Решение № 413 от 21.05.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. Шумен, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петина Кр. Николова при участието на секретаря Мариана Любч. Митева като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело № 20253630102005 по описа за 2025 година

Предявен e иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от Б. Х. А. с ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес адв. А. Джамбазов от ШАК, срещу Р. Х. Б. с ЕГН ********** от ***. В исковата молба се твърди, че ищцата е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 2339 по описа на ШРС за 2024 г. Съдът издал заповедта за изпълнение на паричното вземане, но длъжникът подал възражение по чл. 414 от ГПК и на основание чл. 415 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането му. Ищцата изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения й едномесечен срок. Предявява иск за установяване, че ответника й дължи сумите по заповедното производство, а именно: 6000 лв., представляващи главница по договор за заем с нотариална заверка на подписите от 16.05.2024 г., сумата от 244,13 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 22.05.2024 г. до 05.09.2024 г., ведно със законната лихва от 05.09.2025 г. до окончателно заплащане на задълженията. Иска се и заплащане на деловодните разноски в исковото и заповедното производство.

В съдебно заседание ищецът чрез своят представител поддържа иска. Излага становище, че от събраните доказателства безспорно се доказва сключването на договора за заем, предаването на сумата, както и че липсва изпълнение и до този момент. Моли съда да уважи иска и да му присъди сторените разноски.

В указания на ответника 1-месечен срок е постъпил отговор от ответника, с който 1 искът е оспорен по същество. Не оспорва сключването на договора за заем, но твърди, че е платил задължението по него на два пъти по 3000 лв. в присъствието на трети лица.

Твърди,ч е претенцията на ищцата касаела друго вземане, за което обаче тя не разполагала с писмен документ и затова избрала да заведе дело за вече платеното задължение, за което разполагала с писмен договор. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

В съдебно заседание чрез своя процесуален представител ответникът поддържа, че иска липсва доказателства за предаване на сумата, предмет на заема. Твърди, че по делото са представени доказателства, че страните са имали и други взаимоотношения, освен тези по договора за заем и неплатените суми са по тези други отношения.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че по силата на писмен договор от 16.05.2024 г. Б. Х. А. е предала на Р. Х. Б. сумата в размер на 6000 лв. като заем. Договорът бил сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите.

Съгласно чл. 3 от договора паричните средства по заема следвало да бъдат предадени в деня на подписването му, а според чл. 4 – трябвало да бъдат върнати от заемателя до 21.05.2024 г.

Средствата по заема били предадени на ответника, който признава това в дадените по делото обяснения. По делото не са събрани доказателства за връщане на дадената в заем сума.

По делото се установи, че между страните по делото са установени трайни търговски отношения, които нямат нищо общо с договора за заем. Ответникът редовно закупувал строителни материали от магазин, стопанисван от търговското дружество, в което ищцата е съдружник. По повод тези техни търговски отношения той също натрупал задължения за неплатени материали.

На 09.09.2024 г. Б. Х. А. депозирала в Районен съд – Шумен заявление по чл. 417 от ГПК за вземанията към ответника, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 2339/2024 г. по описа на съда. Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 1082 от 09.09.2024 г., с която разпоредил Р. Х. Б. да заплати на Б. Х. А. претендираните сумата в размер на 6000 лв. – главница по невърната заемна сума по Договор за заем от 16.05.2024 г. с нотариално удостоверени подписите, 244.13 лв. - законна лихва за периода от 22.05.2024 г. до 05.09.2024 г и законната лихва от 05.09.2024 г. до изплащане на вземането, както и разноските в заповедното производство. Длъжникът обаче подал възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, поради което съдът дал на заявителя едномесечен срок да предяви иск за установяване дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение. Настоящото производство е образувано именно на основание указанията на съда.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Правния интерес от завеждането на установителния иск е разпоредбата на чл. 415 от 2

ГПК и се обосновава от наличието на развило се заповедно производство по чл. 410 от ГПК.

Това безспорно се установи в настоящия процес – за претендираните суми съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 417 от ГПК по ч.г.д. № 2339/2024 г. на ШРС.

В конкретният случай съдът намира за безспорно доказано, че на 16.05.2024 г. между Б. Х. А. като заемодател и Р. Х. Б. като заемател е сключен договор за заем за сумата от 6000 лв., който заем трябвало да бъде върнат до 26.12.2023 г. Договорът бил сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Не се събраха доказателства в указания срок заемът да е бил върнат. Предвид формата на договора, съгласно чл. 164, ал. 2, т. 4 от ГПК доказването на погасяване на вземания, установени с писмен акт задължения, не може да се доказва със свидетелски показания.

Предвид това съдът намира, че предявения иск е основателен и ответникът дължи на ищеца сумата по издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 1082 от 09.09.2024 г. по ч.гр.д. № 2339/2024 г. на ШРС. Предвид промяната на официалната валута в страната в диспозитива на решението дължимите суми следва да бъдат изписани и в тяхната еврова равностойност.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на сторените разноски, както по заповедното, така и по исковото производство.

С оглед решението по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът по делата с правно основание чл. 415 от ГПК, респ. 422 от ГПК следва да се произнесе и по дължимостта на разноските и по заповедното производство. Нещо повече, видно от мотивите на съдиите от ГК и ТК на ВКС съдът се произнася с осъдителен диспозитив, както относно разноските в исковото, така и по отношение на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение (виж петия абзац от мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът констатира, че ищецът е сторил разноски в размер на 858,85 евро, от които 127,70 евро платена държавна такса (съгласно представения списък на разноските), 255,65 евро адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 475,50 евро адвокатско възнаграждение за защита в исковото производство. Въз основа на изводите на съда за основателност на иска съдът намира, че ответникът следва да възстанови тези средства на ищеца в пълен размер.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Р. Х. Б. с ЕГН ********** от ***, че ДЪЛЖИ на Б. Х. А. с ЕГН ********** от ***, сумите о т 6000 лв. (шест хиляди лева, 3 равняващи се на 3067,75 евро – главница по невърната заемна сума по Договор за заем от 16.05.2024 г. с нотариално удостоверени подписите, с настъпил падеж на 21.05.2024 г., 244,13 лв. (двеста четиридесет и четири лева и тринадесет стотинки), равняващи се на 124,82 евро – законна лихва за периода от 22.05.2024 г. до 05.09.2024 г., ведно със законната лихва от 05.09.2024 г. до изплащане на вземането, за които по чл. 417 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1082 от 09.09.2024 г. по ч.гр.д. № 2339/2024 г. на ШРС.

ОСЪЖДА Р. Х. Б. с ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Б. Х. А. с ЕГН ********** от ***, сумата от 858,85 евро (осемстотин петдесет и осем евро и осемдесет и пет евроцента), представляващи направени от ищеца в заповедното и в исковото производство разноски.

Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

4