Присъда № 86 от 17.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда № 86/17.11.2023г. по НОХД № 1492/2023г. по описа на Окръжен съд Пловдив

Производството е образувано по внесен от Окръжна прокуратура - гр.Пловдив обвинителен акт срещу подсъдимия П. Г. К. за престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. с чл.26 ал.1 НК, това, че през периода 01.11.2016г. – 14.01.2017г. в гр.Пловдив при условията на продължавано престъпление и при условията на посредствено извършителство – чрез П. И. А. – С., в качеството си на упълномощен представител на „К. а. *“ Е. с.Ж. със собственик С. Ф. К. ЕГН **********, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за същото дружество в особено големи размери – данък върху добавената стойност /ДДС/ общо в размер на 35 065.40 лева като при воденето на счетоводството и при представянето на информация пред органите по приходите – Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – Пловдив /ТД на НАП – Пловдив/, е съставил и използвал документи с невярно съдържание: отчетни регистри – дневници за покупките на „К. а. *“ Е. с.Ж., съгласно чл.124 ал.1 т.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, в който е отразил данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, съгласно чл.68 ал.1 ЗДДС без да са налице доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС и е потвърдил неистина в подадени справки-декларации по чл.125 ал.1 от ЗДДС и чл.116 ал.1 ППЗДДС пред ТД на НАП – Пловдив и на основание чл.92 ал.1 вр. с чл.88 ал.3 ЗДДС е приспаднал неследващ се данъчен кредит с общ размер на 35 065.40 лева, както следва:

1. През периода от 01.11.2016г. – 12.12.2016г. в гр.Пловдив е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения – данък върху добавената стойност /ДДС/ за месец ноември 2016г. в размер на 19 513.60 лева като при водене на счетоводството и при представяне на информация пред орган на приходите – ТД на НАП- Пловдив е съставил и използвал документ с невярно съдържание: отчетни регистри – дневници за покупките на „К. а. *“ Е. с.Ж. за м.ноември 2016г., в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит с данъчна основа в размер общо на 97 568.00 лева и начислен ДДС 19 513.60 лева

По фактура № **********/21.11.2016г. с посочен издател „Л. * – М.“ Е. ЕИК ********* с данъчна основа 97568.00 лева и начислен ДДС 19513.60 лева, а на 12.12.2016г. е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх.№

16003171551/12.12.2016г. за данъчен период по ЗДДС месец ноември 2016г., подадена по електронен път като в раздел „Б“, графа 31, относно размера на получените доставки с право на пълен данъчен кредит е декларирал 97 568 лева вместо действителния размер 0.00 лева и в раздел „Б“, графа 41, относно размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит е декларирал 19513.60 лева, вместо действителния размер 0.00 лева като по този начин е променил резултата за периода и в раздел „В“ графа 50 е декларирал ДДС за внасяне н размер на 646.40 лева, вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 19 513.60 лева и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 19 513.60 лева.

2. През периода от 01.12.2016г. – 14.01.2017г. в гр.Пловдив е избегнал 1 установяването и плащането на данъчни задължения – данък върху добавената стойност /ДДС/ за месец декември 2016г. в размер на 15 551.80 лева като при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите на приходите – ТД на НАП- Пловдив е съставил и използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „К. а. *“ Е. с.Ж. за м.декември 2016г., в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит с данъчна основа в размер общо на 77 759.00 лева и начислен ДДС 15 551.80 лева По фактура № 2000000253/01.12.2016г. с посочен издател „Л. * – М.“ Е. ЕИК ********* с данъчна основа 29375.00 лева и начислен ДДС 5875.00 лева, По фактура № **********/10.12.2016г. с посочен издател „Л. * – М.“ Е. ЕИК ********* с данъчна основа 48 384.00 лева и начислен ДДС 9676.80 лева, а на 14.01.2017г. е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх.№ 16003203956/14.01.2017г. за данъчен период по ЗДДС месец декември 2016г., подадена по електронен път като в раздел „Б“, графа 31, относно размера на получените доставки с право на пълен данъчен кредит е декларирал 77 759.00 лева вместо действителния размер 0.00 лева и в раздел „Б“, графа 41, относно размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит е декларирал 15551.80 лева, вместо действителния размер 0.00 лева като по този начин е променил резултата за периода и в раздел „В“ графа 50 е декларирал ДДС за внасяне н размер на 576.60 лева, вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 15 551.80 лева и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 15 551.80 лева –

