Решение № 120 от 12.07.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Разград, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Д. Христов при участието на секретаря Мариан В. Найденов като разгЛ. докладваното от Атанас Д. Христов Гражданско дело № 20233300100086 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК .

Производството е образувано п о обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал.1 вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, предявени от ищеца С. Д. С., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника адвокат Г.

Г. М., СРЕЩУ ответника Л. С. В. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за осъждане на ответни ка да заплати на ищеца сумите:

36 000 лева - представляваща главница по Договор за заем от 02.08.2017 г., заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.12.2022г., до окончателното плащане, на осн. чл. 240, ал.1 вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД,

15 770 лева - представляваща законната лихва за забавено плащане върху заемната сума по Договор за заем от 02.08.2017 г., за периода от 02.07.2018 г. / датата на падежа/ до 25.10.2022 г. / датата, на която е подадена молбата за обезпечение на бъдещия иск/, на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД във вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД,

180 лева - представляваща законната лихва за забавено плащане върху заемната сума по Договор за заем от 02.08.2017 г., за периода от 26.10.2022г. до датата на предявяване на иска – 12.12.2022г., на осн. чл.

86, ал.1 ЗЗД във вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД.

Ищецът сочи, че между страните е налице сключен договор за заем от 02.07.2017 г. за сумата от 36 000 лв. Въз основа на този договор, на 07.08.2017 г. ищецът предоставил по банкова сметка на ответника сумата от 36 000 лв.

Съгласно договора за заем, ответникът трябвало да върне заемната сума не по-късно от 01.07.2018 г. Ответникът обаче не върнал сумата, дори и след като на 30.03.2022 г. ищецът изпратил на ответника нотариална покана за 1 плащане на дължимите суми, чрез Нотариус И. П. Б.-Й. с рег.№ *** от НК, с район на действие PC - Кубрат, която е получена на 01.04.2022 г. Претендира разноски.

Ответникът, чрез пълномощника си адвокат Д. С. Д. от САК-София, в указания законоустановен срок за отговор по чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенция. Сочи, че представеният договор за заем е недействителен, защото е привиден, за което прави съответното възражение. Реалното правоотношение е съвсем различно и няма нищо общо с така заявената претенция. Твърди, че е получи процесиите 36 000 лева, но не като заемател, а точно обратното - като заемодател. Това плащане, направено от ищеца С. С., представлявало връщане на дълга - заем, който А. Д. имал към ответника и попада в хипотезата на чл. 73 от ЗЗД. През 2017 г. ответникът спечелил проект за изграждане на птицеферма с капацитет от 40 000 бройки и след като получил финансиране и от банка, със сестра си Ю. избрали дружеството „Аква Конструкшън ЕООД за строител на обекта. В процеса на работа създали приятелски отношения с управителя на фирмата А. Д. Д.. Той пътувал често от София до село *** и отсядал в къщата на ответника, която била на около 100 метра от обекта, или пък преспивал в град Кубрат. При една от поредните ми срещи в средата на месец Юли 2017 г. А. заявил, че има нужда от пари на заем и поискал от ответника 50 000 лева. Ответникът му отговорил, че може да му помогне единствено със сумата от 36 000 лева. Ответникът бил получил тези средства поетапно от баща си въз основа на пет договора за паричен заем и възнамерявал да ги инвестира в птицефермата. Решил да помогне на А., защото му имал доверие като свой строител и не се усъмнил, че няма да ги върне, а и той често ходил с крупни суми в чантата си. Парите били предадени в брой, но не изготвили разписка. Няколко дена по-късно А. се обадил на ответника по телефона, за да му каже, че има леки финансови затруднения и ще се забави с връщането на парите. След още няколко дена и по-точно на дата 26.07.2017 г. ответникът получил на електронната си поща бланка на процесния договор за паричен заем. Видно от приложената разпечатка имейлът бил първоначално изпратен от адвокат Г. М., който е процесуален представител на настоящия ищец, на фирмената поща на „АКВА КОНСТРУКШЪН" ЕООД и в последствие А. го е препратил на ответника.

