Решение № 1499 от 11.10.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1499 гр. Варна, 11.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20213100502205 по описа за 2021 година

Производството е образувано по :

1.Въззивна жалба вх. № 290576/11.06.2021г. от Б. ХР. П. , ЕГН **********,чрез процесуален представител срещу Решение № 261802/01.06.2021г. по гр.д. № 2509/2021г. на ВРС, В ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника срещу „УЧЕНИЧЕСКО И СТОЛОВО ХРАНЕНЕ“ ЕАД, ЕИК 103552229, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. *** № *, представлявано от Б. Г. Б. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 за разликата над присъдената сума от 5083,61 лв. до предявения размер от 6292,80 лв., представляваща обезщетение за оставяне без работа поради незаконно уволнение за периода от 20.05.2021г. до 23.06.2021г., ведно със законната лихва от 18.02.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.

Въззивникът излага твърдения, че неправилно съда е приел, че обезщетение за оставане без работа се дължи до дата на устните състезания пред първа инстанция, а не за целия заявен шестмесечен период. Излагат се твърдения, че и към настоящия момент е без работа, за което представя доказателства. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК ответната по жалбата страна не е депозирала отговор.

2. Въззивна жалба вх. № 290528/11.06.2021г. от „УЧЕНИЧЕСКО И СТОЛОВО 1

ХРАНЕНЕ“ ЕАД, ЕИК 103552229, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. *** № *, представлявано от Б. Г. Б. срещу Решение № 261802/01.06.2021г. по гр.д. № 2509/2021г. на ВРС, В ЧАСТТА, с която уволнението на Б. ХР. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „***“ № * извършено със Заповед №159/22.12.2020г. на Изп. Директор на „УЧЕНИЧЕСКО И СТОЛОВО ХРАНЕНЕ“ ЕАД, ЕИК 103552229 - Б. Г. Б., на осн. чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, поради спиране на работата за повече от 15 работни дни, Е ПРИЗНАТО ЗА НЕЗАКОННО на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;Б. ХР. П., ЕГН ********** Е ВЪЗСТАНОВЕН на заеманата преди уволнението длъжност „оперативен счетоводител“ в „УЧЕНИЧЕСКО И СТОЛОВО ХРАНЕНЕ“ ЕАД, ЕИК 103552229, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. „****“ № *, представлявано от Б. Г. Б. , на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ;

„УЧЕНИЧЕСКО И СТОЛОВО ХРАНЕНЕ“ ЕАД, ЕИК 103552229, Е ОСЪДЕНО ДА

ЗАПЛАТИ на Б. ХР. П., ЕГН **********, сумата от 5 083,61 лв. (пет хиляди осемдесет и три лева и шестдесет и една стотинки), представляваща обезщетение за оставяне без работа поради незаконно уволнение за периода от 23.12.2020 г. до 20.05.2021 г., ведно със законната лихва от 18.02.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на събраните доказателства, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Твърди, че изводите на първоинстанционния съд противоречат на събрания по делото доказателствен материал, от който безспорно е установено, че по отношение на ищеца е налице спиране на работата за повече от 15 дни, поради което и исковете му са неоснователни. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение в обжалваната част, което намира за правилно и законосъобразно. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените поделото разноски.

3 . Насрещна въззивна жалба вх. № 295493/30.07.2021г. от Б. ХР. П. , ЕГН **********,чрез процесуален представител срещу Решение № 261802/01.06.2021г. по гр.д.

№ 2509/2021г. на ВРС, В ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника срещу „УЧЕНИЧЕСКО И СТОЛОВО ХРАНЕНЕ“ ЕАД, ЕИК 103552229, иск с правно осн. чл. 344, ал.1, т.4 от КТ за поправка на основанието за уволнение в трудовата му книжка.

Твърди се, че в тази част решението е недопустимо т.к. ищеца не е предявявал такъв иск.Претендира се отмяна на решението в тази част и присъждане на сторените поделото разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК ответната по жалбата страна не е депозирала отговор.

В съдебно заседание по същество Б.Х.,чрез процесуален представител поддържа 2 жалбите си, както и отговора на въззивната жалба на дружеството ответник.Заявява,че не е предявявал иск с правно основание чл.344 ал.1 т.4 от КТ и в тази част решението е недопустимо. Претендира уважаването им и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание по същество „УЧЕНИЧЕСКО И СТОЛОВО ХРАНЕНЕ“ ЕАД, чрез процесуалния си представител поддържа въззивната си жалба, претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете.Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по следните обективно кумулативно съединени искове на Б. ХР. П. срещу „Ученическо и столово хранене“ЕАД, както следва: 1/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ Да бъде признато за незаконно уволнението му извършено със Заповед № 159/22.12.2021г. на Изп.Директор на „Ученическо и столово хранене“ЕАД и заповедта да бъде отменена; 2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „оперативен счетоводител“ в „УСХ“ ЕАД, ЕИК 103552229; 3/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ да бъде осъден ответника да му заплати 6 292,80 лв., представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа за периода от 23.12.2020 г. до 23.06.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът твърди, че уволнението му със Заповед № 159/ 22.12.2021г. на Изп.Директор на „УСХ“ ЕАД е незаконосъобразно, извършено при нарушаване на материалните и процесуалните правила на закона, с аргумент, че не са налице предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ. Излага аргументи, че дейността в звеното, в което работи, не е спирала за посочения период в заповедта, доколкото счетоводният отдел имал доста текуща работа /подаване месечна справка-декларация, осчетоводяване на столовите кухни за месец ноември / и не можел да преустанови дейност в този период, въпреки че част от столовите кухни на дружеството били затворени. Отделно от това следвало да се извърши осчетоводяване на фактури за доставки през месец ноември до 9-то число на следващия месец, както и да се довърши и годишната инвентаризация в дружеството, като по разпределение за ищеца останала проверка на годишната инвентаризация на още един обект - ДГ 41.Твърди се,че с обжалваната заповед, се цели заобикаляне на закона и злоупотреба с право, поради подадена Докладна записка - сигнал peг. № РД18005418ВН/15.03.2018 г. до Директора на дружеството Б. Г. и кмета на Община Варна срещу кординатора на дружеството Д. Й. относно некоректно и непрофесионално отношение и подадена жалба вх. № 44-00-3749/26.11.2019 г., в която на основание чл. 50 от Закона за защита от дискриминация поискал комисията да се произнесе дали е налице дискриминация по отношение на ищеца спрямо другите му колеги в дружеството. Изложени са и аргументи, че при извършеното уволнение е нарушена и разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от 3