Съдебното производство е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, предвид направено от подсъдимия К. искане за това в разпоредително заседание, ведно с признание на фактите по обвинителния акт. По делото е приет за съвместно разглеждане предявен граждански иск от страна на Държавата, представлявана от министъра на финансите, чрез юрисконсулт при ТД на НАП, за причинени имуществени вреди от престъплението в размер 35 065,40 лв, ведно със законната лихва от датата на увреждането.

В хода на съдебните прения, представителят на прокуратурата, поддържа обвинението, като сочи, че доказателствата по делото установяват фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. Иска се подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде определено наказание Лишаване от свобода, ориентирано към минималния предвиден от закона размер, което на основание чл.58а, ал.1 от НК да бъде редуцирано с една трета. Не се прави искане по отношение на наказанието Конфискация. Предлага се изпълнението на наказанието Лишаване от свобода да бъде под условие с изпитателен сок по реда на чл.66 от НК.

Процесуалният представител на гражданския ищец моли гражданският иск да бъде уважен ведно със законната лихва от увреждането, като се претендира заплащането на разноски за представителство в производството в предвиденият в закона размер.

Назначеният служебен защитник на подсъдимия- адв.Б., не оспорва фактите по делото. Предлага съдът да наложи наказание Лишаване от свобода, ориентирано към минимума, при отчитане на смекчаващите вината обстоятелства, като чистото съдебно минало към момента на извършване на престъплението, изминалото време от извършване на деянието, по-ниската обществена опасност на същото поради по-ниска стойност на щетата, изразеното съжаление на подсъдимия за стореното. Иска се така 2 определеното наказание да бъде редуцирано на основание чл.58а, ал.1 от НК, изпълнението му да бъде отложено с изпитателен срок по реда на чл.66, ал.1 от НК.

Подсъдимият П. К. изразява желание да заплати щетите, а в последната си дума, моли за справедливо наказание.

Съдът, след като обсъди всички доказателства по делото и становищата на страните, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Дружеството „К. А. *” Е. било учредено от свид.С. К. през 2015г, като същото било вписано в Агенция по вписванията на 15.10.2015г. Седалището и адресът на управление били в с.Ж., обл.П. С пълномощно от 15.10.2015г., в денят на вписването на Дружеството в Агенция по вписванията, свид.К. упълномощила сина си – подс.П. К. да извършва от името и за сметка на дружеството всякакви правни и фактически действия, както и да представлява Дружеството пред всички физически и юридически лица в РБългария и в чужбина. Така фактически дейността на дружеството се извършвала изцяло от подс.П. К.. Основната дейност на „К. А. *” Е. била свързана с търговия със зърнени култури, плодове и зеленчуци.

На 11.12.2015г. дружеството било регистрирано по ЗДДС, на 14.06.2016. била извършена служебна дерегистрация по реда на чл.176 от НАП, а на 15.11.2016г. било регистрирано отново по ЗДДС. Регистрацията по ЗДДС изисквала воденето на аналитични, отчетни регистри – дневник за покупките и дневник за продажбите.

Цялата дейност на дружеството през 2016г. се състояла в закупуването и продажбата на м. на „М.Т. Ф. Ф.“ Е.. Доставките с този предмет от страна на „К. А. *” Е. били общо три.

