Решение № 281 от 26.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Варна, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гинка Т. Иванова при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Гинка Т. Иванова Гражданско дело № 20253110110880 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен В. П. Г. ЕГН ********** с адрес гр. В., ж.к. Вл. В. № * чрез пълномощник адв. Р. Р., АК, срещу ЗАД „Д: Ж. и з."АД ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. С., р-н И., ж.к. Д., ул. Г.М.Д. № * представлявано от Изпълнителните директори: проф. д.м.н. Т. Й. В. и К. М. К., осъдителен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД вр.чл.439 КЗ за заплащане на сумата от 672,72лв- представляваща дължимо се обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 25.09.2022г.01.02.2023г., върху сумата от 18 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на ПТП реализирано на 29.09.2018г. в с.Т., община Варна на кръстовището на ул. „Д." и ул. „О.", присъдено с влязло в сила решение № * г. по гр. д. № * г. по описа на ВРС

В исковата молба се твърди, че с Решение рег.№*г. по гр.д. №*г. XIV с-в на ВРС, съдът е уважил предявеният от ищецът иск и е осъдил ЗАД „Д. Ж.и з." АД, да заплати на ищеца сумата от 18 000 лева /осемнадесет хиляди/ лева дължимо обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на ПТП реализирано на *г. в с. Т., община В. на кръстовището на ул. „Д." и ул. „О.", което ПТП е причинено по вина на водачът на лек автомобил „С." с ДК№ *, който автомобил е застрахован по договор за „Гражданскаотговорност" с полица № * при ЗАД „Д. Ж. и з."АД, ЕИК *, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 02.02.2023 г. до окончателно изплащане на сумата. Сочи се, че след постановяване на съдебното решение, на 09.07.2025г., ЗАД „Д. Ж. и з." АД по банков път доброволно е изплатило сумата, за която е налице осъдително съдебно решение в полза на ищецът. Твърди се още, че не е било налице произнасяне и плащане от страна на застрахователят, било е налице отказ за изплащане на застрахователно обезщетение и едва след решението на съда е била платено дължимото се обезщетение. Посочва, че въпреки многобройните възможности от страна на застрахователната компания, да изплати задълженията си в пълна степен, както в производството по застрахователната щета, така и в хода на съдебното производство по гр.д.

№*г. XIV с-в на ВРС, имайки се под внимание, че ответната страна има информация за банкова сметка по която да заплати дължимото се на ищецът, още по време на разглеждане на преписката по образуваната застрахователната щета, както и в хода на развилото се и 1 приключило съдебно производство, това задължение не е изпълнено. По същество се моли съдът да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за основателност на предявения иск, като неоспорва същия, по основание и по размер. Сочи се, че след узнаване за претендирането му, са предприели действия по погасяване на възникналото задължение. Навеждат се твърдения, че ответното дружество не са дали повод за завеждане на настоящото дело, а поведението на ищцовата страна, считат за недобросъвестно, с оглед законовата му възможност да претендира мораторната лихва още в производството по образуваното гр.д.№ *г. по описа на Районен съд- Варна.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от процесуалния си представител – адв. Р. Р., който поддържа исковата молба. Не оспорва извършеното плащане на претендираната сума от страна на ответника в хода на процеса, като моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, наличието на влязло в сила решение рег.№*г. по гр.д. №*г. XIV с-в на ВРС,с което съдът е уважил предявеният от ищецът иск и е осъдил ЗАД „Д.Ж. и з." АД, да заплати на ищеца сумата от 18 000 лева /осемнадесет хиляди/ лева дължимо обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на ПТП реализирано на *г. в с. Т., община Варна на кръстовището на ул. „Д." и ул. „О.", което ПТП е причинено по вина на водачът на лек автомобил „Субару" с ДК№ *, който автомобил е застрахован по договор за „Гражданска отговорност" с полица № * при ЗАД „Д. Ж. и з."АД, ЕИК *, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 02.02.2023 г. до окончателно изплащане на сумата.