Кодекса на труда, като правната възможност по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ е използвана целенасочено - именно за прекратяване на конкретното трудово правоотношение. Посочва се, че единствен ищецът от всички 5 оперативни счетоводители в дружеството бил уволнен.

Счита, че издадената заповед за уволнение и предхождащата заповед, касаеща администрацията били издадени с цел да бъдат създадени предпоставки да бъде освободен, тъй като при основанието на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ работодателят няма задължение да извърши подбор.

Посочено е в исковата молба,че размерът на обезщетението следва да се изчисли на база на брутното му трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец, като за м. ноември то е в размер на 1048,80 лева. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който предявените искове се оспорват като неоснователни. Излага, че дейността на отдела на ищеца „Счетоводство“ на структурно звено „Администрация“ е бил спрян със Заповед № 155/27.11.2020 г. на Изп.Директор на „УСХ“ ЕАД, за периода от 30.11.2020 г. до 18.12.2020 г. включително, с изключение на 4 служители от администрацията, изпълняващи ръководни функции и кухненски блок на стол № 12 в СУ „Любен Каравелов“, който доставя храна за пациенти от стационара на СБАЛПФЗ Варна. Твърди, че всички служители на счетоводен отдел са били в отпуск за периода 30.11.2020 - 22.12.2020 г., съгласно заповеди за отпуски.

Заповедта била в изпълнение на Заповед РД-01-677/25.11.2020г. на Министърът на Здравеопазването за въвеждане на временни противоепидемични мерки на територията на цялата страна. На 18.12.2020 г. министърът на здравеопазването издал Заповед № РД-01718/18.12.2020 г., с която срокът на въведените със Заповед РД-01-677/25.11.2020 г. мерки бил удължен, считано от 22.12.2020г. до 31.01.202 г., като изключение от забраната за присъствени занятия в училищата и посещения на детски градини се допуска от 04.01.2021 г. Във връзка с тази заповед на министъра, последвала Заповед на Изп.Директор на „УСХ“ ЕАД № 158/18.12.2020г., с която бил удължен без прекъсване срокът на спиране работата в дружеството до 30.12.2020г.На всички работници и служители, които били използвали своя платен годишен отпуск било предложено да се възползват от правната възможност да подадат молби за неплатен отпуск. Ищецът Б. П. не се възползвал от тази възможност. На 01.12.2020г. била издадена Заповед № 157/01.12.2020 г. на Изп.Директор на „УСХ“ ЕАД, на основание чл. 120, ал. 1 КТ, съгласно която на ищеца Б.П. било възложено да изпълнява длъжността „кухненски работник“ в единственото работещо звено на дружеството - Стол № 12 за времето oт 02.02.2020 г. до 18.12.2020 г. По време на този период е изпълнявал функциите на кухненски работник и не е приемал хранителни продукти и извършвал контрол на качеството им, тъй като това е функция на други работници от кухнята.Твърди се, че за периода на спиране на работа, извън дните, в които му било възложено да изпълнява длъжността „кухненски работник“, на ищеца не е възлагано изпълнение на трудовата функция и се намирал в престой. Оспорва твърденията на ищеца, че на 30.11.2020г. и на 01.12.2020г. е извършвал проверки на калкулации на вложени хранителни 4 продукти; че на 21.12.2020г. са му били разпределени фактури, които е трябвало да бъдат осчетоводени; че дейността в звеното, в което работи не е спирала, тъй като имало значителна счетоводна работа. В тази връзка сочи, че отчитането на извършената дейност по проверка на калкулационни ведомости се осъществява посредством докладни от съответния счетоводител, каквито за спорния период не са извършвани от ищеца. Последната такава докладна е представена от ищеца на 27.11.2020г. Ищецът бил изрично уведомен за спиране на работата.

След като на 22.12.2020г. работодателят установил, че са изминали повече от 15 работни дни от спиране на работата в дружеството, взел решение да се възползва от потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение със служителя Б. ХР. П.. С тази цел на същата дата му било връчено предизвестие изх. № 976/22.12.202 г. с правно основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда, а по-късно същия ден и Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 159/22.12.2020г. На ищеца било изплатено обезщетение за неспазен срок на предизвестието, който факт не се оспорва от него.

Ответникът излага аргументи, че т.к. е търговско дружество, което се издържа посредством приходите си, би било противоречащо на нормалната житейска логика, в условия на преустановени продажби дружеството да продължи да функционира по старому.