Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 371 от 04.11.2025, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Административно наказателно дело 1168/2025
Вид
Решение № 371
Подписан
04.11.2025
Състав
ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. Велико Търново, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно наказателно дело № 20254110201168 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Жалбоподателят С. М. Ж. е обжалвал НП № ***/**.**.**** г. на началник група, сектор "ПП" в ОДМВР-В.Търново, с което за нарушение по чл. 6, т.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.

183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лева, а на основание Наредба № Iз-2539/2012 г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. В писмено становище чрез процесуален представител заема становище, че наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не заема становище.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна. При служебна проверка на АУАН Серия GA № *******/**.**.**** г. и НП № ***/**.**.**** г. на началник група, сектор "ПП" в ОДМВР-В.Търново съдът констатира, че няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя да научи в какво нарушение е обвинен, срещу какво следва да се защитава и евентуално какви доказателства 1 да ангажира в подкрепа на защитната си позиция. АУАН и НП са съставени от компетентни органи. Спазени са сроковете, формата и редът за издаването им.

АУАН и НП съдържат всички реквизити съответно в чл. 42, ал. 1, т.1-10 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 1-13 от ЗАНН.

Разгледано по същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на **.**.**** г., в **.** часа, в община ***, на път ***, при км. ***, в близост до разклон за с.***, жалбоподателят С. М. Ж., управляващ л.а. „***“ с рег. № ******* и движещ се в посока гр.*** изпреварил неустановено МПС без да се съобрази с наличието на пътна маркировка „М-1“ – единична непрекъсната линия. Изпреварването било извършено пред полицейски патрул в състав – свидетелите И. Г. Г. и А. И. С..

Полицейският патрул застигнал жалбоподателя и му съставил АУАН, в който последният посочил, че има възражения.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства – безпротиворечивите, последователни и взаимно допълващи се показания на полицейските служители – свидетелитеочевидци И. Г. Г. и А. И. С. и от писмени такива – схема на хоризонталната маркировка и вертикална сигнализация на път ***, при км ***.

Не могат да бъдат споделени фактическите доводи на защитата, а именно че жалбоподателят не е предприел маневра „изпреварване“, а застъпването на непрекъснатата линия се дължи на извИ.е на волана от жалбоподателя за да избегне удар с движещо се пред него МПС, рязко набило спирачки. Тази защитна версия се явява голословна и неподкрепена с доказателства.

Приетото за установено и доказано обосновава правен извод за обективирано от жалбоподателя съставомерно поведение и субективно отношение към него, подводимо под нормата на чл. 6, т. 1, пр. 4 от ЗДвП, вр. чл. 63, ал. 2, т. 1, изр. 1 от ППЗДвП. Жалбоподателят не е съобразил поведението си с наличната надлъжна пътна маркировка – единична непрекъсната линия "М-1", която съгласно нормата на чл. 63, ал. 2, т. 1, изр. 1 от ППЗДвП е забранено на ППС да я застъпват и пресичат. Изписването в АУАН и НП на материалноправната бланкетна норма като чл. 6, т. 1 от ЗДвП без посочване и на нейното пр. 4 от ЗДвП, както и неизписване на горецитираната норма от ППЗДвП не съставлява нито формален порок по чл.

42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, нито нарушава правото на защита на жалбоподателя да научи в какво е обвинен, срещу какво следва да се защитава и евентуално какви доказателства да ангажира в подкрепа на защитната си позиция. Това е така, защото в НП словесно ясно и точно е изписано, че жалбоподателят не е съобразил поведението си с конкретна пътна маркировка – „М-1“, която ППС е забранено да застъпват и пресичат, което представлява фактическо формулиране на нарушението, субсумиращо се под състава на чл. 6, т. 1, пр. 4 от ЗДвП, вр. чл. 63, ал. 2, т. 1, изр. 1 от ППЗДвП.

Налице е единствено несъществена правна непрецизност при изписване на юридическата квалификация на извършеното, което не налага изменение на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН на наказателното постановление.

Наказващият орган правилно е приложил материалния закон и съответната му 2 санкционна разпоредба – чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗАНН, предвиждаща наказание глоба в твърд размер – 30 лева и явяваща се съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН приложимо право към датата на деянието. До влизане в сила на наказателното постановление е последвала законодателна промяна – ДВ., бр. 64/05.08.2025 г. в сила от 07.09.2025 г., Новата редакция на санкционната норма е визирана в разпоредбата на чл. 183, ал. 2, т. 6 от ЗДвП – наказание глоба в твърд размер – 50 лева. Следователно с оглед на принципа за приложение на поблагоприятния закон, залегнал в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, приложимо право се явява старата редакция на санкционната разпоредба, визирана в нормата на чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП.

За пълнота и правна прецизност следва да се отбележи, че посоченото в наказателното постановление отнемане на 10 контролни точки не е наказание, а има само статистическо-отчетен характер, като техният брой правилно е определен съгласно чл. 6, ал. 1, т. 16 от Наредба № Із-2539/12 г . на МВР и съответства на извършеното нарушение.

Ето защо наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 9, вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН и чл. 63в от ЗАНН съдът

РЕШИ:

Потвърждава като законосъобразно НП № ***/**.**.**** г. на началник група, сектор "ПП" в ОДМВР-В.Търново, с което на жалбоподателя С. М. Ж. за нарушение по чл. 6, т.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лева, а на основание Наредба № Iз-2539/2012 г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – В. Търново на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3