Решение № 248 от 10.03.2020, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№………… град ПЛЕВЕН, 10.03.2020година

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първи граждански състав , в публично заседание на двадесет и седми февруари , през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА

СВЕТЛА ДИМИТРОВА при секретаря ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА ………………………и в присъствието на прокурора…………………………………….като разгледа докладваното от съдията Данчев в.гр.д. № 1069 по описа на съда за 2019 година, и за да се произнесе съобрази следното:

Въззивно обжалване.

С решение №

2120/24.10.2019г.,постановено по гр.д.№ 3835/2019г. Плевенски районен съд ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху малолетното дете М.Н. В. с ЕГН ********** на майката Е.М.Т. *** ж.к.*** ул.*** №31 ап.77 като определя местоживеене на детето на адреса на майката гр.Плевен, ж.к.*** бл.74 вх.Д ап.19.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето М.Н.

В. с ЕГН ********** с бащата Н.В.В. с ЕГН ********** от гр.Плевен ж.к.*** бл.23 вх.Б ап.7 всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя с преспиване.

ОСЪЖДА Н.В.В. с ЕГН

********** от гр.Плевен ж.к.*** бл.23 вх.Б ап.7 да заплати месечна издръжка на малолетното си дете М.Н. В. с ЕГН ********** за периода 22.07.2018г. – 22.07.2019г. в размер на по 200 лева месечно чрез майката и законен представител Е.М.Т. *** ж.к.*** ул.*** №31 ап.77 като за разликата до 260 лева месечно ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Н.В.В. с ЕГН

********** от гр.Плевен ж.к.*** бл.23 вх.Б ап.7 да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете М.Н. В. с ЕГН ********** в размер на по 200 лева чрез майката и законен представител Е.М.Т. *** ж.к.*** ул.*** №31 ап.77 като за разликата до 260 лева ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Н.В.В. с ЕГН ********** от гр.Плевен ж.к.*** бл.23 вх.Б ап.7 ДА ЗАПЛАТИ НА Е.М.Т. *** ж.к.*** ул.*** №31 ап.77, сумата от 1100 лв.- разноски по делото.

ОСЪЖДА Н.В.В. с ЕГН ********** от гр.Плевен ж.к.*** бл.23 вх.Б ап.7, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС, сумата от 384 лева - държавна такса върху издръжката.

Това решение е съобщено на Н.В.В. ,чрез пълномощника му адв.В.П. на 29.10.2019г., откогато тече двуседмичният срок за неговото обжалване.

На 08.11.2019 г. е подадена въззивна жалба от Н.В.В. ,чрез пълномощника му адв.В.П. *** .

При проверка, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, в законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалван съдебен акт, поради което е допустима.

Същата е и редовна.Внесена е дължимата д.т. Жалбата съдържа твърдения в какво според жалбоподателите се състои порочността на обжалваното решение и какво е искането, подписана е от пълномощника на жалбоподателите . Решението не се обжалва в частта, касаеща предоставянето на родителските права по отношение на детето ,на майката. Представен е бил препис за връчване на другата страна по делото и той е бил връчен.

Срещу тази въззивна жалба е подаден писмен отговор по реда на чл.263 ал.1 ГПК от насрещната въззиваема страна Е.М.Т.,чрез пълномощниците и адв. Д.Н. и адв. М.И. според който жалбата е неоснователна, а решението, е правилно и законосъобразно.

С въззивната жалба не се правят доказателствени искания и не се представят нови доказателства .

С писмения отговор е била представена рецепта за очила, издадена от медицински център „*** „ на малолетния М. В.,датирана от 17.09.2019г.

Съдът ,обаче ,е приел ,че не се касае за ново писмено доказателство ,което да не е могло да бъде представено пред първата инстанция ,тъй като последното проведено съдебно заседание пред РС-Плевен е от 11.10.2019г. ,т.е .следва по време издаването на рецептата.В отговора не се обосновават никакви процесуални пречки пред въззиваемата страна да представи този документ своевременно пред РС-Плевен. Поради това въпросният документ не е приет като доказателство по делото.

Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба при условията на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК и според наведените в жалбата оплаквания ,намира ,че РС-Плевен е постановил едно валидно и допустимо решение ,което обаче в частта ,касаеща режима на лични отношения с бащата и в частта ,касаеща присъдената издръжка за една година назад , е неправилно и по тази причина следва да бъде изменено в частта за режима на лични отношения ,респ. да бъде частично отменено в частта за присъдената издръжка за минало време и вместо това да се постанови друго решение по съществото на правния спор в тази част.

С обжалваното си решение ПлРС е определил един ограничен режим на лични отношения на бащата Н.В. с детето М.Н. В. ,без да са изложени каквито и да било мотиви ,обосноваващи определянето на такъв режим,който се явява съществено ограничен в сравнение с обичайно определяния в подобни случаи. Самият РС- Плевен е посочил, че „бащата проявява интерес към детето и желае да контактува с него ,но в противоречие с тази си констатация е определил посочения по-горе минималистичен режим на лични отношения,който лишава бащата от възможност да общува с детето през която и да било от учебните му ваканции – пролетна ,лятна и зимна ,както и да отбелязва заедно със сина си някои от значимите официални и семейни празници.При това очевидно не е съобразен и факта ,че именно бащата е подал първоначалната молба, въз основа на която е било образувано делото пред РС- Плевен като е искал и да му бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на детето М. ,т.е.няма никакво основание да се счита ,че бащата се е дезинтересирал от детето и по тази причина да бъде определен посоченият ограничен режим на лични отношения. От изслушването на детето М. пред РС-Плевен също така няма основание да се приеме ,че детето не желае да се вижда с баща си извън приетия от РС-Плевен режим. В т.вр. съдът приема ,че негативното отношение на бащата към Е.Т. ,което е станало достояние и на детето М. само по себе си не е достатъчно за да обоснове ограничаване режима на лични отношения на бащата с детето ,още повече ,че според изложеното в социалния доклад ,изготвен пред РС-Плевен / вложен на л.85-86 от делото/, детето е споделило ,че след проведения разговор с Н.В. относно отправените обидим към Е.Т. , това вече не се случвало към настоящия момент. От вложената в делото психологическа оценка , изготвена от психолог С.Л. също така се вижда ,че Н.В. “ приема детето М. такова ,каквото е ,както и че не прави разлика между двамата си синове –М. и В.

