Определение № 41880 от 22.11.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41880 гр. София, 22.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина В. Станчева като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело № 20231110144701 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. Н. Й., чрез адвокат Х. Р. от САК, с пълномощно към исковата молба, с която срещу И. Й. С. и С. Д. С., действащ чрез законния си представител И. Й. С. (майка) са предявени обективно и субективно съединени в условията на евентуалност искове, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД за установяване на нищожността на Договор за покупко-продажба от 25.03.2020 г., обективиран в Нотариален акт № 23, том I, рег. № ****, дело № 19 от 2020 г. на Ц. Д., нотариус с район на действие – Районен съд София, вписан в регистъра на НК на РБ с рег. № 633 и вписан в Службата по вписванията – гр.

София във вх. Рег. № 16503 от 2020 г., Акт № 151, том XXXVII, дело № 12065, в условията на евентуалност - иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за установяване на нищожността на договора поради противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на престациите; в условията на евентуалност - иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД за установяване на нищожността на договора поради липса на основание и в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. чл. 183 ЗЗД за установяване нищожността на договора поради противоречие със закона.

Ищцата твърди, че въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 33, том IV, рег. №5388, дело №570 от 2005г. на Ивайло Иванов - нотариус с район на действие Софийски районен съд, вписан в Службата по вписванията във вх. рег. № 43666 от 26.08.2005г., Акт №174, том *******, дело №31865/ 2005г. е станала изключителен собственик на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 02659.****.*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ****, община Столична, област София, одобрени със Заповед РД-18-13/17.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: АДРЕС, с площ от 776 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване, номер по предходен план – ***, ******, 1 парцел – I, при съседни поземлени имоти с номера: 02659.****.277;

02659.****.2030; 02659.****.428, ЗАЕДНО с построената в имота СГРАДА с идентификатор 02659.****.***.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на ****, община Столична, област София, одобрени със Заповед РД18-13/17.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота:

АДРЕС, със застроена площ от 171 кв.м., брой надземни етажи - два, брой подземни етажи - няма, предназначение - ЖИЛИЩНА СГРАДА еднофамилна, АДРЕС, с които поземлен имот и сграда по акт за собственост представляват: ДВОРНО МЯСТО, находящо се във АДРЕС, с административен адрес: АДРЕС, с предишен адрес: АДРЕС, цялото с площ от 740 кв.м., съставляващо УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ 1-***, в ****** по плана на АДРЕС, при граници - имот без посочен номер обществен терен, УПИ II - *** и УПИ XV – ***, заедно с построената в дворното място ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от сутерен, със застроена площ от 103 кв.м., включващ предверие, стълбище и три избени помещения; първи етаж, със застроена площ от 164,90 кв.м., включващ два гаража, входно фоайе, антре, дневна, трапезария, кухня, пералня, баня с тоалетна и стълбище; втори етаж със застроена площ от 142,80 кв.м., включващ емпоре, фитнес зала, вестибюл, стълба, три спални и баня с тоалетна и таванско помещение, със застроена площ от 40,60 кв.м. Сочи, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №3, том 1, реr. №290, дело №1 от 2006г. на нотариус А. Т., Д. Й. е прехвърлила 1/2 идеална част от гореописания недвижим имот на Й. Д. К.. Вследствие на тази сделка е възникнала съсобственост между лицата с квота всеки по ½ идеална част от вещното право на собственост по отношение на недвижимия имот. През 2007 г. сключва граждански брак с Й. К.. Ищцата с договор за покупко-продажба от 25.03.2020 г. продава собствената си 1/2 ид.ч. от имота на И. Й. С., обективиран в Нотариален акт №23, том I, рег. № ****, дело № 19 от 2020 г. на нотариус Ц. Д., вписан в Службата по вписванията - гр. София във вх. рег. № 16503 от 2020 г., Акт № 151, Том ХХХVII, дело №12065. И. С. е дъщеря на съпруга на ищцата - Й. К.. Сочи, че към момента на договора И. С. е била в брачно правоотношение с Д. К. С.. Така придобитите вещни права върху ½ ид.ч. от имота попадат в обхвата на съпружеска имуществена общност. На 02.06.2023 г. съпругът на И. С. - Д. К. С. е починал. Наследници по закон са неговата съпруга И. и малолетният им син С. Д. С.. След смъртта на съпруга си ответницата е титуляр на 3/8 идеални части от правото на собственост върху процесния имот, а малолетният син - на 1/8 идеална част. Сочи, че страните по договора никога не са искали настъпване на правните последици на така сключената продажба, поради което същата на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД е нищожна като привидна. Налице е абсолютна симулация между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си последици между тях. Страните са сключили въпросната продажба с цел да създадат представа у третите лица, в частност органите по приходите, че от патримониума на ищцата въпросното вещно право е излязло и в случай на принудително изпълнение, да не е възможно същото да бъде обект на изпълнение и съответно да не може да бъде осребрено, тъй като 2 спрямо нея са проведени редица ревизионни производства. Сочи, че преди изповядване на сделката ответницата И. С. на 01.03.2020 г. е създала нарочен писмен документ, представляващ обратно писмо, в който се посочва, че страните не желаят настъпването на правните последици на прехвърлянето на ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот. В условията на евентуалност твърди, че този документ представлява „начало на писмено доказателство“, защото от него може да се съди, че е възможно страните по сделката да не са желали настъпването на последиците и да са направили волеизявленията привидно. Твърди, че имотът винаги се е владял от ищцата и нейния съпруг. Обстоятелството, че ответницата е дъщеря на съпруга на ищцата, също представлявало индиция за привидността на съглашението.

