Решение № 262965 от 16.09.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ …. гр. София, 16.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА и секретар Д.Шулева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 16881 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е от Н.Й.В. против Р.Д.Д. иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Ищецът твърди, че на 29.10.1999 г. по нот. акт № 126, том LXLVI, дело № 23689/1989 г. на нотариус Е.с район на действие – районът на СРС придобил правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.София, ул. “*******, в партера на вътрешната дворна постройка, с източно, южно и западно изложение, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня - клозет и две антрета с обща площ от 89.75 кв.м., при съседи: от изток, запад и юг - двора на жилищния дом, от север - вход и стълбище, отгоре - Й.арх. М., отдолу - зимнични помещения, заедно със зимнично помещение, при съседи: от две страни - двора на жилищния дом, коридор на зимника и Б.Г.Ц., заедно с таванско помещение при съседи: Р.Г.С., от две страни - двор и стълбище, ведно с приспадащите се 190/6950 идеални части от общите части на жилищната сграда, бивша собственост на жилищна кооперация „Петко Клисуров” и от дворното място, с площ от 1146.50 кв.м., съставляващо парцел V-7 в квартал 425 по плана на град

София, местност „Центъра“, при съседи по нотариален акт: улица „Г. Раковски”, жилищен дом „Сава Раковски”, зап. полк. Ив. С., Г.Г., А. З.и Х.. Твърди, че продавачът запазил за себе си и съпругата си пожизнено право на ползване върху имота. След смъртта на продавача съпругата му Н.И.Д. образувала гр.дело № 2875/2004г. срещу купувача Н.В. за обявяване на договора за покупко-продажба за нищожен . В хода на делото Н.Д. а починала и на нейно място била конституирана Р.Д.Д..

С влязло в сила решение от 13.01.2005 г. по гр.д. № 2875/2004г. на СРС, 30 състав, предявеният от Р.Д. по чл.26, ал.2, предложение 5 от ЗЗД иск бил отхвърлен, а предявеният иск по чл.30, ал.1 от ЗН бил оставен без разглеждане. Докато се водело делото, а и понастоящем Р.Д. ползвала имота без основание и не заплащала никакви разходи за жилището, вкл. за парно и електрическа енергия, нито заплащала обезщетение за ползването. Ищецът предявил ревандикационен иск срещу нея по грд. № 6334/2017 г. на СГС. След предявяването на иска ответницата в периода 20.01.2018 г. - 25.01.2018 г. напуснала имота, а ищецът поискал прекратяване на производстото, като искането му било уважено с определение от 28.05.2018 г. С помощта на полиция ответницата отново се настанила в имота на 28.06.2018 г. и понастоящем продължавала да живее там. Поради изложеното, моли да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот и да бъде осъдена да му предаде владението върху него. Претендира разноски.

Ответницата оспорва иска, като поддържа следните възражения: оспорва ищецът да е собственик на имота; поддържа становището, че придобила правото на собственост върху имота по наследство от родителите си; твърди, че живяла в този апартамент през целия си живот и понастоящем продължавала да живее в него; твърди, че между страните било водено гр.д. № 2875/2004 г. по описа на СРС, ГО, 30 състав, но то не било приключило с влязъл в сила съдебен акт; поддържа становището, че не било ясно дали по гр.д.

№ 2875/2004 г. по описа на СРС, ГО, 30 състав, нейните права действително били гарантирани, тъй като здравословното й състояние не позволявало да извършва самостоятелно правни действия и да се защитава. Моли съда да отхвърли иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от нот. акт № 83/29.10.1999 г., том втори, рег.№ 6214, дело № 333/1999 г. на нотариус Е.с район на действие – районът на СРС, Д.С.Д.е продал на ищеца Н.Й.В. апартамент, находящ се в гр.София, ул. “*******, в партера на вътрешната дворна постройка, с източно, южно и западно изложение, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня - клозет и две антрета с обща площ от 89.75 кв.м., при съседи: от изток, запад и юг - двора на жилищния дом, от север - вход и стълбище, отгоре - Й.арх. М., отдолу - зимнични помещения, заедно със зимнично помещение, при съседи: от две страни - двора на жилищния дом, коридор на зимника и Б.Г.Ц., заедно с таванско помещение при съседи: Р.Г.С., от две страни - двор и стълбище, ведно с приспадащите се 190/6950 идеални части от общите части на жилищната сграда, бивша собственост на жилищна кооперация „Петко Клисуров” и от дворното място, с площ от 1146.50 кв.м., съставляващо парцел V-7 в квартал 425 по плана на град София, местност „Центъра“, при съседи по нотариален акт: улица „Г.

