Определение № 25566 от 14.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25566 гр. С*, 14.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110116331 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 77751/12.03.2026 г. от ответника, с искане за допълване на постановеното по делото определение № 9776/11.03.2026 г. за прекратяване на производството по делото по чл. 248 ГПК, като в негова полза бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

Постъпил е отговор с вх. № 215870/06.07.2026 г. от ищците, чрез адв. Г. Н. от САК, с която се излага становище за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК на ответника.

Изложени са доводи, че с молба с вх. № 46840/13.02.2026 г. е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, както и че няма доказателство за реалното му плащане.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество, е основателна.

Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

В постановеното по делото определение № 9776/11.03.2026 г., с което производството по делото е прекратено, липсва произнасяне относно разноските.

Наличието на надлежно направено искане от страната, по което съдът не се е произнесъл налага допълване на постановения съдебен акт.

Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че отговорността 1 за разноски в гражданския процес е материално правоотношение между страните по делото.

Тя е уредена в чл. 78 ГПК като безвиновна деликтна отговорност за разноските, които насрещната страна е направила при неблагоприятен изход на делото (в този смисъл мотиви към ТР № 1/2017 от 11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС). Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция. Страната, която е получила неблагоприятно за нея решение или е прекратено производството по предявен от нея иск, дължи съгласно чл. 78 ГПК на насрещната страна всички направени от нея разноски по делото, в т. ч. внесени такси по делото, разноски за производството, както и изплатеното възнаграждение за един адвокат, ако страната е била представлявана от адвокат или юрисконсулт, а когато страната е била представлявана от адвокат с безплатно пълномощно, възнаграждението се дължи на адвоката – чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, какъвто не е настоящия случай.

При това положение съдът намира, че е представен договор за правна защита и съдействие на л. 30 от делото, в който е отбелязано плащането на адвокатско възнаграждение от 1500 лв. в брой. Съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато адвокатското възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Предвид, дадените задължителни разяснения, съдът намира за доказано плащането на адвокатско възнаграждение в посочения размер.

По направеното възражение за прекомерност с оглед предмета на делото, материалния интерес и положените от процесуалния представител на ответника усилия, изразяващи се в подаване на отговор на исковата молба, доколкото производството по делото е прекратено преди провеждане на открито съдебно заседание и чл. 9, ал. 1 Наредба № 1/2004 г. за изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство, както и за проучване на гражданско дело и приподписване на касационна жалба по чл. 284, ал. 2 ГПК, когато не е изготвена от приподписващия адвокат, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, съдът намира, че справедливият размер на възнаграждението за адвокат възлиза на 1125 лв. Посочената сума следва да се възложи в тежест на ищците, при квоти от по 1/3 всеки.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСЪЖДА Д. Я. И., ЕГН: **********, Я. Д. Я., ЕГН: 7608296442 и М. Д. И., ЕГН:

**********, със съдебен адрес: гр. С*, ул. „Св. С*“ № 8, ет. 3, оф. 8 да заплатят на И. И. А., на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 81 ГПК сумата от 1125 лв. за адвокатско възнаграждение.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3