.Заявил е ,че вярва в детето си и приема неуспехите му за случайни ,подкрепя го и го стимулира „ . От разпита на свидетелката Ю.О. се установява ,че бащата се е грижил добре за детето ,когато то е било при него и че детето е било доволно от престоя си при бащата и се чувствало добре. Н.В. според доказателствата по делото работи към сектор „Охранителна полиция „ в РУ 02 при ОД на МВР-Плевен на длъжност „патрулен полицай „.Според свидетелските показания на Р.В. , Н.В. „ е добър полицай , отговорен и дисциплиниран и добър колега“.Всичко това характеризира положително личността на бащата и поради това съдът намира ,че следва да се осигури по-широка възможност на бащата да общува пълноценно с детето си и да го възпитава и да формира характера му ,което не може да стане само с определения от РС-Плевен режим на лични отношения. Фактът ,че заеманата от Н.В. длъжност е свързана с даване на дежурства и с командировки ,не означава,че за бащата е налице някаква обективна невъзможност да намери време за сина си един месец през лятото или пък за съвместно празнуване на официални и семейни празници. Освен това ПлРС е приел въз основа на събраните по делото доказателства ,че липсват родителски качества на всеки от двамата родители,т.е. счел е ,че те в еднаква степен не разполагат с необходимите качества за отглеждане и възпитание на детето, но въпреки това е предоставил възможност преимуществено на майката да осъществява възпитанието на детето,а е ограничил максимално тази възможност за бащата без да е прието ,че той е по-лошия родител. ПлОС намира ,че следва да бъде определен по –разширен режим на лични отношения с бащата , за да се осигури по-балансирано между двамата родители въздействие при формиране характера на детето М. ,както и за да се избегне развитие на синдром на родителско отчуждение между бащата и детето.Следва да се съобрази и посоченото в психологическата оценка ,депозирана пред РС-Плевен според която се допуска хипотеза за манипулативно въздействие от страна на майката –Е.Т. спрямо детето М. за формиране у детето на негативен образ на бащата.Това според въззивната инстанция също така налага разширяване режима на лични контакти на бащата с детето, за да се разшири възможността му да общува непосредствено с баща си и само ,без опосреденото въздействие на майката ,да придобие реална представа за баща си.

Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното решение на РС-Плевен следва да бъде изменено в частта му относно режима на лични отношения ,като освен възприетия от РС-Плевен режим,включващ всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя с преспиване, този режим се разшири и с възможност бащата да взима детето М. В. и за един месец през лятото,когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката , както и да го взима по пет дни през зимната ваканция и пет дни през пролетната ваканция, а така също и да го взима за коледните празници на четна година ,а за новогодишните празници –на нечетна година от 9.00ч. на първия ден от тези празници до 18 ч. на последния ден на тези празници, а така също и на Великден на нечетна година за времето от 9.00ч. до 18.00ч.

По жалбата ,касаеща решението на РС-Плевен по иска за издръжка за една година назад ,Плевенски окръжен съд също така счита ,че решението на РС-Плевен не е точно съобразено с установите по делото факти що се отнася до това дали през целия този едногодишен период бащата не е давал издръжка на детето и по отношение на това в какъв размер следва да е тя .

От писмения отговор на Е.М.Т., депозиран по исковата молба по която е образувано гр.д.№ 3835/2019г. на РС-Плевен се вижда ,че самата ответница признава ,че за периода м. март 2019г. до 25.06.2019г.,на която дата тя е избягала от съвместното им жилище след пореден скандал помежду им, те двамата с Н.В. отново са се били събрали и са живели заедно през този период от почти четири месеца. През това време детето е живяло с тях и няма основание да се приеме ,че издръжката на детето през тези четири месеца е била осигурявана само от майката , а не и от бащата ,тъй като няма доказателства през времето на това съжителстване ,бащата да не е участвал в разходите на домакинството.Поради тези съображения , съдът намира ,че предявеният иск за издръжка за минало време ,за периода от 01.03.2019г. до 25.06.2019г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен,тъй като през този период двамата родители са живели в едно домакинство и заедно са осигурявали необходимата издръжка за него ,вкл. и за детето М..

Освен това

,въззивната инстанция съобрази и признанието от Е.Т. в същия писмен отговор ,че Н.В. е плащал стола в училището на детето.

Това обстоятелство –плащането на училищния стол от бащата,както и това ,че е давал на детето по два лв. за училище на ден , се потвърждава и от свидетелските показания на Д. Т. / майка на Е.Т./ на л. 116 от делото на РС-Плевен /. Макар ответницата да не е уточнила размера на заплащаната сума за училищния стол ,съдът приема ,че тя е в размер поне на 40лв.месечно. Поради това ,тази сума следва да бъде приспадната от определените от РС-Плевен 200лв. месечна издръжка за посочения минал период от една година назад преди предявяването на исковата молба,при което остава дължима издръжка за минал период от време в размер на 160 лв. месечно ,като тя се дължи за периодите от 22.07.2018г. до 01.03.2019г. и от 25.06.2019г. до 22.07.2019г. , а не и за периода от 01.03.2019г. до 25.06.2019г.