Раковски”, жилищен дом „Сава Раковски”, зап. полк. Ив. С., Г.Г., А. З.и Х., за сумата от 52 466.90 лв. В нотариалния акт е посочено, че сумата е получена напълно и в брой от купувача. Продавачът е запазил за себе си и за съпругата си правото на ползване на имота до края на живота за всеки от тях.

Видно от акт за смърт от 16.10.2000 г. Д.С.Д.е починал на 15.10.2000 г.

С влязло в сила решение от

13.01.2005 г. по гр.д. № 2875/2004г. на СРС, ГО, 30 състав, е отхвърлен предявен от Н.И.Д. – съпруга на Данаил Димовски, която е починала в хода на делото и е заместена от дъщеря си Р.Д.Д. против Н.Й.В. иск с правно основание чл.26, ал.2, пр. 5 от ЗЗД за обявяване на нищожността на горепосочения договор за покупко-продажба на недвижимия имот и е оставен без разглеждане иск по чл.30, ал.1 от ЗН.

В диспозитива на решението на районния съд е допусната явна фактическа грешка при описанието на договора за продажба – посочен е договор за продажба от 09.05.2000 г., оформен в нот.акт № 51/09.05.2000 г., том първи, рег. № 998, нотариално дело № 52/2000 г., вместо нот. акт № 83/29.10.1999 г., том втори, рег.№ 6214, дело № 333/1999 г. на нотариус Е.с район на действие – районът на СРС.

От показанията на св.К.– съсед на ответницата, се установява, че живее над процесното жилище и познава ответницата от 40 години. Тя живеела в апартамента и ползвала таванското помещение, както и мазето през последните години. Виждал я да влиза и излиза от апартамента почти всеки ден. Виждал я да ползва и таванското помещение, което се намирало до неговия таван. Понастоящем никой друг не живеел в апартамента и в таванското помещение.

Видно от удостоверение за наследници от 27.06.2003 г. след смъртта на Н.И.Д. нейн правоприемник е дъщеря й Р.Д.Д..

Представена е схема от 13.12.2017 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – София, от която се установява, че имотът е с идентификатор *** по сега действащите кадастрална карта и кадастрални регистри.

Не са ангажирани доказателства ответницата да е поставена под запрещение, нито са ангажирани доказателств здравословното й състояние да налага учредяване на настойничество или попечителство.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 108 ЗС:

За да бъде уважен предявеният ревандикационен иск, следва да бъде установено, че ищецът е собственик на апартамента и ответницата го владее без правно основание.

Спорен въпрос е дали ищецът е собственик на имота.

От представения по делото нот. акт №

83/29.10.1999 г., том втори, рег.№ 6214, дело № 333/1999 г. на нотариус Е.с район на действие – районът на СРС се установява, че ищецът е закупил имота през 1999 г. и е негов собственик.

Между страните е водено гр.д. № 2875/2004г. на СРС, ГО, 30 състав, по предявен иск с правно основание чл.26, ал.2, предложение 5 от ЗЗД от Р.Д.Д., конституирана като правоприемник на починалата в хода на делото Н.И.Д., за обявяване на договора за продажба на недвижимия имот от 29.10.1999 г. за нищожен, поради неговата привидност, но искът е отхвърлен с влязло в сила решение.

