Решение № 499 от 11.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 499 гр. Пловдив, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20235300501557 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Обжалвано е Решение №136 от 18.04.2023г. на А.ски РС, първи гр.с., постановено по гр.д.№1479/2021г., с което се ПРИЗНАВА ЗА

УСТАНОВЕНО по отношение на А. О. Н., ЕГН ********** и М. О. Н., ЕГН ********** и двамата от гр. ***, че Г. Т. Г., ЕГН ********** от гр. *** е собственик на площ с форма на триъгълник с основа зелената линия, която пресича площта от 9 кв.м., намираща се между т. Б, В, Г и Д на скица приложение №11 към заключението по комплексната съдебно-техническа експертиза и страни от двата края на същата по стената на жилищна сграда с идентификатор *** и по заснетата регулационна граница между поземлен имот *** и *** до т. Б и В на скица приложение №11 към заключението по комплексната съдебно-техническа експертиза, която площ неправилно е заснета като част от ПИ с идентификатор *** по КККР на район ***, гр. А., адрес: гр. А., площ: 222 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10м), стар идентификатор:

1 няма, номер по предходен план: имот пл.№172 в кв. 16, парцел V-171, 172, 173, при съседи ***, ***, ***, ***, като е ОТХВЪРЛЕН предявения иск до пълния му размер от 10 кв.м. или за площта, която се намира между точки Г, Д и зелената линия, която пресича площта, намираща се между т. Б, В, Г и Д на скица приложение №11 към заключението по комплексната съдебнотехническа експертиза. Постановено е, Скица приложение №11 към заключението по комплексната съдебнотехническа експертиза, да се счита неразделна част от решението.

Жалбоподателите А. О. Н., ЕГН ********** и М. О. Н., ЕГН **********, чрез процесуалния им представител адв. В. Р. обжалват решението на първоинстанционния съд, в частта с която е уважен искът като незаконосъобразно, постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателства, по съображения подробно изложени в депозираната жалба. Молят въззивният съд да отмени първоинстанционния акт, в обжалваната част и вместо него постанови друг, с който да отхвърли предявеният иск с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР.

Претендират се разноски съгласно представения списък с направени такива.

Жалбоподателят Г. Т. Г., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. М. А. обжалват решението на първоинстанционния съд, в частта с която е отхвърлена претенцията им до пълния предявен размер от 10 кв.м. - за площта, която се намира между точки Г, Д и зелената линия, която пресича площта, намираща се между т. Б, В, Г и Д на скица приложение №11 към заключението по комплексната съдебнотехническа експертиза, като неправилно, поради нарушение на материалния закон по съображения подробно изложени в жалбата. Моли въззивният съд да отмени първоинстанционния акт, в обжалваната част и вместо него постанови друг, с който да уважи изцяло иска им с правно основание чл.54 ал.2 ЗКИР.

Претендират се разноски съгласно представения списък с направени такива.

В депозираният отговор А. О. Н., ЕГН ********** и М. О. Н., ЕГН ********** оспорват жалбата на другата страна като неоснователна, молят същата да се остави без уважение, а първоинстанционния акт в обжалваната част да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

В депозираният отговор Г. Т. Г., ЕГН ********** оспорва жалбата на другата страна като неоснователна, моли същата да се остави без уважение, а 2 първоинстанционния акт в обжалваната част да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на въззивната жалба, намира за установено следното:

Жалбите са подадени в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явяват процесуално допустими и като такива следва да бъдат разгледана по същество.

Предмет на въззивен контрол е решението на първата инстанция, с която частично е уважен иска с правно основание чл.54 ал.2 ЗКИР, като е признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на площ с форма на триъгълник., намираща се между т. Б, В, Г и Д на скица приложение №11 към заключението по комплексната съдебнотехническа експертиза, която площ неправилно е заснета като част от ПИ с идентификатор *** по КККР на район ***, гр. А. и е отхвърлен предявения иск до пълния му предявен размер от 10 кв.м. - за площта, която се намира между точки Г, Д и зелената линия, която пресича площта, намираща се между т. Б, В, Г и Д на скица приложение №11 към заключението по комплексната съдебнотехническа експертиза.

Недоволни от постановеният съдебен акт, в частта с която е уважен иска, жалбоподателите А. О. Н. и М. О. Н. навежда няколко основни оплаквания в жалбата си, а именно: че неправилно в противоречие със събраните доказателства и опитните правила, първоинстанционният съд е направил извода, че собствениците на двете сгради са ползвали обща каменна основа и каменен зид върху който са стъпвали два отделни тухлени зида; че съдът неправилно приема, че двете сгради в двата процесни имота имат обща калканна стена; твърди се, че от съществено значение за установяване на върната граница между двата имота е установяване на основите на западната външна стена на ответниците, като в тази връзка се твърди, че съществуващите каменни основи са изцяло част от погиналата къща; поддържа се твърдението релевирано и пред първата инстанция, че при извършен ремонт на къща с КИ 203.1, праводателят на ищецът е навлязъл в имота на ответниците като е изградил нова източна стена на къщата върху 3 основите на къща с КИ 204.1.