Веднага се чули по телефона и А. помолил ответника да си напише личните данни, да го подпише, след което да го върне сканиран. Обяснил му, че това се правело с цел да има счетоводно основание да си получи заетите пари обратно по банков път, тъй като не е възможно да му ги плати в брой.

Ответникът се възпротивил и му казал, че ще говорят лично, когато дойде в село ***. Още с пристигането си А. показал същия договор за паричен заем, само че вече подписан от С. Д., както и предварително попълнен Запис на заповед с място на издаване град София, дата 02.08.2017 г. и падеж 01.07.2018 г. Тогава А. му казал в прав текст, че ако въобще желае да си получа парите обратно, то единственият начин това да стане е да подпише тези два 2 документа. Притиснат от обстоятелствата и със страх да не попадне в някаква схема, ответникът се съгласил на тези условия, подписал договора, записа на заповед и на дата 07.08.2017 г. получил обратно 36 000 лева, които бил дал в заем. След като изминало известно време, притесненията на ответника започнали да се разсейват. Строежът вървял, а приятелските им отношения с А. се запазили. През месец декември 2017 г. птицефермата била окончателно завършена, но ответника и А. продължили да се чуват, тъй като планували някога да строят втори обект заедно. В един разговор ответникът отново повдигал въпроса за тези 36 000 лева, тъй като сумата фигурирала в счетоводството му като заем, а в действителност това не било така, но А. му заявил категорично, че не трябва повече да мисли за това, защото той отдавна е скъсал документите и при него нищо не фигурирало. Дори казал, че малко по-късно ще разкрие на ответника как да ликвидира въпросната сума в отчета си. За съжаление, до такова разкритие така и не се стигнало, защото около коледните празници на 2021 г. ответникът разбрал, че А. внезапно е починал.

На дата 03.05.2022 г. ответникът получил, чрез Нотариус И. Б.-П. с район на действие PC – Кубрат, приложената нотариална покана. Успял да открие телефонния номер на ищеца и му се обадил, за да възрази категорично, че не дължи пари, тъй като всички много добре знаели какви били действителните отношения. Попитал го защо точно сега го търси, а докато А. беше жив никога не се е интересувал и едва 2 месеца преди да изтече 5-годишната давност внезапно се е присетил. На тези въпроси ищецът не дал никакъв отговор.

Въз основа на така изложените факти, ответникът счита, че може напълно обосновано да се приеме, че е налице едно привидно правоотношение по сключен договор за паричен заем. В действителност ответникът е получил процесиите 36 000 лева, но не като заемател, а точно обратното като заемодател. Това плащане, направено от г-н С. С., всъщност било връщане на дълга, който А. Д. имал към ответника и попада в хипотезата на чл. 73 от ЗЗД. И тъй като А. към този момент не разполагал със собствени средства, се наложило ответникът да бъда вкаран в тази изкуствена правна конструкция. Ответникът никога не е взимал пари на заем от ищеца, нито е водил някога разговори с него на такава тема. Ответникът не познава ищеца, той никога не е стъпвал на територията на птицефермата, нито пък ответникът е ходил в град София, за да се среща с него.

При условие на евентуалност, ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност, на осн. чл. 111, буква „в" от ЗЗД, по отношение на натрупаните лихви за периода от 02.07.2018 г. до 25.10.2019 г.