В диспозитива на решението от

13.01.2005 г. по гр.д. № 2875/2004г. на СРС, ГО, 30 състав, е допусната явна фактическа грешка, като вместо да бъде описан договорът, за който е бил предявен искът и за който са формирани изводите на съда

- договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 83/29.10.1999 г., том втори, рег.№ 6214, дело № 333/1999 г. на нотариус Е.с рег. № 140 на НК, с район на действие – районът на СРС, е описан друг договор – договор за продажба от 09.05.2000г., оформен с нот.акт № 51/09.05.2000г., том първи, рег. № 998, нот.дело № 52/2000 г.

Явната фактическа грешка е установена и от ВКС в мотивите към решение №1139/2007г. от 05.11.2007 г. по гр.д. № 1130/2006 г. при описание на възраженията на Р.Д.Д../ л.87/. В настоящото производство не е представен съдебен акт, с който явната фактическа грешка да е била поправена от районния съд.

Решението по гр.д. № 2875/2004 г. на

СРС, ГО, 30 състав, е влязло в сила на 16.01.2011 г., което се установява от удостоверяването, извършено върху съдебния акт, представен в съдебно заседание от 10.03.2021 г./л.83 - гръб от делото/.

Неоснователно е възражението на ответницата, че решението не било влязло в сила. В тази насока не са представени доказателства за съдебен акт по инстанционен контрол, с който решението да е било отменено. Напротив, представени са съдебно решение от 25.09.2009г. по гр.д. № 3502/2007г. на СГС и определение на ВКС № 70/26.01.2011 г. по чтд № 44/2011 г./л.89-94/, от които е видно, че решението е вляло в сила.

В настоящото производство съдът не може да проверява дали правото на защита на ответницата по други дела е било нарушено, а именно - по гр.д. №

2875/2004 г. на СРС, ГО, 30 състав, и по делата, по които е извършен инстанционен контрол на решението. Следва да се посочи, че в настоящото производство ответницата е упълномощила адвокат и нито се твърди, нито са ангажира доказателства да е поставена под запрещение. Не са ангажирани и доказателства за здравословното й състояние, които да налагат да започне производство по поставянето й под запрещение.

Неоснователно е възражението на ответницата, че придобила правото на собственост върху имота по наследяване по закон от своите родители. Видно от нотариалния акт имотът е бил собственост на Данаил Славков Димовски, който приживе е прехвърлил правото на собственост върху него на ищеца, поради което процесният апартамент не е бил част от наследството му към датата на неговата смърт.

Ответницата не оспорва, че живее в имота. Единствено относно таванското помещенеие не е изразила становище дали упражнява фактическа власт върху него. Нейният представител с писмена молба от 19.10.2020 г. заявява, че няма данни дали ползва таванското помещение.

От показанията на св.К.– съсед на ответницата се установява, че тя ползва жилището, таванското помещение и мазето към апартамента.

При така установените факти предявеният иск е основателен. Ищецът е собственик на имота. Не се установява ответницата да ползва жилището на правно основание, поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса в размер на 1223 лв.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

По предявения от Н.Й.В., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** – за адв. Е.Б. против Р.Д.Д., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.108 от ЗС:

ПРИЕМА за установено по отношение на

Р.Д.Д., ЕГН **********, че Н.Й.В., ЕГН **********, е собственик на следния недвижим имот: апартамент, находящ се в гр. София, ул. “*******, в партера на вътрешната дворна постройка, с източно, южно и западно изложение, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня - клозет и две антрета с обща площ от 89.75 кв.м., при съседи: от изток, запад и юг - двора на жилищния дом, от север - вход и стълбище, отгоре - И.арх. М., отдолу - зимнични помещения, заедно с зимнично помещение, при съседи: от две страни - двора на жилищния дом, коридор на зимника и Б.Г.Ц., заедно с таванско помещение при съседи: Р.Г.С., от две старни - двор и стълбище, ведно с приспадащите се 190/6950 идеални части от общите части на жилищната сграда, бивша собственост на жилищна кооперация „Петко Клисуров” и от дворното място, с площ от 1146.50 кв.м., съставляващо парцел V-7 в квартал 425 по плана на град София, местност „Центъра“, при съседи по нотариален акт: улица „Г.