Решение № 257 от 20.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. София, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в заседание при закрити врати на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Търговско дело № 20241100902006 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Молителят „Л.К. 78“ ЕООД твърди, че бил в състояние на свърхзадълженост. Имал публичноправни задължения за главница и лихва към държавата в размер 6094,81 лева /според твърденията в последната уточнителна молба от 29.10.2024 г. - л. 58/, както и такова за административна глоба в размер на 28000 евро, наложена с решение от 20.06.2024 г. на компетентния орган в Кралство Белгия - Федерална държавна служба „Заетост, труд и социален диалог“. Не притежавал имущество, достатъчно да ги покрие. Не упражнявал и търговска дейност. Ето защо търговецът моли съда да открие спрямо него производство по несъстоятелност на основание свръхзадълженост.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, достигна до следните фактически и правни изводи:

Молителят е еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, регистрирано в търговския регистър с акт № 20081209115043.

Според представената от молителя справка, издадена от НАП, към 24.10.2024 г. търговецът има изискуеми публичноправни задължения към 1 държавата за главница и лихва в общ размер на 5297,53 лева. От заключението на СИЕ се установява, че тези задължения към 22.12.2024 г. са в размер на 6198,16 лева, от които 4786,76 лева – главница за периода 01.01.2020 г – 30.09.2024 г., и 1411,40 – лихва.

От представеното по делото решение от 20.06.2024 г. на Федерална държавна служба „Заетост, труд и социален диалог“ на Кралство Белгия се установява, че на ищеца е наложена административна глоба за нарушения на социалното законодателство в общ размер на 28000 евро. От тях 14000 евро са платими в срок до три месеца от датата на уведомяване за решението.

Плащането на останалите 14000 евро се отлага за срок от една година от датата на съобщаване на решението, като няма да се налага заплащането , ако през този период молителят не извърши ново нарушение, което би могло да доведе до налагане на нова административна глоба. Решението подлежи на обжалване в срок от три месеца от датата на връчването. Видно от представеното по делото препоръчано писмо, препис от решението е връчен на молителя, като няма данни за датата на, на която го е получил. Съгласно заключението на СИЕ молителят е осчетоводил задължение в размер на 28000 евро с левова равностойност 54763,24 лева.

Предвид отлагането на половината от наложената глоба и липсата на твърдения и доказателства за осъществяване на предпоставките за дължимостта , съдът намира, че задълженията на молителя към момента на приключване на устните състезания са в общ размер на 33579,76 лева, от които

6198,16 лева – към НАП, и 14000 евро /с левова равностойност 27381,62 лева/ административна глоба. Данни за погасяване на горепосочените задължения към момента на приключване на съдебното дирене няма.

Съгласно чл. 607а, ал. 2 ТЗ производство по несъстоятелност се открива и при свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции. Според дефиницията, дадена в чл. 742, ал. 1 ТЗ търговското дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие задълженията му.

От служебно събраните писмени доказателства и от заключението на приетата СИЕ се установи се, че дружеството не притежава право на 2 собственост върху недвижими имоти, нито други активи, вкл. парични средства. Действително, в СИЕ е посочено вземане от 1000 лева, което реално е в размер на 507,52 лева по фактура от 2020 г., по което плащане няма и очевидно не е събираемо. Посочена е и касова наличност към 14.08.2024 г. от 4000 лева /а според молителя е 8000 лева/, но няма данни за реалното съществуване /не е констатирано от веещото лице – виж обясненията, дадени в откритото заседание/. Ето защо съдът приема, че счетоводният запис относно тази наличност в съставения за настоящото производство междинен баланс не е редовен. Налице е декапитализация и пълна зависимост на търговеца от неговите кредитори, което е установимо от отрицателните коефициенти за автономност, задлъжнялост и финансова устойчивост към 2024 г. Тук следва да се посочи, че тези коефициенти остават отрицателни дори и при липсата на задължение в размер на 14000 евро /условно наложения размер на глобата/, доколкото стойността на реалния актив е нулева. При тези факти може да се направи извод, че по отношение на молителя е налице състояние на свърхзадълженост като икономическо понятие. Съдът счита, че е осъществен и критерият за трайност на състоянието – молителят не осъществява търговска дейност, която да е източник на доходи и няма изразено намерение да я възстанови /същият няма нито нает персонал, нито активи, с които да стори това/.

Предвид горното съдът намира, че състоянието на свръхзадълженост не е временно, а необратимо, и поради това спрямо молителя следва да се открие производство по несъстоятелност на това основание.

Относно началната дата на свръхзадължеността:

По аргумент от чл. 742, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на свръхзадължеността е тази, на която имуществото на дружеството не е достатъчно, за да покрие задълженията му. Според СИЕ към 31.12.2023 г. общият актив на дружеството е в размер на 8000 лева, а на пасива – 3000 лева, сред които и задълженията към държавата за този период. Следователно моментът, в който молителят не е имал достатъчно имущество да покрие задълженията си, е датата на налагане на административната глоба – 20.06.2024 г., като съдът съобразява, че състоянието е налице към момента на възникване на задължението /постановяване на решението, което не е обжалвано/, а не в който е влязло в сила или изтича срокът за изпълнението 3 му.

По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:

От събраните писмени доказателства се установява липса на средства за покриване на началните разноски на несъстоятелността. Такива не са привнесени и в дадения с определението от 17.01.2025 г., публикувано в търговския регистър на 20.01.2025 г., срок, което налага и спиране на производството.

Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът РЕШИ:

ОБЯВЯВА свръхзадължеността на „Л.К. 78“ ЕООД, ЕИК 200509540.

ОПРЕДЕЛЯ начална дата на свърхзадължеността на 20.06.2024 г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Л.К.

78“ ЕООД, ЕИК 200509540.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Л.К. 78“ ЕООД, ЕИК 200509540.

ОБЯВЯВА „Л.К. 78“ ЕООД, ЕИК 200509540 в несъстоятелност.

СПИРА производството по търговско дело № 2006/2024 г. на СГС, ТО, 9 състав.

УКАЗВА на заинтересованите лица, че ако в едногодишен срок от вписване на решението не представят доказателства за наличие на достатъчно ликвидно имущество или за привнесени разноски за развитие на производството, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.

УКАЗВА на „Л.К. 78“ ЕООД, ЕИК 200509540 в едномесечен срок от вписване на решението да предаде ведомостите за прекратените трудови правоотношения в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, като представи по делото удостоверение за предаването им. Изпълнението на това задължение е условие за заличаване на търговеца.

ОСЪЖДА „Л.К. 78“ ЕООД, ЕИК 200509540 да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 250 лева - държавна такса, която на основание 4 чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ да бъде събрана от масата на несъстоятелността при разпределение на имуществото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и на обжалване пред Апелативен съд – София в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5