Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 305 от 16.10.2026, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно гражданско дело 708/2026
Вид
Решение № 305
Подписан
16.10.2026
В сила
16.10.2026
Състав
Пламен Стефанов Златев, Мариана Мавродиева Мавродиева, Веселина Косева Мишова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Стара Загора, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20265500500708 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на П. К. П. срещу постановление за разноски от 26.08.2026г. по изп. дело № 385/2026г. на ДСИ при РС – Стара Загора, с което са присъдени разноски от 97 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение в полза на ХТМУ гр.С., за П.М. на основание чл. 78, ал.8 ГПК.

Жалбоподателят оспорва като неправилно присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че не бил получил от ЧСИ Г. И. покана за доброволно изпълнение, нито изпълнителен лист нито колко дължи и по коя банкова сметка да се превеждат парите. Случайно разбрал, че банковата му сметка била запорирана с 7 отделни запорни съобщения. 7 изпълнителни дела били образувани тайно от ЧСИ И. и сумата от 563 евро станала 3200 евро. Твърди, че сумата 563 евро по 7 изпълнителни дела била преведена на 18 август, тъй като на 17 август получил изпълнителните листи от ЧСИ Г. И..

Моли да се обяви нищожността на обжалваното определение и да не се присъжда юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя ХТМУ гр.С., представляван от ректора, чрез юрисконсулт П.М., е което се оспорва жалбата като неоснователна. Моли да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро. за това производство.

Частният съдебен изпълнител е депозирал писмено становище, в което 1 излага съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, насочена е срещу действие на съдебен изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, и е внесена дължимата за разглеждането й държавна такса.

Процесното изпълнително производство е образувано по молба от ХТМУ – гр.С., чрез юриск.П.М. – изп.д.№ 1919/2026г. по описа на ЧСИ Г. И..

Приложен е изпълнителен лист от 30.05.2026г., с който длъжникът П. К. П. е осъден да заплати на взискателя 102.56 евро разноски за юрисконсулт.

Изпратена е покана за доброволно изпълнение, получена е на 17.08.2026г. от бащата на длъжника К. П.. По молба на взискателя ХТМУ - С. от 18.08.2026г. изпълнителното дело е прехвърлено на Държавен съдебен изпълнител. На 24.08.2026 г. е образувано изпълнително дело № 385/2026 г.в СИС при Районен съд Стара Загора. С разпореждане на ДСИ са продължени изпълнителните действия по събиране на дължимата неолихвяема сума по изпълнителен лист 102.56 евро. В разпореждането съдебния изпълнител е поискал взискателят да му представи документ за платена сума – 200 евро за процесуално представителство. Юрисконсулт М. е представил копие от пълномощно, удостоверяващо представителна власт и заверено извлечение от допълнително споразумение № РД-15-2120/15.05.2026 г. към трудов договор по чл. 111 с № РД-15-441/10.09.2024 г. Направил е искане да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното дело съгласно чл.78, ал.8 от ГПК. На 26.08.2026 г. е издадено обжалваното постановление, с което са присъдени разноски в полза на ХТМУ- С. в размер на 97 евро за юрисконсултско възнаграждение.

При така установените факти по делото, съдът намира от правна страна следното: Обжалваното постановление е правилно и законосъобразно. На основание чл.78, ал.8 от ГПК юридическите лица имат право на юрисконсултско възнаграждение, когато са представлявани от юрисконсулт в изпълнителното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в хипотезите по т. 1, т. 2 и т. 3, които не са налице в процесния случай.

Размерът е определен в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК и не надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.27, ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Посочените от жалбоподателя действия на ЧСИ по други изпълнителни дела, няма как да бъдат обсъждани в настоящото съдебно производство, което касае единствено постановлението за разноски на ДСИ.

Неоснователно е искането за обявяване нищожност на постановлението за разноски, тъй като не са налице предпоставките за това. Обжалваното 2 постановление е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, съдържа всички необходими реквизити и е обосновано и мотивирано.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че разноски за юрисконсултско възнаграждение на взискателя не следва да се присъждат, тъй като не са налице доказателства за направени разноски. В хипотезата на чл. 78, ал.8 ГПК е единственото изключение, което законът е предвидил при която не се присъждат направени разноски от страната, а такива за защитата и в съдебното или изпълнително производство от юрисконсулт. Затова и при определяне на размера на тези разноски се прилага правилата на Закона за правната помощ и Наредбата за заплащане на правната помощ, които предвиждат значително по-ниски възнаграждение, в сравнение с тези, присъждани на адвокатите на страните.

Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното постановление е правилно, а подадената срещу него жалба е неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Направеното искане за присъждане на разноски от представителя на ХТМУ гр.С. за настоящото производство е неоснователно, тъй като в производството по разноски такива не следва да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на П. К. П., ЕГН **********, от гр. С.З., ***, срещу постановление за разноски от 26.08.2026г. по изп. дело № 385/2026г. на ДСИ при РС – Стара Загора, с което са присъдени разноски от 97 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение в полза на ХТМУ гр.С., за П.М. на основание чл. 78, ал.8 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3