Решение № 12017 от 31.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12017 гр. София, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20211110134795 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от ......... против Ц. ........ И., И. Ч.

И., Ж. С. Ш. и В. И. Ч..

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 111, находящ се в гр. .........., като ответниците му дължат разделно – по 1/4 от следните суми:

396, 54 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.11.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 18.06.2021 г. до окончателното изплащане;

42, 90 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 05.04.2021 г.;

58, 50 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 18.06.2021 г. до окончателното изплащане;

10, 43 лв. мораторна лихва за природа 01.07.2018 г. – 05.04.2021 г.

Моли съда да осъди ответниците да му заплатят процесните суми. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба от ответниците Ц. ........ И. и И. Ч. И..

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Ж.

С. Ш. и В. И. Ч. чрез назначения особен представител адв. К., с който оспорва исковете. Оспорва размера на дяловете в съсобствеността. Оспорва ответницата Ж. С.

Ш. да е в облигационно правоотношение с ищцовото дружество. Оспорва Ж. С. Ш. и В. И. Ч. да са използвали процесния имот. Позовава се на изтекла погасителна давност.

Оспорва вземанията да са изискуеми. Оспорва претенциите за мораторна лихва по съображения за акцесорния им характер и неоснователност на главните искове.

Оспорва за исковия период да е бил избран топлинен счетоводител. Моли съда да 1 отхвърли предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ищеца .......... изразява становище за основателност на исковете.

С определение от 08.08.2022 г. на мястото на починалия в хода на процеса И. Ч.

И. са конституирани наследниците му по закон: Ц. В. И. - съпруга и В. И. Ч. - син.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С нотариален акт за покупко-продажба № ................ продават на В. И. Ч., Ж. С.

Ш., И. Ч. И. и Ц. В. И. следния свой недвижим имот, придобит в режим на СИО, а именно: апартамент № 111, находящ се в гр. .................., състоящ се: две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ 84, 67 кв.м.

Със заявление-декларация от 04.01.2007 г. В. И. Ч. е поискал открИ.е на партида за имота на негово име.

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр............. от 15.07.2002 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с .........., което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

На 24.07.2002 г. е сключен договор № 2638 между .......... и етажната собственост с адрес: гр. .........., по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от ......... за показанията на топломера за отчетния период.

Пред СРС е ангажиран договор, сключен между ......... – възложител и .......... – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.

Дяловото разпределение през исковия период е извършвано от фирма .......... в края на всеки отоплителен сезон. Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. За исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на имота, топлинна енергия, отдадена от 2 сградната инсталация, и топлинна енергия за БГВ. За исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на имота за 1 бр. щранг лира, която е вид отоплително тяло без уред за дялово разпределение, като инсталираната мощност се определя по емпиричен път, като се прилага т.6.9, вр. т.6.5 от Приложение към чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването. Извършен е отчет на уредите на 12.05.2019 г. и 14.06.2020 г., налични по делото. За процесния период от ФДР е предоставена информация за 3 бр. отоплителни тела с монтирани ИРРО с отчети в размер 0.

Начислена е топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, на база пълна отопляема кубатура в размер на 193 м3 съгласно акт за разпределение на кубатурата.

За исковия период не е начислявана топлинна енергия за БГВ.

Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия период възлиза на сумата от 396, 58 лв., формирана като сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума от 384, 28 лв. и сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на 12, 30 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.

Констатира се от вещото лице, че общият топломер е преминавал изискуемите метрологични проверки, последната от които има срок за валидност до 26.11.2023 г., т.е. извън исковия период, като не са били констатирани отклонения извън допустимите стойности.

Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Е И., че няма извършени плащания на задължения за процесния период, както и че стойността на дяловото разпределение за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. възлиза на сумата 58, 50 лв.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на 3 топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба ............., дело № ........... г. от 06.11.2006 г. се установява, че на посочената дата В. И. Ч., Ж. С. Ш., И. Ч.

И. и Ц. В. И. са придобили собствеността на процесния имот. Последният е придобит в условията на обикновена съсобственост при равни дялове – по 1/4 за всеки от купувачите, доколкото друго не е посочено в самия нотариален акт и по аргумент от нормата на чл.30, ал.2 ЗС, според която частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното, с оглед на което не може да бъде споделен доводът, че не се установява имотът да е придобит при равни дялове.

Установи се по делото, че И. Ч. И. е починал на 08.12.2021 г. в хода на процеса, с оглед на което неговата 1/4 ид.ч. е придобита по наследяване от наследниците му по закон: Ц. В. И. – съпруга и В. И. Ч. – син, както следва: Ц. В. И. – 1/8 и В. И. Ч. – 1/8, по арг. от чл.5, ал.1, вр. чл.9, ал.1 ЗН.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за исковия период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот, с оглед на което неоснователни се явяват възраженията в обратен смисъл.

Качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия произтича от качеството им на съсобственици на топлоснабден имот. Обстоятелството, че молбадекларация за открИ.е на партида за имота е била подадена от един от тях - В. И. Ч., не е от естество да промени горния извод. Разясненията, дадени с ТР № 2/2017 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, касаят хипотезата на трето лице, различно от собственика и вещния ползвател, което ползва имота на договорно основание – със съгласието на собственика/вещния ползвател и е в договорно правоотношение с топлопреносното предприятие, за доказване на което би могло да послужи открИ.ето на индивидуална партида на негово име при топлопреносното дружество, какъвто не е разглежданият случай. Извън посочената хипотеза, законът не придава на открИ.ето на партида за имота значението на правопораждащ факт за възникването на облигационно 4 правоотношение с топлопреносното предприятие. За наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия е ирелевантно обстоятелството кое конкретно лице реално упражнява фактическа власт върху топлоснабдения имот. С оглед на това следва да се приеме, че депозирането на молба-декларация за открИ.е на партида от един от съсобствениците е ирелевантно за облигационното правоотношение между ищцовото дружество и останалите съсобственици, а има значение единствено за воденото от ищеца счетоводство и начина на отразяване в същото на формираните за съответния период задължения.