Във връзка с дейността си, дружеството водело счетоводство, съгласно изискванията на Закона за счетоводството. По силата на чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС – регистрираните лица по ЗДДС водят задължително регистри – дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени, съгласно изискванията на ЗДДС и ППЗДДС. Тези документи били съставяни и водени през 2016 и 2017г. от счетоводителя на „К. А. *” Е. - свид. П. И. А. – С. от с.К., на която пос.К. предоставял фактурите от търговската дейност на„К. А. *” Е., а тя изготвяла дневниците за покупки и продажби и справките декларации по ЗДДС, след което ги подавала в ТД на НАП – Пловдив по електронен път с неин електронен подпис. Преди изпращането на справките – декларации в ТД на НАП – Пловдив, свид.С. запознавала подс.К. със съдържанието им.

За всички покупки или продажби подсъдимият получавал или издавал фактури, които впоследствие представял на свид.С. за отразяването им в дневниците за покупки и дневниците за продажби. Стойностите по всички фактури за продажби, като общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС и съответно общ размер на начислен ДДС върху тях били отразявани в Раздел „А“ (Данни за начислен данък върху добавената стойност) на справките-декларации, които дружеството изготвяло. В Раздел „Б“ (Данни за упражнено право на данъчен кредит) били отразявани стойностите на всички фактури за покупки, като общ размер на получени доставки и съответно общ размер на начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит. А в Раздел „В“ (Резултат за периода) на справката-декларация били отразявани ДДС за възстановяване или ДДС за внасяне, зависещи от разликата между ДДС по Раздел „А“ и по Раздел „Б“. При по-голямо число на ДДС по Раздел „А“ от Раздел „Б“ 3

– ДДС се формирало ДДС за внасяне (съгласно чл.88 ал.2 от ЗДДС), а при малко число – ДДС за възстановяване (съгласно чл.88 ал.3 от ЗДДС). Изготвяните по този начин справки-декларации на дружеството, заедно с дневниците за покупки и продажби, съгласно чл.125 ал.1 от ЗДДС, били подавани от счетоводителката свид. П. И. А. – С. в ТД на НАП-Пловдив, след края на всеки данъчен период.

При така описаната организация на дейността на търговското дружество, подсъдимият К. решил да намери начин за намаляване на данъчния резултат за съответния данъчен период и намаляване на дължимия към държавата ДДС, с което целял да внесе по-малко по размер ДДС. Това можело да се постигне като привидно се увеличи декларирания данъчен кредит. Увеличението на данъчния кредит можело да се постигне, ако в дневниците за покупки се включат повече покупни фактури или фактури на по-висока стойност, включително и нереални продажни фактури, които да превишат начисления данък, дължим при реалните продажби, отразени във фактури и в дневниците за продажби.

Начинът за намаляване на дължимия данък добавена стойност, който избрал подсъдимият бил да включи в дневника за покупки фактури, издадени от „Л. * – М.“ Е., които покупки в действителност не били направени от това дружество. Подс.К. решил това да стане чрез намиране на фактури, по които, като продавач, издател на документа да бъде вписан липсващ, неработещ търговец и след това да отрази тези фактури в счетоводството си, съответно в дневника за покупки за съответния данъчен период, а за продажбите си да издаде фактури за реално извършени търговски сделки, които документи също да отрази в дневника за продажби. Дружеството „К. А. *” щяло да получи право на приспадане на данъчен кредит от начислен ДДС по декларираните безстокови фактури през съответния данъчен период и да намали дължимия за внасяне ДДС към държавата, отразен в справките-декларации по ЗДДС и по този начин подсъдимият целял да избегне установяването и плащането на данъчни задължения за „К. А. *” Е. в действителните им размери.

„Л. * – М.“ Е. с ЕИК ********* било със седалище и адрес на управление с.Б., обл.В.. До 02.06.2016г. собственик и управител на дружеството била М. Ч., а след тази дата, свид.П. Б.. Инициативата за прехвърлянето на дружеството била на познат на свид.Б., който не е установен по делото. Двамата се познавали от Дом за деца, лишени от родителски грижи в с.Б., обл.В., на който те били възпитаници. Капиталът на дружеството бил 5000 лева, но свид.Б. не заплатил суми за закупуването му. Срещу даденото от него съгласие и подписване на документи той получил сумата от 350 лева.