Сочи, че цената също била симулативна – внасяна е една сума, която впоследствие е изтегляна и внасяна отново, а няма реално имуществено разместване. В условията на евентуалност, се предявява иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за установяване на нищожност поради противоречие с добрите нрави, тъй като посочената в договора, като действително имот с подобно местоположение и площ е предпоставка за в пъти по-висока цена. В случая продажната цена се явява нееквивалентна на продаденото имущество и като такава е в противоречие с добрите нрави, поради което е нищожна. В условията на евентуалност по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД за установяване нищожността на сделката поради липса на основание се сочи, че престация от страна на ответницата липсва, тъй като средствата за закупуване принадлежали на ищцата. Липсва основание продавачът да прехвърли собствеността върху притежаваната от него вещ поради липсата на възмездност на продажбата. В условията на евентуалност по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за установяване нищожността на договора поради противоречие със закона се сочи, че е нарушена разпоредбата на чл. 183 ЗЗД поради липса на имуществено разместване, тъй като средствата за закупуване на имота са предоставени от самия продавач и той не се е обогатил. Моли съда с решението си да прогласи нищожността на договора.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от него, чрез адв. А. Д. от САК, с пълномощно към отговора. Ответникът заявява, че счита предявеният главен иск за допустим и основателен. Моли за неговото уважаване и постановяване на решение при признание на иска по смисъла на чл. 237, ал. 1 ГПК. В условията на евентуалност счита останалите предявени искове за основателни и допустими и моли да се постанови решение при признание на исковете.

В тежест на ищеца е да докаже, че договорът покупко-продажба, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно поради привидност, евентуално – поради противоречие с добрите нрави; поради липса на основание или поради противоречие със закона, т.е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване.

3

В тежест на ответника е да докаже всички факти, на които основава своите искания и възражения.

С оглед признанието на главния иск, респективно на някой от евентуалните такива, съдът приема, че всички правнорелевантни за спора факти са безспорни между страните и като такива не се нуждаят от доказване.

Съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства.

По отношение на останалите доказателствени искания, заявени с исковата молба, следва да се посочи, че с оглед признанието на иска не се явява необходимо да бъдат събирани доказателства чрез разпит на свидетели и чрез допускане изслушването на съдебно-техническа експертиза, както и не е необходимо да бъдат изисквани платежни документи от „*****“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 186 ГПК.

При служебна проверка за редовност на производството, съдът констатира, че представеното към отговора на исковата молба пълномощно, предоставящо валидна представителна власт на адв. Д., е общо такова. За извършването на действие по признание на иска обаче разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ГПК изисква изрично пълномощно, в който смисъл следва да бъдат дадени указания на ответниците, като същите бъдат предупредени за неблагоприятните последици от неизпълнение – приложение последиците на чл. 101, ал. 3 ГПК.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ответниците И. Й. С. и С. Д. С., действащ чрез законния си представител И. Й. С. (майка), чрез адв. Д., най-късно до датата на насроченото открито съдебно заседание да представят по делото изрично пълномощно (валидно към 07.11.2023 г. – дата на подаване на отговора на исковата молба), предоставящо на адв. Д. мандат за извършване на действия, представщяващи разпореждане с предмета на делото по смисъла на чл. 34, ал.

3 ГПК, в това число и за извършване на действия по признания на иска. При неизпълнение в срок на дадените указания, съдът ще приложи последиците на чл. 101, ал. 3 ГПК - при неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено (в случая признанието на иска).

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото са обективно и субективно съединени в условията на евентуалност искове, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД за установяване на нищожността на Договор за покупкопродажба от 25.03.2020 г., обективиран в Нотариален акт № 23, том I, рег. № ****, дело № 19 от 2020 г. на Ц. Д., нотариус с район на действие – Районен 4 съд София, вписан в регистъра на НК на РБ с рег. № 633 и вписан в Службата по вписванията – гр. София във вх. Рег. № 16503 от 2020 г., Акт № 151, том XXXVII, дело № 12065, в условията на евентуалност - иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за установяване на нищожността на договора поради противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на престациите; в условията на евентуалност - иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД за установяване на нищожността на договора поради липса на основание и в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. чл. 183 ЗЗД за установяване нищожността на договора поради противоречие със закона.