Решение № 1178 от 23.12.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1178 гр. П., 23.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на Д. и трети ноември през две хиляди Д. и първа година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря М. К. като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20215220100615 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.2**0 ал.1 от ЗЗД.

Подадена е искова молба от М. В. В., с ЕГН ********** от с.С., ул.“Т.“ №**, общ.П., обл.П., съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр.П., ул.“Ц.

С.“ №**, кантора №1Б, чрез адв.Г. С. Ц.ска от Адвокатска колегия-П. против П. АС. Б., роден на ****г., с адрес: с.С., ул.“Д. и С.“ №**, общ.П., обл.П., втори адрес за призоваване: с.С., ул.“Д. и Ч.“ №8, общ.П., обл.П., в която ищецът твърди, че преди около ** години - началото на месец декември 2017 година ответникът дошъл при него и му поискал заем в размер на 1000 лева, които му трябвали спешно, за да плати на работниците да му извадят спанака и след няколко дни щял да му ги върне. Сочи, че г-н Б. тогава се занимавал със земеделие. Ищецът му отговорил, че има само 900 лева. Тъй като се познавали много отдавна и са от едно село, решил да му помогне и му дал в заем парична сума в размер на 900 лв. на ръка. Не са подписвали документи за това.

Твърди, че минали няколко дни, а ответникът не му връщал заема.

Започнал да го търси по телефона и да си иска парите. Ходил и у тях да разговарят. Всеки път ответникът му обещавал, че ще му върне парите, но 1 малко да изчака, тъй като щял да прави сватба. Ищецът твърди, че някои от разговорите са се провеждали пред неговата жена и пред жената на ответника Г.. Последната също го уверявала, че ще му върнат парите.

Заявява, че през лятото на 2018г. ответникът му върнал сумата в размер на 250 лева на ръка. Не е подписвал разписка за получената сума. Твърди, че след това не му е връщал никакви пари.

Твърди, че продължил да го търси през определен период от време и да иска връщане на останалата част от дадения от н е г о заем. Много пъти ответникът не му вдигал телефона. Случвало се е дори да праща баща си - В.

А. В. до тях да го търси, да се обади на телефона на баща си и ответникът да говори с ищеца, чрез неговия телефон. Реално е разговарял с ответника, чрез телефона на баща си. Всеки път получавал само обещания за връщането на парите - както от него, така и от жена му.

Твърди, че на 07.01.2020г. отишъл в дома на ответника отново да поиска връщане на дължимата сума от **0 лева. При срещата ответникът започнал да го заплашва със саморазправа. Ищецът се изплашил и подал сигнал на ЕЕНСП 112. След това депозирал и жалба пред кварталния инспектор на с.С..

Твърди, че в края на месец януари 2021г. получил Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 26.01.2021г., издадено от прокурор В. Г. - прокурор при Районна прокуратура - П.. Сочи, че не е обжалвал това постановление. В него, обаче, е посочено, че П.Б. е потвърдил в снетото от него по преписката сведение, че действително е получил заем от ищеца преди около ** години и бил помолил да изчака няколко дни, тъй като към онзи момент нямал пари, за да му върне заема.

Сочи, че за усилията си да му бъдат върнати парите в размер на **0 лева, е записвал част от разговорите си по телефона с ответника. В тези разговори той и жена му Г. признават, че му дължат парите в претендирания от него размер и обещавали да му ги върнат.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди П. АС. Б. да му заплати сумата в размер на **0 лева, представляваща даден заем от ищеца на ответника, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Моли да му бъдат присъдени направените разходи за съдебно2 деловодни разноски и адвокатски хонорар в настоящето производство.

Представя писмено доказателство. Прави доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника.

Предявеният иск се поддържа в проведените по делото съдебни заседания от ищеца и неговия пълномощник. Молят съда да уважи иска като доказан и основателен. Претендират разноските по делото по представения списък по чл.80 от ГПК.

Оветникът, редовно уведомен, не се явява и не израща свои представител в съдебните заседания.

Съдът като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че през месец декември на 2017г., ищецът М. В. В. е дал в заем на ответника П.А. Б. сумата в размер на 900 лева, на ръка, като ответникът се е задължил да му върне сумата след няколко дни. През лятото на 2018г. ответникът върнал на ищеца сумата в размер на 250 лева.