Недоволен от постановеният съдебен акт, в частта с която е отхвърлен иска по чл.54 ал.2 ЗКИР за разликата над уважения до пълния предявен размер, жалбоподателят Г. Т. Г., ЕГН ********** навежда оплаквания в жалбата, че изслушаната и приета СТЕ, е частично обсъдена, а констатациите и не са точно възприети, което води до неправилност и незаконосъобразност на правните изводи.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. След преценката на на събраните пред първата и настоящата инстанция доказателства, настоящият съдебен състав изцяло възприема фактическата обстановка установена от районният съд. Същата се подкрепя от събраните по делото доказателства, които са подробно и задълбочено анализирани в атакувания акт и адекватно отнесени към приложимото право, поради което касаещо фактическата обстановка не намира за необходимо повторно подробно да я преповтаря, ето защо на основание чл.272 ГПК, съдът препраща към мотивите на първоинстанционния акт.

По отношение на наведените в жалбите оплаквания:

Доколкото предмет на разглеждане е иск с правно основание чл.54 ал.2 ЗКИР, то за да се приеме, че е налице грешка в кадастралната основа, при която вярната имотна граница е заснета погрешно, изключвайки определена част от имот собственост на ищеца, предавайки я съответно към имота на ответника, ищецът следва да установи по несъмнен начин, че към момента на кадастралното заснемане, той вече е бил собственик на тази част. Казано по друг начин, придобиването на претендираната спорната 4 част от страна на ищеца, следва да бъде реализирано преди деня на заснемането на имотната граница. За прецизност следва да бъде посочено, че подобна грешка се допуска в резултат на извършени от администрацията действия при заснемане на имотните граници или при едностранни действия от страна на единият собственик на два съседни парцела, съответно без съгласието на другия, при които действия едностранно се променя имотната граница между двата парцела, след което тази промяна става основа за погрешно кадастрално заснемане.

В конкретният случай такава грешка се установява.

Съгласно Тълкувателно Решение №8/2014г. от 23.04.2016г. на ОСГК, ВКС приема, че предмет на делата с иск с правно основание чл.54 ал.2 ЗКИР е идентичен с предмета по делата в установителната им част с иск за собственост за имот, като в производството по иск за собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. От установеното следва да се направи извод, дали има несъответствие между отразеното в одобрената кадастрална карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост. С оглед изложеното, на изследване подлежат всички последователни регулационни планове на гр.А..

Няма спор между страните, че през 1933г., когато е одобрен първият кадастрален план за с. *** са били построени сгради в имотите, които сега са с идентификатори *** и ***. Процесните сграда са декларирани като недвижими културни ценности – „Къща на Т. и Б. Г.“ –/по ниската/ и „втора къща / по високата/ на Д. С.“, попадащи в територия с културно-историческо наследство със статут на групова недвижима културна ценност „Ансамбъл на главната улица “. Установява се от събраните по делото доказателства– нотариален акт №194/2020г. и нотариален акт №130/2018г., че ищецът Г. Т. Г. е придобил правото на собственост на основание покупко-продажба върху ПИ *** по КККР на район ***, гр. А., ведно с находящата се в него сграда с идентификатор 2 ***, а ответниците А. О. Н. и М. О. Н. са придобили при равни права правото на собственост на основание покупко-продажба върху ПИ 5

*** по КККР на район ***, гр. А., ведно с находящата се в него сграда с идентификатор ***. Безспорно е, че двата имота са съседни и имат обща граница, както и че част от сграда с идентификатор *** е заснета в поземления имот ПИ ***. Не е спорно, че сградата с идентификатор *** е опожарена частично, като през 2020г. е издадена Заповед от Община А. за премахване на застрашени и опасни от самосрутване останки от тухлени стени на втория етаж от тази сграда. Налице са данни, че впоследствие е съборена цялата къща.

Спорът, така както е очертан от твърденията на страните, се свежда именно до правилното заснемане на границата между двата имота при одобряването на кадастралната карта. Ищецът счита, че е собственик на спорната площ от 10 кв. м., тъй като тези 10кв.м. никога не са попадали в имота на ответниците, че границата между двата имота минава по външната стена на сградата, тази стена е ремонтирана от неговите праводатели преди 30 години и никога не е местена. Ответниците твърдят, че границата между двата имота е правилно заснета, съответно сградата на ищеца навлиза в техния поземлен имот с процесните 10кв.м.. При тези твърдения, за да се разреши спора е необходимо да се установи дали заснетата граница по кадастралната карта съответства на правото на собственост, което означава проследяване на регулационните промени с двата имота - наличието на придаваеми места, осъществяване на предпоставките за прилагане на регулациите и завземането на придаваемите места, обуславящо трансформиране на регулационните граници в имотни и съответно нанасянето им за граници по кадастралната карта.

По делото са разпитани две групи свидетели. Според показанията на разпитаните свидетели на ищцовата страна - П. Б. Г. на 64 години / първи братовчед с ищеца/, преди повече от 40 години е предприет основен ремонт на къщата на Г.и, която на части е била съборена, но свидетелят подчертава, че зидовете на двете процесни къщи са били долепени и каменните стени при ремонта са запазени в основите. При ремонта не е променяна формата на сградата. Основите на избата не са променяни, а само са укрепени. Според показанията на свидетелката Т. И. Т. на 67години/ без родство със страните/ имаща преки впечатления от процесните имоти, къщата на Г. е в същите рамки в каквито е била старата къща.

Разпечатката съдържа 33 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b2b06e00-185a-4891-b54a-5317dfb81b67