, който не е подписал същия, то такава липсвала.

Обратният документ бил договор и затова неподписалата го страна не била обвързана от него. Неподписалият „обратното писмо" съпруг срещу когото е насочена сделката /прикритият договор/ не бил обвързан от него. За да гарантират правата си по прикритата сделка, страните по нея следвало да се снабдят с обратен документ и от неучаствалия в договора съпруг, тъй като в противен случай подписаният от тях обратен документ му бил непротИ.поставим. В случая обратното писмо, в което не участвал съпруга - ответник по инцидентния иск щяло да служи само като начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК по отношение на неподписалият го съпруг и не доказвало симулацията.