Решение № 3772 от 12.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 9981/2026
- Вид
- Решение № 3772
- Подписан
- 12.10.2026
- Състав
- ХРИСТИНА БОРИСЛАВОВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а, ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж, ал. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 46, ал. 3 · Закон за нормативните актове
- чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
- чл. 10б, ал. 5 · Закон за пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3772 гр. София, 12.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря ДИЛЯНА ЦВ. АНДРЕЕВА-ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20261110209981 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН .
Образувано е по жалба на „***** ЕООД против електронен фиш (ЕФ) № 8506759599, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с който на дружеството на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. за извършено нарушение на чл.
102, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорения електронен фиш. Твърди се, че нарушението не е извършено, както и че ЕФ е издаден в нарушение на разпоредбата на чл.34 ЗАНН.
Жалбоподателят релевира аргументи, че в случая за ангажиране на административнонаказателната му отговорност за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП е следвало да бъде съставен АУАН, съответно издадено наказателно постановление. Излагат се доводи за несъответствие на предвиденото наказание с принципа за пропорционалност и съразмерност, като се анализира практиката на СЕС. Моли се ЕФ да бъде отменен.
В съдебното заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си 1 представител адв. М., поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна , срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна се установява следното:
На 14.10.2023 г. в 15:10 ч. ППС товарен автомобил „***“ с рег. № **********, собственост на „***** ЕООД, с технически допустима максимална маса 18000 кг, брой оси 3, екологична категория Евро V, без ремарке, се движел на територията на Столична община по път А-6 км 60+705, с посока нарастващ километър. Пътят бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. Движението на ППС по посочения сегмент от платената пътна мрежа било установено с техническо устройство № 10191, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, което се намирало на път А-6 км 60+705.
За датата и часа на преминаването през сегмента нямало получена валидна маршрутна карта за процесното ППС или валидна тол декларация за преминаването.
За установеното нарушение бил издаден процесният електронен фиш № 8506759599 от Агенция „Пътна инфраструктура“, с които на „***** ЕООД на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. ЕФ бил връчен на 01.06.2026 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства : извлечение от Електронната система на НТУ за историята на обработка за генериране на електронен фиш № 8506759599, снимков материал към електронен фиш № 8506759599, доклад от електронна система за събиране на 2 пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, справка за собственост на МПС с рег.
№ **********, известие за доставяне на ЕФ.
Съдът прие гореизложеното за установено с оглед разпоредбата на чл.
167а, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата. Поради това съдът кредитира приложения доклад и снимков материал, снет от електронната система, предвид което намира за изяснено безспорно посредством тях, че на посоченото време и място процесното ППС се е движело по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. От доклада се установява, че за преминаването през сегмента не е получена валидна маршрутна карта за процесното ППС или валидна тол декларация, не се и ангажират доказателства от жалбоподателя в обратна насока.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и допринасят за изясняване на релевантната за предмета на доказване фактическа обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Административнонаказателната отговорност на дружествотожалбоподател, е ангажирана с издаването на ЕФ по реда на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП вр. чл. 179, ал. 3б, извършено в качеството му на собственик на ППС, като му е наложена предвидената в чл.
187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП санкция за юридически лица.
Не се споделят възраженията в жалбата за неспазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Съгласно ТР № 1/26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС "легалната дефиниция на понятието "електронен 3 фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.
Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението". Настоящият съдебен състав застъпва становището, че в случаите, когато се прилага облекченият ред за санкциониране на административни нарушения чрез издаване на електронен фиш, доколкото този ред се явява специален по отношение на общата предвидена в
ЗАНН процедура, където административнонаказателното производство се образува със съставяне на АУАН, сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН не намират приложение.
Електронният фиш е издаден на основание чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП (в приложимата към датата на извършване на деянието редакция на разпоредбата - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), които ред предвижда част от нарушенията, свързани със заплащане на пътни такси, да се санкционират чрез съответно диференцираната процедура. Същевременно разпоредбата предвижда, че за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата 4 по чл. 10, ал. 2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното заплащане, като атакуваният ЕФ съдържа всички предвидени реквизити.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Съдът намира обаче, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на процесния електронен фиш, доколкото в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, в релевантната си спрямо относимите към делото факти редакция, не е предвидена възможност да се издава такъв при констатиране на нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Видно от нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, електронен фиш може да се издава единствено в хипотезата на установено административно нарушение по чл.
179, ал. 3 от ЗДвП, но не и при такова по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Законодателят ясно и категорично е предвидил с един и същи закон, че установяването на конкретно нарушение става чрез съставяне на АУАН, а за друго, също така конкретно посочено нарушение, може да се състави ЕФ. При това положение е недопустимо да се допълва съдържанието на законова разпоредба, предвиждаща административнонаказателна отговорност с аргументи от съдържанието на норми, уреждащи правомощията на държавни органи. Не може да обоснове съставянето на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б и препратката за влизане в сила на електронните фишове, съдържаща се в чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, след като в ал. 1 на нормата не е предвидена възможност за съставяне на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. След като цели административнонаказателна репресия, законодателят следва да бъде ясен, конкретен и точен при създаването на правните норми.
Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от ЗНА е недопустимо административнонаказателна отговорност да се прилага по аналогия, а именно чрез приложение на разпоредби от ЗДвП, касаещи подобни случаи. Посочените в чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, не означава, че съществува възможност за издаването на електронен фиш за това нарушение при липса на изрична норма за това. С оглед на това в случая незаконосъобразно е издаден електронен фиш за така извършеното нарушение, като вместо това, на основание чл. 189е, ал. 1 от ЗДвП е следвало да се състави АУАН и издаде НП.
5
Съдът намира, на следващо място, че е допуснато процесуално нарушение, свързано с описанието на нарушението. Същото съгласно текста на ЕФ се е изразило в това, че изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, доколкото процесният тежкотоварен автомобил няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването си, без обаче да се посочи дължимият, но незаплатен размер на пътната такса, нито дори тол сегмента, за който тя се дължи, неговата начална и крайна точка или дължина, както и за която и да е от другите характеристики на пътя, заложени като критерии за определяне на дължимата пътна такса в посочената по-горе разпоредба на ЗП. Доколкото посочената празнота касае съществен елемент от описанието на нарушението, с допускането й е препятствана възможността на съда да осъществи преценка за законосъобразност на оспорения електронен фиш.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО: „Доставчиците на европейската услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“. Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., се въвеждат нови разпоредби на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които националното законодателство се привежда в съответствие с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с чл.