Решение № 200 от 02.05.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Велико Търново, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Йордан Воденичаров

Любка Милкова при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20214100500844 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.278 ал.1 и чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от Е. Г. Е. лично и от И. Г.

М., чрез процесуалния й представител Е. Г. Е., против съдебно решение №260052/05.08.2021г., постановено по Гр.д.№1188/2020г. по описа на РС – Велико Търново, с което е оставен без разглеждане като процесуално недопустим предявеният от Е. Г. Е. против К. Д. Х., Т. М. Б., Д. Г. Б. и М. Г. Б. отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 ГПК и е прекратено производството в тази му част, в която част жалбата на Е. Г. Е. е с характер на частна жалба, и с което съдебно решение е отхвърлен като неоснователен предявения от И. Г. М. против четиримата ответници в процеса отрицателен установителен иск за собственост с правно основание по чл.124 ал.1 ГПК.

Развити са оплаквания, че първоинстанционният съд се е произнесъл при съществено разминаване с представените от ищците и от ответниците писмени доказателства, което е обусловило неправилни изводи от съда, довели до незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, по изложени в жалбата конкретни съображения по съществото на спора.

Наведени са и доводи за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при разглеждане на делото. Молят съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно такова като незаконосъобразно и постанови връщане на делото на първа инстанция за разглеждане от друг съдебен състав с цел изясняване на фактическата обстановка, досежно обектите – предмет на спора и решаване на правния 1 спор, съобразно изискванията на ГПК.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК са постъпили писмени отговори на въззивната жалба /инкорпорираща и частна жалба от Е. Г. Е./ от ответниците в процеса Т. М. Б., Д. Г. Б. и М.

Г. Б., чрез пълномощника им адв.К. П. от ВТАК, с който оспорват въззивната жалба и молят да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, и първоинстанционното решение потвърдено като правилно и законосъобразно, постановено при всестранно и задълбочено изследване на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и при правилно приложение на материалния закон. Твърдят, че в първоинстанционното решение липсва съмнение по въпроса за идентификация относно обектите, противно на изложеното в жалбата, по изложени съображения по същество.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника К. Д. Х., чрез пълномощника й адв.В. К. – АК Пловдив, с който моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба /в т.ч. и инкорпорираната в нея частна жалба от Е.

Г. Е./ като неоснователна, респ. потвърдено първоинстанционното решение, като правилно и нестрадащо от твърдяните в жалбата пороци, по изложени съображения по съществото на спора. Претендира разноски за въззивна инстанция.

В СЗ частният жалбоподател Е. Г. Е. лично поддържа въззивната жалба в частта й, в която е с характер на частна жалба, и моли да бъде уважена.

В СЗ въззивникът И. Г. М. лично и чрез пълномощника си адв.Е. Г. Е. – ВАК, поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена.

Жалбоподателите в СЗ релевират възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от въззиваемите страни адвокатско възнаграждение.

В СЗ въззиваемата страна К. Д. Х. лично и чрез пълномощника си адв.В. К. – АК – Пловдив, поддържа писмения отговор на жалбите, оспорва частната и въззивна жалби като изцяло неоснователни и моли да бъдат отхвърлени, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено, като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира съдебни разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В СЗ въззиваемите страни Т. М. Б., М. Г. Б. и Д. Г. Б., чрез пълномощника си адв.К.

П. – ВТАК, поддържат писмения отговор по жалбите, оспорват частната и въззивна жалби и молят да бъдат отхвърлени, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендират направените във въззивното производство съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Производството по Гр.д.№1188/2020г. по описа на РС – Велико Търново, съобразно уточняваща ИМ молба от ищците с вх.№260934/21.07.2020г., е образувано по предявен от ищците Е. Г. Е. и И. Г. М. против ответниците в процеса К. Д. Х., Т. М. Б., М. Г. Б. и Д. Г. Б., 2 в условията на активно и пасивно субективно съединяване отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за приемане за установено, че четиримата ответници в процеса не са собственици на недвижими имоти, представляващи елементи от югоизточната част на първия етаж на двуетажна ЖС, построена в УПИ 1433 и 1434 в кв.291 – нов индивидуален №**по плана на В.Т. на ул.“*“ №, представляващи маза с квадратура 15,71 кв.м. и размери 415см х 378см ш. и проход от ул.“П. Т.“ с квадратура 12,80 кв.м. и размери 473 см д х 270 см. ш или общо за двата претендирани обекта с квадратура 28,51 кв.м. – с размери 473см. ширина х 603 см. дължина, при граници съответно на изток имот с инд.№** и площадка държавна собственост; на запад – ул.“П.Т.“; на юг – имот с инд.

№**; на север – маза от имот с инд.№** и отгоре – имот с инд.№**. Правният си интерес от предявяване на отрицателният установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 ГПК в ИМ ищците са обосновали с твърдения, че спорните обекти - маза от 15,71 кв.м. и проход от ул.“П. Т.“ с квадратура 12,80 кв.м., са придобити от тях по наследство от майка им А. Г. Г., починала на 17.12.2004г., при права от по ½ ид. част за всеки един от тях, получени от майка им А. Г. Г. в дял по силата на протокол за съдебна делба от 1959г., които спорни обекти са предмет на предявен иск за съдебна делба между ответниците в процеса по Гр.д.1147/2018г. по описа на ВТРС, които са деца и внуци на вуйчото на ищците Д. Г. Б..