В случай, че иска бъде уважен, при условие на евентуалност, се прави искане, на осн. чл. 241, ал. 1 ГПК, съда да разсрочи изпълнението на решението.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, ищецът не се явява. Пълномощникът му адвокат Г. Г. М. от САК поддържа исковата 3 претенция, излага подробни съображения, претендира разноски и представя подробна писмена защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, ответникът не се явява. Пълномощникът му адвокат Д. С. Д. от САК поддържа исковата претенция, излага подробни съображения, претендира разноски и и прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК относно претендираните разноски от насрещната страна. Уточнява, че възраженията в отговора на исковата молба следва да се квалифицират и като такива за нищожност на договора поради липса на съгласие, на осн. чл. 26, ал.2, пр.2 ЗЗД.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните няма спор, а и се установява от доказателствата по делото, че на 02.08.2017г. страните /ищецът като заемател, а ответника като заемополучател/ подписали договор за заем за сумата от 36 000 лв. /л. 4 дело СГС/, която следвала да се преведе по посочена в договора банкова сметка на ответника, а ответника като заемател следвало да върне сумата не по късно от 01.07.2018г. На 07.08.2017г. ищецът превел по посочената в Договора банкова сметка на ответника сума размер на 36 000 лв. с основание „плащане по договор“ /л. 6 и л.9 дело СГС/. На 01.04.2022г. ищецът връчил на ответника нотариална покана от дата 30.03.2022г. за плащане на главницата и лихви за забава по гореописания договор /л. 7-10 дело СГС/. Няма спор между страните, че плащане не е последвало.

Ответникът признава, че е получил горепосочената сума, но твърди, че подписания от него договор за заем е привиден, тъй като получената сума представлявала връщане на заем, който ответникът бил дал на трето лице – починалия понастоящем А. Д. Д.. Признава и факта, че в качеството си на земеделски производител сумата е осчетоводена в счетоводството му като заем получен от ищеца.

На 25.10.2022г. ищецът е подал молбата с вх. № 69836 по описа на СГС за обезпечение на бъдещи искове, на осн. чл. 390 ГПК /л. 90-94 РОС/. С определение № 10960 от 26.10.2022г. по гр.д. № 11190/2020г. по описа на СГС, IV-Б състав, е допуснато обезпечение, на осн. чл. 390 вр. чл. 391 ГПК на бъдещите искове, чрез запор върху банкови сметки на ответника /л. 95-98 РОС/.

Ищецът е депозирал молба с вх. № 30841/13.12.2022г. по описа на ЧСИ Г. С., рег. № *** от КЧСИ, с която на осн. чл. 426 и сл. ГПК поискал да бъде образувано изпълнително дело, като приложил и издадената обезпечителна заповед /л. 99-103 РОС/. Било образувано изпълнително дело № 2022***0401467 по описа на ЧСИ Г. С., рег. № *** от КЧСИ.

По делото са разпитан в качеството на свидетели Ц. Н. Д.а / бивша съпруга на починалия А. Д. Д. – лицето на което ответника твърди, че е предоставил процесната сума като заем/ и Ю. С. В. /сестра на ответника/.

4

Свидетеля Ц. Д.а твърди, че през 2017г. ответникът многократно се е обаждал у дома й и е искал от съпруга й А. Д. Д. да й даде суми, които й трябвали спешно. Договора за заем бил в два екземпляра – по един за страните, бил подписан от ищеца й екземплярите стояли в дома на свидетеля.

Сочи, че е редяла багажа на съпруга си и знае, че той е предприемал пътувания в гр. Кубрат, където е носил подписаните от ищеца договори за да ги подпише и ответника, като чак след като ги върнел подписани, ищецът е щял да преведе парите на ответника. След като съпругът й се върнал от гр.

Кубрат, видяла че договора е вече е подписан от ответника. Сумата била 30 000 лв., през м. август 2017г. били дадени в заем на ответницата, която трябвала да ги върне през 2018г. Свидетелят твърди, че съпругът й А. Д. Д., не е искал пари на заем от ответника, а и финансовото състояние на фирмата му „Аква конструкшън“ ЕООД е било добро и не е имало нужда от заеми.

Съдът кредитира с доверие показанията на този свидетел, като логични, пълни и последователни.

Свидетелят Ю. С. В. твърди, че през летните месеци на 2017г. А. Д. Д., чиято фирма „Аква конструкшън“ ЕООД строяла птицеферма на ответника, докато си пиел кафето в дома на ответника, поискал от ответника заем в размер на 50 000 лв., тъй като му трябвали за да направи плащания.