В подкрепа на горното са изцяло показанията на разпитания по делото свидетел В. А. В.. Вярно е, че този свидетел е баща на ищеца и че няма как да е безразличен от изхода на делото. Като баща свидетелят е от кръга на найблизките хора на ищеца, с който той е споделил за проблема си с ответника и който е присъствал на проведени разговори между двамата за връщане на заемната сума. Освен това неговите показания не бяха оспорени и опровергани от ответната страна по никакъв начин. Не се събраха и данни за това, свидетелят да не казва истината. Показанията на свидетеля кореспондират и на събраните по делото писмени доказателства и най-вече на написаното собственоръчно от самия ответник в писмените му обяснения, дадени на 12.01.2021г., пред полицейски служител по преписка №317/2021г. на РП-П., в които той е посочил, че: „Истина е, че преди около четири години лицето М. В. В. ми даде на заем сумата от 900 лева, но аз му върнах сумата от 250 лева и към момента му дължа сумата от **0 лева“. Последните безспорно имат характер на извънсъдебно признание на ответника.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави 3 следните изводи:

От събраните по делото доказателства се установи, че през месец декември 2017г. между ищеца и ответника е бил сключен облигационен договор за заем, по силата, на който ищецът като заемодателят е предал на ответника-заемател сумата от 900 лева, чието връщане е следвало да стане в срок до няколко дни. Съдът приема, че сключването на договора /в устна форма/, заемната сума, нейното предаване /на ръка/, респ. получаване и падежът са доказани по делото.

Съгласно разпоредбата на чл.2**0 ал.1 от ЗЗД, с договора за заем, заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Установи се по делото, че ищецът е изпълнил своите договорни задължения, като е предал в собственост на ответника паричната сума в размер на 900 лева.

Установи се точното изпълнение на договора от страна на ищецазаемодател и неточното изпълнение на насрещното задължение по така сключения договор от страна на ответника за връщане изцяло на заетата парична сума. Върната по договора е сумата от 250 лева, т.е. налице е частично изпълнение на задължението.

В качеството си на изправна страна, заемодателят има право на основание чл.2**0 ал.1 от ЗЗД да търси точно и пълно изпълнение от ответника. Ищецът установи размера на вземането си, поради което ответникът следва да бъде осъден да му заплати остатъка от дължимата парична сума по договора за заем в размер на **0 лева.

Вземането е изискуемо, тъй като е изтекъл предвиденият по договора за заем срок /падеж/ за връщането на заетата парична сума – няколко дни след сключването на договора, а освен това има и покани, допълнително отправени от ищеца към ответника за връщане на сумата, за които са налице данни, както в писмените обяснения на ответника, така и в показанията на разпитания свидетел. Поради което длъжникът-ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца остатъка от заетата сума в размер на **0 лева, тъй като не е сторил доброволно това до настоящия момент.

Не се представиха и събраха доказателства да е налице плащане на 4 претендираната парична сума по процесния договор за заем от страна на ответника, в чиято тежест бе това.

В хода на производството по делото от страна на ответника не се направиха правоизключващи или правопогасяващи възражения за недължимост на сумата.

С оглед на гореизложеното, съдът приема, че искът с правно основание чл.2**0 ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен изцяло, в претендирания с исковата молба размер от **0 лева.

Основателна е и акцесорната претенция - за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.02.2021г. до окончателното й изплащане.

Предвид изхода на делото, ответникът дължи на ищеца сторените от него разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер общо на 352,27 лева, с оглед представения Списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените платежни документи.

По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД РЕШИ:

ОСЪЖДА П. АС. Б., роден на ****г., с ЕГН **********, с адрес: с.С., ул.“Д. и С.“ №**, общ.П., обл.П., втори адрес за призоваване: с.С., ул.“Д. и Ч.“ №8, общ.П., обл.П. да заплати на М. В. В., с ЕГН ********** от с.С., ул.“Т.“ №**, общ.П., обл.П., съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр.П., ул.“Ц. С.“ №**, кантора №1Б, чрез адв.Г. С. Ц.ска от Адвокатска колегия-П. сумата в размер на **0,00 лв. – представляваща дължим остатък от дадена в заем парична сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба в съда – 16.02.2021г. до окончателно изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер общо на 352,27 лева.

П.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

5

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

6