Изложени са твърдения, че по силата на НА за покупко – продажба на недвижим имот №116, том 1, рег.№1718, н.д.№94/2003г. по описа на Нотариус Р. Минова с район на действие ВТРС наследодателката им А. Г. Г. е продала на втората ищца И. Г. М. не целия имот, придобит след съдебната делба от 06.07.1959г., а всичко останало, без спорните маза от 15,71 кв.м. и проход от ул.“П.Т.“ с квадратура 12,80 кв.м., като продадената на втората ищца по силата на НА №116, том 1, рег.№1718, н.д.№94/2003г. маза е ситуирана в северната част на двуетажната ЖС, построена в УПИ -1433 и 1434 в кв.291 – нов инд.№** по плана на В.Т. на ул.“П. Т.“ №* и няма нищо общо с претендираните от ищците обекти, а само граничи с тях, т.к. след делбата през 1959г., общата маза след ремонт е преградена със стена на две части – югоизточна и северна част, като само югоизточната част е оставена със самостоятелен вход от ул.“П. Т.“ през претендирания собствен проход.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ първият ответник К.

Д. Х., чрез пълномощника си адв.В. К. – АК – Пловдив, и втория, третия и четвъртия ответници в процеса Т. М. Б., М. Г. Б. и Д. Г. Б., чрез пълномощника си адв.К. П. – ВТАК, са релевирали възражение за процесуална недопустимост на предявения от ищците в условията на активно и пасивно субективно съединяване отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, поради липса на правен интерес у ищците от предявяването му, а по същество са оспорили иска като неоснователен и недоказан с твърдения, че ищците нямат право на собственост върху двете спорни реално определени помещения, описани като маза и проход, включени в поделения между ответниците техен апартамент в гр.В.Т., ул.“П. Т.“ №*, представляващ самостоятелно жилище от функционално и пространствено обединени помещения и пространства, част от които са и спорните. Ответниците в процеса са претендирали, че спорните помещения са тяхна собственост и са част от състава на техен имот, получен от наследство от наследодателя им 3

Д. Г. Б., починал на 19.05.2013г., придобит от последния по силата на съдебната спогодба от 1959г., съобразно и легитимиращия собствеността на наследодателя констативен НА №185, том 2, н.д.№1638/1992г., като са посочили, че спорът за собственост касае именно двете спорни помещения – стаята /сега маза/ и проход /сега входно антре/, от апартамента по НА на наследодателя на ответниците, а като евентуално придобивно основание са се позовали на давностно владение по чл.79 ал.1 ЗС, осъществено от техния наследодател в периода 1992г. – 2013г.

В проведеното пред първоинстанционният съд първо СЗ на 28.10.2020г. първият ищец Е. Г. Е. е признал факта, че в процесната сграда лично той не притежава самостоятелен обект, нито права в такъв обект. Съобразно признанието на ищците в първото по делото СЗ пред РС, спорната маза е стаята, която ответниците претендират като част от имота им, като същото важи и за процесния проход, който дефакто е входното антре откъм ул.“П. Т.“. В първо СЗ ищците са посочили, че мазето, което са получили ответниците, чрез техния наследодател Д. Г. Б., по делбата от 1959г., не е идентично със спорната маза/стая.

С обжалваното първоинстанционно решение е оставен без разглеждане като процесуално недопустим предявеният от първия ищец Е. Г. Е. отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 ГПК и е прекратено производството в тази му част, както и е отхвърлен по същество като неоснователен предявения от втората ищца И. Г. М. отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 ГПК. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, досежно оставения без разглеждане отрицателен установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 ГПК, предявен от първия ищец, е приел, че същият е процесуално недопустим, поради липса на правен интерес у ищеца Е. Г. Е., който, доколкото не притежава вещни права върху самостоятелен обект в процесната сграда, няма правен интерес да отрича принадлежността на спорните помещения, които са несамостоятелни вещи, т.е. не са самостоятелен обект на правото, в патримониума на ответниците, тъй като не би могъл да защити свое накърнено право на собственост. За да отхвърли предявеният от втората ищца И. Г. М. отрицателен установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 ГПК, първоинстанционният съд е приел, че ответниците са придобили правото на собственост върху спорните по делото обекти въз основа на заявеното от тях евентуално придобивно основание – изтекла придобивна давност по смисъла на чл.79 ал.1 ЗС в полза на техния наследодател Д. Б. и като наследници на същия, продължили владението му и позовали се на давността.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По частната жалба на Е. Г. Е.:

Въззивната жалба от Е. Г. Е. против първоинстанционното решение, в частта, с която е оставен без разглеждане предявения от него отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, в която е с характер на определение, е с характер на частна жалба, и е процесуално допустима, доколкото е предявена от активно процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките за 4 преклузивният за това срок.

Разгледана по същество частната жалба е основателна и доказана и следва да бъде уважена.

Съгласно ТР №6/15.01.2019г. по тълк. д.№6/2017г., ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивният съд, предвидени в чл.269 изр.2 ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба, доколкото обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. В този смисъл, макар и подадената от първия ищец Е. Г. Е. частна жалба против първоинстанционното решение в частта му, с която е оставен без разглеждане предявения от него отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, в която е с характер на определение, да е бланкетна и въпреки, че не съдържа конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното преграждащо определение, то същата не само е редовна, но чрез нея страната може ефективно да защити правото си. Това е така, доколкото съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани в първата инстанция, тези, представени с частната жалба и отговора, ако има такива, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагане на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.