Не е спорно, а и от представеното преводно нареждане /л. 45 от делото/ се установява, че на 27.11.2025 г. /в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК/ ответникът е заплатил на ищеца претендираното обезщетение за забава в пълния му размер от 672.72 лв. Така извършеното плащане е изрично признато от процесуалния представител на ищеца в проведеното по делото открито съдебно заседание. Ето защо, осъщественото плащане следва да бъде съобразено от съда с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съгласно която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Предвид извършеното плащане на претендираната сума, съдът намира, че исковата претенция подлежи на отхвърляне, тъй като същата е погасена – платена е в хода на процеса.

По разноските:

По делото е представен списък на разноските по реда на чл.80 ГПК от страна на ищеца, видно от който се претендират разноски в размер на 50 лева- платена държавна такса и адвокатско възнаграждение 400 лева, при условията на чл.38,ал1,т.3 и чл.38,ал.2 от ЗА.

Ответника е направил възражение за прекомерност на така претендираното адвокатско възнаграждение, като желае да бъде определено такова в размер до 150 лв.

От разпоредбите на чл. 78, чл. 80 и чл. 236, ал. 1, т. 6 ГПК е видно, че произнасянето на съда по отношение на направените в хода на производството разноски е функция на произнасянето по съществото на спора и се поставя в зависимост от крайния изход на делото, т.е. в зависимост от уважаването или от хвърлянето на иска.При съобразяване на обстоятелството, че претенцията е погасена в хода на производството чрез плащане, както и че ответникът с поведението си е станал причина за образувано на делото на ищеца следва да бъдат присъдените направените разноски в настоящото производство: 50 лева – за заплатена д.т., които следва да се възложат в тежест на ответната страна на основание чл.78,ал.1 ГПК.

За да определи дължимото адвокатско възнаграждение, настоящата инстанция, взе предвид постановеното решение на СЕС по дело С-438/2022 г., вида на производството, материалния интерес, правната и фактическа сложност, поведението на процесуалния 2 представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна, доказателствените средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства, начина, по който се осъществява защитата и доколко би могъл да е адекватен на реалната пазарна цена на услугата. Съдът съобразявайки въведеното от ответника възражение за прекомерност, както и обстоятелствата, че защитата на ответника се е изразява само в подаване на искова молба, липсата на фактическата или правна сложност и цената на иска, намира че на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 102,26 евро или равностойността на 200 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. П. Г. ЕГН ********** с адрес гр. В., ж.к. Вл. В. № *, срещу ЗАД „Д: Ж. и з."АД ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. С., р-н И., ж.к. Д., ул. Г.М.Д. № *представлявано от Изпълнителните директори: проф. д.м.н. Т. Й. В. и К. М. К.

, осъдителен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 672,72лв, за периода 25.09.2022г.- 01.02.2023г представляваща дължимо се обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 18 000 лв - обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на ПТП реализирано на 29.09.2018г. в с.Т., община В. на кръстовището на ул. „Д." и ул. „О.", присъдено с влязло в сила решение № * г. по гр. д. № * г. по описа на ВРС, поради извършено плащане на сумата в хода на процеса.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗАД „Д: Ж. и з."АД ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. С., р-н И., ж.к. Д., ул. Г.М.Д. № *представлявано от Изпълнителните директори: проф. д.м.н. Т. Й. В. и К. М. К. ДА ЗАПЛАТИ на В. П. Г. ЕГН ********** с адрес гр. В., ж.к. „Вл. В.", бл.*, сумата от 25,56 евро /равностойността на 50 лева/ представляваща сторени от ищеца разноски по делото за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗАД „Д: Ж. и з."АД ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. С., р-н И., ж.к. Д., ул. Г.М.Д. № *представлявано от Изпълнителните директори: проф. д.м.н. Т. Й. В. и К. М. К. ДА ЗАПЛАТИ на адв. адвокат Р. В. Р., ЕГН ********** от АК В., сумата от 102,26 евро/равностойността на 200 лева/, представляваща определено от съда възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ, изразяваща се в процесуално представителство на ищеца В. П. Г. ЕГН **********, в производството по делото, на основание чл. 38 ЗА, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3