Определение № 523 от 30.08.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 523 гр. Варна, 30.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Кр. Маринова

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500391 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от О. Юриевна Н., чрез процесуалните й представители адв.К.Атанасова и адв.И.А., против определение №1538/19.04.2024г., постановено по гр.д.№2515/23г. по описа на ВОС, гр.о., с което е прекратено производството по предявения от О. Ю. Н. против В. Михайлов Н. в условията евентуалност иск с пр.осн. чл.29, ал.3 от СК, по който се претендира съдът да определи по-голям дял на ищцата в размер на 9/10, поради по-голям принос в придобиването на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр.Варна, одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с адм. адрес гр.Варна, р-н „Приморски“, ул.“Селиолу“№46, вх.Б, ет.4, ап.13, придобит с н.а.№69, том ХLVI, дело №10060, вх.рег.№17289/13.09.2010г. /титуляр по акта В. Н./.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.

Въззиваемият В. Михайлов Н. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.И.З. поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт.Разгледана по същество е основателна по следните съображения.

Производството по гр.д.№2515/23г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по 1 предявени искове от О. Юриевна Н. против В. Михайлов Н..Обобщено, в исковата молба се излага, че страните, двамата граждани на РФ, но с обичайно местопребиваване в България от 2011г. и понастоящем, са бивши съпрузи, с брак, сключен на 04.12.1999г. в РФ и прекратен с влязло в сила на 14.02.2023г. решение на съд в РФ.По време на брака придобили възмездно чрез договори за покупко-продажба два недвижими имота/апартаменти/ на територията на РБ, представляващи съответно самостоятелен обект с идентификатор *** и самостоятелен обект с идентификатор

***.Всички вложени средства за закупуването им са изцяло лични на ищцата, придобити от продажби на нейно лично имущество/част, придобито преди брака, и част, придобито безвъзмездно/, поради което и поради пълна трансформация на лични средства същата е едноличен собственик на горепосочените два недвижими имота.Претендира, според формулирания в исковата молба петитум, да бъде прието за установено по отношение на ответника, че поради пълна трансформация на лични средства е изключителен собственик на същите, а в условие на евентуалност, но само по отношение на първия недвижим имот, моли на осн. чл.29, ал.3 от СК да й бъде определен по-голям дял - в размер на 9/10, т.к. има по-голям принос в придобиването му.След постъпване на исковата молба с определение №95/09.01.2024г. съдът е оставил производството без движение и е дал указания на ищцата за заплащане на държавна такса в размер на 1 235, 91лв.След заплащането й и вписване на исковата молба, с определение №456/06.02.2024г., след като е констатирал в последното, че исковата молба удовлетворява формалните и съдържателни изисквания за редовност на същата, поради което производството по делото се явява допустимо учредено, е изпратил препис от исковата молба на ответника, който е депозирал отговор на 14.03.2024г./по възраженията в същия относно приложимото към спора материално право, предвид гражданството на страните и тяхното общо отечествено право, понастоящем няма произнасяне от първоинстанционния съд, съответно не е предмет и на настоящата проверка/.

Без извършване на други съдопроизводствени действия, с обжалваното определение от 19.04.2024г. е приел, че предявеният в условия на евентуалност иск с пр. осн. чл.29, ал.3 от СК само по отношение на един имуществен обект е недопустим, т.к. иск с пр.осн. чл.29, ал.3 от СК не може да бъде насочен спрямо отделни имуществени права от СИО, защото има за предмет винаги цялото имущество, придобито по време на брака, и по него съдът дължи да произнесе по съществуването или не на субективното потестативно право за цялото имущество, независимо от стойността на вещите и правата, включени в него.

Съгласно разрешенията, дадени в ТР №63 от IX.1984г. на ОСГК на ВС, искът по чл.14, ал.4, пр.2 от СК за определяне на по-голям дял от общото имущество, когато приносът на единия съпруг за придобиване на общите вещи явно и значително надхвърля приноса на другия съпруг, трябва да се предяви за определяне на по-голям дял от цялото имущество, а не от една вещ 2 или група от вещи, представляващи част от общото имущество.Непосочването на цялото семейно имущество и липсата на искане да бъде определен по-голям дял от цялото имущество е недостатък в исковата молба, който може да бъде отстранен от ищеца в дадения му от съда срок по чл.100, ал.1 от ГПК.По същия начин се постъпва и когато нередностите в исковата молба се забележат в течение на производството.Нередностите в исковата молба могат да бъдат поправяни от всяка една от страните в течение на производството и когато за това не е бил даден срок от съда.При иск по чл.14, ал.4, пр.2 от СК в исковата си молба ищецът е длъжен да посочи придобитото през време на брака имущество, личния му извънсемеен принос за придобиването му и в петитума на исковата молба да посочи по-големия дял от семейното имущество, за който претендира.Освен това във всяко положение на делото както ищецът, така и ответникът, и когато не им е даден срок от съда, могат да посочват допълнителни вещи, придобити през време на брака им, които не са посочени в исковата молба.

Приема се в съдебната практика/напр. определение №74/15.02.2013г. по ч.гр.д. №493/12г., ВКС, I гр.о., определение №844/25.11.2014г. по ч.гр.д.

№5610/14г., ВКС, III гр.о., определение №531/29.09.2015г. по ч.гр.д.

№4241/15г., ВКС, III гр.о., определение №944/22.12.2017г. по гр.д.№3186/17г., ВКС, III гр.о. и др./, че постановките на ТР №63/84г. ОСГК на ВС по приложението на чл.14, ал.4, изр.2 от СК от 1968г., не са изгубили значението си, тъй като обхватът на имуществото, по отношение на което съпругът може да предяви иск за определяне на по-голям дял, е очертан по аналогичен начин в нормата на чл.29, ал.3 от СК от 2009г., в чл.28, ал.3 от СК от 1985г. и в чл.14, ал.4, изр.2 от СК от 1968г.

В противоречие с цитираното разрешение първоинстанционният съд е прекратил производството по предявения евентуален иск, без да даде надлежни указания на ищцата за отстраняване нередовностите на исковата й молба досежно евентуалния иск, вкл. посочване на цялото налично придобито по време на брака общо имущество.Обжалваното определение, като н е п р а в и л н о , следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №1538/19.04.2024г., постановено по гр.д.

№2515/23г. по описа на ВОС, гр.о., и

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4