Решение № 65 от 03.02.2021, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№65/3.2.2021г. гр.

Пазарджик, 03.02.2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 1198 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба, подадена от „Лес-транс-строй“ ЕООД с ЕИК *********, със съдебен адрес ***, против Регионална дирекция на горите Пазарджик, с адрес: гр. П…, бул. „А.. С…“ № .., с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, във връзка с отменено наказателно постановление по АНД № 167/2018 г. по описа на Районен съд Велинград, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 31.07.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.

Ищецът сочи, че вследствие на отменен по надлежния ред административен акт – наказателно постановление № 122 от 23.03.2018 г. на Директора на Регионална дирекция на горите Пазарджик е претърпял имуществени вреди в размер на 300 лв., представляващи сторени разноски по АНД № 167/2018 г. по описа на Районен съд Велинград, във връзка с обжалване на посоченото по-горе наказателно постановление пред съда за заплатен адвокатски хонорар. Твърди, че по посоченото дело от административнонаказателен характер пред Районен съд Велинград е ползвал адвокатска защита, за която е заплатил съответния хонорар. Моли съда да уважи изцяло предявените искове за заплащане на сумата от 300 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба – 31.07.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, както и да му бъдат присъдени сторените в настоящото дело разноски.

В съдебно заседание не се явява законен или процесуален представител на дружеството-ищец. В писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител се поддържа исковата молба. Ангажира доказателства. Моли да се приемат писмените доказателства с исковата молба, както и представеното АНД № 167/2018 г. по описа на Районен съд Велинград, излага доводи по същество.

Процесуалният представител на ответника - Регионална дирекция на горите Пазарджик

– застъпва становище, че исковата молба е допустима, но не е доказана по основание и размер. Ангажира доказателства. Излага доводи в тази насока, като моли да се отхвърли претенцията за реално причинена имуществена вреда и им се присъди юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, моли при уважаване на иска в размер на 300 лв. да се отхвърли претенцията за заплащане на законна лихва.

Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на ответната страна в настоящото производство.

Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е допустим и основателен. Счита, че са налице са предвидените в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предпоставки, тъй като е установено, че е налице сключен договор за правна защита и адвокатският хонорар е заплатен реално. Моли съда да уважи исковата молба.

Административен съд Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Спрямо ищеца Лес-транс-строй“

ЕООД е било издадено наказателно постановление № 122 от 23.03.2018 г. на Директора на Регионална дирекция на горите Пазарджик, с което му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 100 лева на основание чл.270 от Закона за горите за нарушение на чл.148, ал.12 от Закона за горите. Ищецът е обжалвал в срок пред съда наказателно постановление № 122 от 23.03.2018 г., поради което било образувано АНД № 167/2018 г. по описа на Районен съд Велинград, като за осигуряване на защитата и процесуалното си представителство е ангажирал адвокат Р.А. *** и е заплатил сумата от 300 лева, представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство съгласно сключен договор за правна защита и съдействие от 22.05.2018 г. Заплащането на сумата в брой е обективирано в същия документ, приложен по АНД преди първото заседание по делото на 23.05.2018 г. По делото е проведено едно съдебно заседание, в което адвокат А. е участвал. Направил е и искане за заплащане на разноските. С Решение № 85 от 08.06.2018 г. Районен съд Велинград е отменил атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, като не е присъдил разноски в полза на жалбоподателя. Срещу решението на въззивния съд не е подавана касационна жалба и същото е влязло в сила като необжалвано.

Въз основа на тези факти, съдът счита предявения иск за допустим.

Искът е с правно основание чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, предвид изложените фактически обстоятелства в исковата молба, че ищецът е неблагоприятно засегнат и е претърпял имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменено по съдебен ред незаконосъобразно наказателно постановление. Искът е предявен е срещу надлежен ответник - юридическото лице, в чиято структура е органът, издал незаконосъобразното наказателно постановление и е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд Пазарджик по реда на глава ХІ от АПК, като предявен пред съда по седалището на ответника.

Разгледан по същество, искът е основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства се доказа наличието на всички предвидени в закона материално-правни предпоставки. Налице е издадено незаконосъобразно наказателно постановление, което е оспорено и отменено от съда с влязло в сила решение. Безспорно по делото се доказа, че именно в резултат на това наказателно постановление, ищецът е претърпял имуществени вреди, представляващи заплатени от него разноски по обжалваното наказателно постановление за процесуално представителство пред Районен съд Велинград. Издаването на отмененото наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, то е правен резултат от санкционираща административна дейност.

По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият състав на съда приема, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не беше издадено незаконосъобразно наказателно постановление от административния орган. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателно постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция, която той е счел за незаконосъобразно наложена. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси.

Следва да се отбележи също така, че отговорността по ЗОДОВ е обективна, защото законодателят не изисква наличието на виновно поведение. Което означава, че дори дадена административна дейност да е извършена напълно добросъвестно и съобразно конкретните обстоятелства, ако тя обективно не съответства на изискванията на закона, възниква отговорност за обезщетение за причинените вреди. Именно такъв е и конкретният случай.

В конкретния случай ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие от 22.05.2018 г. с адвокат А. *** да го представлява по АНД № 167/2018 г. по описа на Районен съд Велинград по жалба против наказателно постановление № 122 от 23.03.2018 г. на Директора на Регионална дирекция на горите Пазарджик. Няма съмнение от съдържанието на този договор, че е именно такъв за правна помощ и съдействие. Договорът за правна помощ е вид договор за поръчка и като такъв се подчинява на правила, уредени за тези договори в ЗЗД. В приложения по делото договор се съдържат всички основни белези на договора за поръчка, който е консенсуален, двустранен (подписани са и от двете страни), в конкретния случай възмезден (има уговорено възнаграждение) и неформален договор. Според чл. 180 ГПК, частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Страните са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, за което е отбелязано, че е заплатено изцяло в брой, за което и документът има формата на разписка. Ето защо съдът счита, че заплащането на сумата е доказано по безспорен начин.

Съгласно чл. 18, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.“, като чл. 7, ал. 2, т.1 на Наредбата визира, че при интерес до 1000 лв. възнаграждението отново е минимум 300 лв. Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в своя чл.1 сочи, че:

„Размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ“, т.е. в случая няма как да бъде уговорен по-нисък размер на възнаграждението от 300 лв.

Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан за сумата в размер на 300 лв., поради което ще следва да бъде уважен в този размер, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца като обезщетение за причинени имуществени вреди сумата от 300 лева.

Основателен се явява и акцесорния иск за присъждане на законната лихва върху сумата от 300 лв. от датата на завеждане на исковата молба – 31.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. В тежест на ищеца е да установи, че вземането за главница е възникнало и ответникът е поставен в забава по реда на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД.

Разпечатката съдържа 31 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b2add7d8-9338-4494-a30c-1ef8421ea56b