Решение № 379 от 31.08.2021, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. Добрич , 31.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, II СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Анна Великова при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Анна Великова Гражданско дело № 20213230101430 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба на М. Т.

М. ЕГН ********** от гр. Добрич, ул. „*** чрез адв. М.Г. с адрес гр. Добрич, ул. „*** с която против „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ" АД с ЕИК 204219357, град Добрич, бул. ,,Трети март” № 59, са предявени искове:

1. за признаване на уволнението на ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т.

4 от КТ за незаконно и за отмяна на заповед № ЛС-*** за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от изпълнителния директор на „Водоснабдяване и Канализация Добрич” АД, като незаконосъобразна, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ;

2. за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.

Исковете се основават на следните обстоятелства: ищецът заемал длъжността *** в район Добрич 2 при ответното дружество по силата на сключен трудов договор. Със заповед № ЛС-***, издадена от изпълнителния директор на „Водоснабдяване и Канализация Добрич” АД трудовото правоотношение е пректарено, считано от датата на връчване на заповедта - 1

05.03.2021г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ - поради спиране на работата за повече от 15 работни дни. Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ дава право на работодателя да прекрати трудовите договори на работниците и служителите в съответното предприятие или отдел при положение, че работата в това предприятие или отдел е спряла за повече от 15 работни дни. В конкретния случай това изискване не е изпълнено и към датата на уволнението предпоставките за уволнението не са налице. За да е законосъобразно уволнението поради спиране на работата е необходимо в действителност работата в предприятието, в конкретния случай в отдела да е спряла, а работниците да не изпълняват трудовите си задължения именно поради тази причина, а не поради някакви други причини или пък изобщо да не са преустановявали работата си. В дружеството и по-конкретно в отдела, в който е работил ищецът, изобщо не е имало спиране на работата за повече от 15 работни дни. През целия период от 04.02.2021г. до момента на прекратяване на трудовия договор, ищецът умишлено не е бил допускан до работа с оглед изтичането на 15 дни, през които да бъде в престой. Работата, която е изпълнявал, е била осъществявана от друг работник на дружеството, заемащ същата длъжност. Отстраняването на възникналите аварии в повечето случаи не може да се осъществи без наличието на багер и извършване на съответните дейности. Всички тези изкопни и други дейности в периода на престоя са реално извършвани, поради което престой не е имало.

Ответникът по делото е злоупотребил с правата си и е извършил спрямо ищеца дискриминационни действия като е обявил престой само спрямо него и в последствие му е прекратил трудовия договор на това основание. В заповед № *** от 03.02.2021г., с която на ищеца по делото е нареден престой, е посочено, че същата се издава във връзка със съществуващия епидемичен риск от разпространение на COVID - 19 на основание чл.120в от КТ и във връзка с решение № 325 на Министерски съвет от 14.05.2020г. за обявяване на извънредна епидемична обстановка. Работата на ищеца не се различава от работата на останалите работници в дружеството, заемащи същата длъжност.

На ищеца не му е известно да има друг багерист в дружеството, на когото да е връчена заповед за престой, или дори и да има, в последствие да му е прекратен трудовия договор.

В дружеството има много други длъжности (отчетници, измервателни 2 уреди; инспектори, водомайстори, технически организатори, служители по електронните каси и др), при които работниците осъществяват пряк контакт с абонатите, но на тези работници не им е обявяван престой. В същото време на ищеца, който на практика няма никакво взаимодействие с абонатите, му е нареден престой. Според ищеца на служителите, заемащи изброените по-горе длъжности не им е обявяван престой. Това означава, че целта на издадената заповед не е била да предпази служителя от евентуално заразяване с Ковид 19, а само и единствено да бъде поставен в невъзможност да изпълнява трудовите си задължения и в последствие да му бъде прекратен трудовия договор. Чрез прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т.

4 от КТ работодателят е третирал ищеца по-неблагоприятно в сравнение с останалите служителите на дружеството, заемащи длъжността *** при сравними сходни обстоятелства. Третирането на ищеца е по-неблагоприятно предвид това, че ответникът в качеството си на работодател е осъществил акт /действие/, което пряко засяга правата и законните интереси на друго лице - в случая на М.М.. Според ищеца той е трябвало да бъде уволнен от работа, но предвид това, че се ползва със закрила по Кодекса на труда поради това, че страда от заболяване - ***, работодателят е предпочел да се възползва от полесния за него вариант за прекратяване на трудовия договор. Работодателят е използвал законна възможност за уволнение, чиято цел обаче е единствено уволнението на ищеца чрез заобикаляне на задължителната за работодателя процедура при съкращаване на щата например да извършва задължителен подбор по 329 от КТ - да изисква разрешение от Инспекцията по труда и т.н.

За периода, през който ищецът е бил в „престой“, на същия е начислявано трудово възнаграждение за реално отработени работни дни, а не като за период /дни/ на престой.

