Решение № 39 от 06.04.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Дулово, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20253410200206 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „****“ ЕООД, представлявано от управителя Н.Г.И. чрез процесуален представител Р. Н., против Наказателно постановление № *** г., издадено от Д.Д.Д. – директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лв. за нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ.

В съдебното заседание жалбоподателят се представлява административнонаказващият орган – от процесуален представител И. И. А.. от адвокат, а

Участващата по закон страна Районна прокуратура – Силистра е редовно призована, но не изпраща представител.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 24.09.2025 г., а жалбата е подадена на 07.10.2025 г., поР. което е подадена в предвидения от закона срок и от надлежна страна.

Жалбата е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното:

На**** г. в ****ч. е извършена проверка за спазване на трудовото законодателство в шивашки цех (обект, стопанисван от жалбоподателя), като е установено, че Н. Ш.И. извършва трудова дейност, свързана с шиене на машина на калъфки/столовки (в обекта на контрол). За лицето е изискана и депозирана декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, от която е констатирано постъпване на работа на *** г. при отсъствие на сключен писмен трудов договор; в декларацията са отразени и основни параметри на работата (длъжност „шивач“, работно време 08:00–17:00 ч., договорено трудово възнаграждение – *** лв.). На**** г. в дирекцията по труда са представени документи, включително трудов договор № **** г. за длъжност „шивач“ при 8-часов работен ден и 1 договорено месечно възнаграждение ** лв., както и протокол за електронни трудови записи (по Наредбата за вписване в регистъра на заетостта), издаден от Национална агенция за приходите.

Въпреки последващото представяне на документацията, е прието (и в административната преписка е отразено), че допускането до работа е осъществено преди сключването на трудов договор в предписаната писмена форма. На **** г. е съставен АУАН № ***, а на ****г. е издадено атакуваното наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция 1600 лв.

В жалбата и в писмените бележки на жалбоподателя/неговия процесуален представител се твърди, че работата е била инцидентна (еднодневна) – поР. неотложност за корекция на дефекти по поръчка, свързана с търговски отношения с „*****“ ЕООД и краен клиент – търговска верига *** (изписана в жалбата като „***“), както и че е било невъзможно „технологично“ да се сключва трудов договор „за един ден“. Поддържа се теза за „оправдан стопански риск“ и за приложимост на чл. 28 ЗАНН (маловажен случай).

Съдът съобрази писмените доказателства по административнонаказателната преписка (наказателно постановление, АУАН, протокол(и) по проверката, декларация по чл. 402 КТ, обяснения, трудов договор и справки/протоколи относно електронни трудови записи), както и гласните доказателства, събрани в съдебната фаза, и писмените защити на страните.

Съдът разпита актосъставителя Д. Р. Ц.. От показанията му се установява, че контролните органи са били командировани в ****и след координация (вкл. през РУ-Дулово) са извършили проверки по повече от един обект, като екипите са били разделени. Тези показания обясняват и наличието на данни за проверки както в ****, така и в****.

Съдът разпита свидетелката Р. И. Ж.. Свидетелката заяви, че на ***г. в**** ч. е извършена проверка в шивашки цех в ***** съвместно с органи (вкл. икономическа полиция и представител на Национален осигурителен институт), като при проверката лицата са извършвали трудова дейност по шиене на машина, при липса на сключени трудови договори. Свидетелката изясни, че документи, включително трудов договор, са представени на *****г., а актът е съставен на ***** г. в дирекцията; при връчването управителят е подписал без възражения.

Съдът разпита свидетелката М. Д. Г.. От показанията

(в съвкупност с останалия доказателствен материал) се установява участие в проверките и последващото администриране на преписката.

По искане на жалбоподателя съдът разпита и свидетеля Г. А. И. Свидетелят обосновава тезата за извънредна необходимост от краткотрайна работа и „аварийна“ ситуация при изпълнение на поръчки. Съдът отчете, че свидетелят е изрично посочен като „баща на жалбоподателя“ (и неговите показания са насочени към защита на тезата на дружеството), поР. което същите следва да бъдат ценени с оглед на възможна заинтересованост.

При обща преценка съдът кредитира показанията на контролните органи (като логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по преписката), доколкото те кореспондират с отразеното в АУАН/НП относно извършвана реална трудова дейност и липса на трудов договор към момента на проверката.

Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а чл. 61, ал. 1 КТ императивно изисква трудовият договор да се сключва преди постъпването на работа. В конкретния случай от установените факти се налага извод, че е налице предоставяне на работна сила (реално изпълнение на трудова функция „шивач“ в производствен обект, при фиксирано работно време и възмездност), поР. което правилно административнонаказващият орган е квалифицирал поведението като нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ. Нарушението по чл. 61, ал. 1 КТ е такова на „формално извършване“ – осъществява се с факта на допускане до работа без предварително сключен трудов договор и не изисква настъпване на вредни последици. В този смисъл е последователна съдебната практика, включително по дела, при които се правят възражения за „инцидентност“ или „краткотрайно присъствие“ на лицето на 2 обекта. Ето защо доводите, че трудът е бил „само за един ден“ (или „само за няколко часа“) и е бил продиктуван от търговска неотложност, не изключват съставомерността на деянието. Още повече, от самото административно описание се установява, че са налице типични елементи на трудово правоотношение (работно време 08:00–17:00; длъжност „шивач“; месечно възнаграждение **** лв.), което е несъвместимо с твърдението за чисто резултатен договор за изработка като доминираща правна фигура.

Дори да се обсъжда критерий, подобен на този от чл. 13а НК, самата разпоредба изключва оправдания риск, когато деянието протИ.речи на изрична забрана, установена с нормативен акт. В случая чл. 61, ал. 1 КТ представлява именно изрична императивна забрана за допускане до работа преди сключване на трудов договор, поР. което доводът не може да дерогира задължителния трудовоправен режим.

Разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ изрично предвижда, че нарушенията на чл. 61, ал. 1 КТ (както и определени нарушения по чл. 62 и чл. 63 КТ) не са маловажни, т.е. изключени са от режима на маловажност по специалния трудов закон. Трайна е съдебната практика, че при нарушения, попадащи в изключенията на чл. 415в, ал. 2 КТ, общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН е неприложима; този извод е застъпен и в множество решения на административните съдилища по типологично еднакви казуси.

По силата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН наказателното постановление следва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата и доказателствата. В конкретния случай наказателното постановление съдържа достатъчно конкретизиране – дата и час (*** г., **** ч.), индивидуализиране на обекта (шивашки цех, стопанисван от дружеството) и индивидуализиране на престиращото труд лице и трудовата дейност (шиене на машина на калъфки/столовки), както и позоваване на писмени доказателства (декларация по чл. 402 КТ и последващо представени документи). Съдът отчита възражението на защитата относно несъответствие между посочването на обекта в АУАН (****) и в НП (****). В случая, обаче, по делото е изяснено (вкл. от показанията на контролните органи), че са извършвани проверки по повече от един обект на дружеството (в *** и в ****), като екипите са били разделени, а констатациите са били администрирани в дирекцията. При тези данни съдът приема, че евентуалната непълна прецизност в административните документи относно конкретния адрес на обекта не е от категорията на съществените процесуални нарушения, които да препятстват правото на защита (още повече, че санкционираното дружество е било наясно по кой фактически състав се защитава и е организирало защитата си – включително с доводи за „еднодневна работа“, т.е. по същество не оспорва предоставянето на труд, а правната оценка). Аналогичен подход се среща и в съдебната практика по ЗАНН, която приема, че непрецизности в описания, които не водят до неяснота на обвинението и не ограничават защитата, не обуславят отмяна.

Отделно, чл. 40 ЗАНН изрично регламентира хипотези, при които актът може да се състави и при особени условия (вкл. когато нарушението е установено въз основа на официални документи – ал. 4). При всички положения, и според съдебната практика, не всяко формално отклонение при отразяване на свидетели или присъствие води автоматично до недействителност, ако не е накърнено правото на защита и фактите са безспорно установими от съвкупността доказателства.

Санкцията е определена на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ, като нормативният диапазон по чл. 414, ал. 3 КТ започва от 1 500 лв. Определеният размер 1 600 лв. е близък до законовия минимум и е мотивиран в наказателното постановление с оглед тежестта на нарушението (допускане до работа без трудов договор) и данни за предходно санкциониране на дружеството за нарушение от същия вид (наказателно постановление от 2023 г., влязло в сила).

Съдът намира, че при така установената фактическа обстановка и при посочените мотиви по индивидуализацията, не са налице основания за отмяна или изменение на наказателното постановление; същото следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

3

Ответната страна е направила искане за присъждане на разноски (юрисконсултско възнаграждение) в размер на 80 €. Съгласно чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на учреждението/организацията, чийто орган е издал акта, се присъжда възнаграждение, когато е била защитавана от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като размерът се определя от съда и е ограничен от максимума по чл. 37 ЗПП (чл. 63д, ал. 5 ЗАНН). Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е в нормативно определен диапазон (който служи като ориентир при определяне на максимума по смисъла на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН). При съобразяване на фактическата и правната сложност на делото (едно открито съдебно заседание, стандартна правна материя, без усложнена доказателствена картина), съдът намира искането за 80 € за прекомерно и следва да го уважи частично, като присъди в полза на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 €.

По изложените съображения и на основание чл. 63, 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „****“ ЕООД срещу Наказателно постановление № *** г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, с което на „****“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 (хиляда и шестстотин) лева на основание чл. 416, ал.

5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ за нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ.

ОСЪЖДА „****“ ЕООД да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра сумата 50 (петдесет) €, представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Силистра на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от съобщението, че решението е изготвено.