Ответникът в писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК оспорва исковете, като допустими, но неоснователни. Твърди, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е законно, съответно издадената заповед законосъобразна. Към момента на прекратяване на трудовите му правоотношения с дружеството ищецът е заемал длъжността *** към район Добрич 2. На 03.02.2021г. със заповед № ***/03.02.2021г. за спиране на работа и изпълнение на трудовите функции, М.М. е уведомен, че във връзка със съществуващия епидемичен риск от разпространението на COVID - 19, на 3 основание чл. 120в от КТ и във връзка с решение № 325 на Министерски съвет от 14.05.2020г. за обявяване на извънредна епидемична обстановка и решение № 72 от 26.01.2021г. на Министерски съвет за удължаване на срока на обявената извънредна епидемична обстановка от 01.02.2021г. до 30.04.2021г., считано от 04.02.2021г. се преустановява/спира работата и изпълнението на трудовите функции на М. Т. М. на длъжност *** към район Добрич 2, като за срока на преустановяване/спиране работата и изпълнението на трудовите му функции следва да бъде начислено и изплатено в съответните срокове уговореното трудово възнаграждение. Заповедта е връчена срещу подпис на 03.02.2021г. На основание чл. 326, ал. 2 от КТ, във връзка с чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ на ищеца е връчено предизвестие с вх. № ЛС - 14/04.03.2021г. Съгласно чл. 220, ал. 1 от КТ на служителя е изплатено обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. На 04.03.2021г. със заповед № *** на изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД е прекратен трудовия договор на ищеца на основание чл.328, ал.1, т.4 от КТ, връчена на 05.03.2021г. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е спиране на работата в дружеството за 15 /петнадесет работни дни/, съгласно разпоредбите на чл.328, ал.1, т.4 от КТ. Следователно, единственият обективен критерий, който трябва да е налице в случая, е престой - спиране на работата за повече от 15 работни дни, което на практика означава, че на 16 - тия работен ден, работодателят вече има основание за прекратяване на трудовите правоотношения със съответния служител или работник.

Причините, които са мотивирали работодателя да спре работата в предприятието или в негово звено, имат автономен характер и не подлежат на съдебен контрол за целесъобразност. Спирането на работата е обективен факт, ето защо, ако при прекратяване на трудовия договор със съответния работник или служител, работата вече е възобновена - в пълен или ограничен обем, това не влияе върху правото на работодателя, дадено му, съгласно разпоредбите на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ, щом престоят е продължил в рамките на законоустановения минимум - повече от 15 работни дни. В хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ не се извършва предварителен подбор по смисъла на чл. 329 от КТ, съответно работодателят не е длъжен да прекрати договорите с останалите работници и служителите, въпреки престоя от над 15 дни. Ако все пак упражни правото си на едностранно прекратяване 4 на трудовото правоотношение, с един или повече работници или служители, на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, работодателят не е длъжен да уволни всички работници и служители. В този смисъл неоснователни са твърденията на ищеца за злоупотреба от страна на работодателя с права и за извършването спрямо него дискриминационни действия от страна на работодателя с обявяване на престой само спрямо него и в последствие с прекратяване на трудовия договор на това основание. Причините, поради които работодателят е мотивиран да спре работата на предприятието или на звено от него, за повече от 15 работни дни, имат вътрешнослужебен характер, а взетото решение в тази насока е автономно и не подлежи на съдебен контрол. В настоящия случай спирането на работата е наложено от невъзможността за организиране на трудовия процес по начин, адекватен на причините, довели до обявяване на извънредното положение, съответно въведената в последствие епидемична обстановка, което е целесъобразна мярка за ограничаване рисковете за здравето на работниците. За работодателите са създадени правата по чл. 7, ал. 1 и 2 от ЗМДВИП, чл. 1206, чл. 120в, ал. 1 и чл. 173а, ал. 1 от КТ, като в зависимост от спецификата на производствения процес им е предоставена преценката дали е необходимо и целесъобразно и от кои от тези права да се възползват, за да намалят максимално рисковете от разпространение на заразата. В този смисъл са и указанията на МРРБ.

Спирането на работата по чл. 120в от КТ изпълва единия от елементите на хипотезата по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ. По време на извънредно положение работодателят може да обяви престой на отделен работник или служител в предприятието, без да е нужно да доказва наличието на причини от организационно - техническо и/или икономическо естество за престоя. В тежест на ищеца е да докаже, че работодателят е действал недобросъвестно с позволени от закона средства, с което е целял единствено уволнението на ищеца. На основание чл. 8, ал. 2 от КТ работодателят се счита за добросъвестен до доказване на противното. Със заповед № ***/03.02.2021г. изпълнителният директор на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД се е позовал на промяната в Кодекса на труда, касаеща извънредното положение - чл. 120в, ал. 1 от КТ, който предвижда възможността работодателят да преустанови дейността на отделен работник или служител, без да има пълно преустановяване на работата на неговото предприятие или звеното, където работи. Работата в звеното действително е спряна за изискуемия от закона 5 срок, което е предпоставка за активиране на нормата на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ, което право при наличието на тези предпоставки е надлежно упражнено от работодателя, поради което искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователен, съответно неоснователен е и обусловеният от него друг иск.

3а времето на обявено извънредно положение и извънредна епидемична обстановка трудовите договори могат да бъдат прекратявани на всички основания уредени в КТ. При сериозни затруднения на работодателя от икономически характер и при невъзможност същият да получи държавна помощ по Постановление на № 55 на МС от 30.03.2020г., или по друг ред, страните по трудовия договор имат възможност да го прекратят при съобразяване на разпоредбите на КТ. Ето защо, съгласно разпоредбите на чл.