Решение № 315 от 18.10.2024, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Севлиево, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д. Р. ХУБЕНОВА при участието на секретаря ИВОНА ПЛ. ПЕНКОВА като разгледа докладваното от Д. Р. ХУБЕНОВА Гражданско дело № 20234230101152 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена от Ц. С. П., искова молба против Д. П. П. и Н. П. П., с която, на основание чл. 439 ГПК, оспорва вземането на ответниците, като прави искане да се признае за установено, че ищецът, в качеството му на длъжник по изпълнително дело , не дължи на ответниците, сумата от 4190 лева - главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.09.2011 г. до окончателно й изплащане, законна лихва в размер на 5212,68 лева за периода 14.09.2011 г. - 26.10.2023 г., 17 лева - разноски по изпълнителното дело, 1321,89 лева - такси по Тарифата към ЗЧСИ. С Определение № 544 от 26.06.2024 г. производството по делото е прекратено от съда в частта, с която се иска да се признае, че ищецът не дължи следните суми: 17 лева - разноски по изпълнителното дело, 1321,89 лева - такси по Тарифата към ЗЧСИ.

В исковата молба се излагат съображения, че с покана за доброволно изпълнение от 12.10.2023 г., която ищецът получил на 19.10.2023 г., същият бил уведомен, че с изпълнителен лист № 260003 издаден на 14.09.2023 г., въз основа на присъда по НОХД № 279/2012 г. по описа на Габровския PC, бил осъден да заплати на ответниците - двете като наследници на В. М. П., с ЕГН ********** - сумата от 4190 лева - главница, представляваща обезщетение за 1 имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.09.2011 г. до окончателно й изплащане, законна лихва в размер на 5212,68 лева за периода 14.09.2011 г. - 26.10.2023 г., 17 лева - разноски по изпълнителното дело, 1321,89 лева - такси по Тарифата към ЗЧСИ, или общо - 10741,57 лева, както и публични държавни вземания в размер на 1442,53 лева - дължими към 26.10.2023 г. По издадения изпълнителен лист и молба от ответниците на 12.09.2023 г. било образувано изпълнително дело № 20237320400433 по описа на ЧСИ В. Ц., peг. № 732 на КЧСИ, гр. Габрово, ул. „Скобелевска” № 32.

Сочи се в исковата молба, че вземането, предмет на принудително изпълнение по посочения изпълнителен лист, било основано на присъда № 485/28.06.2012 г. по НОХД № 279/2012 г. по описа на Габровския районен съд, добила законна сила на 16.10.2012 г. след потвърждаването й с решение № 141/16.10.2012 г. по ВНОХД № 140/2012 г. по описа на Габровския окръжен съд. Доколкото процесното вземане било установено със съдебно решение, то намирала приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, според която, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът за неговата давност е всякога 5 години.

За периода от влизане на присъдата в сила на 16.10.2012 г. до подаването на исковата молба не били извършвани абсолютно никакви изпълнителни действия, които да прекъсват давността, поради което вземането било погасено по давност на 16.10.2017 г. Вземането за лихви и разноски, като акцесорно вземане, се считало също погасено в случай, че се приеме, че е погасено главното вземане. Доколкото издаденият изпълнителен лист бил въз основа на съдебно изпълнително основание, то се прилага разпоредбата на 117, ал. 2 ЗЗД и погасителната давност е петгодишна. Твърди се, че в случая снабдяването с изпълнителен лист за вземането е станало едва на 14.09.2023 г., т.е. пет години и 11 месеца след погасяване на вземането по давност. Моли така предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците, чрез процесуален представител, са депозирали отговор на исковата молба. В същия се сочи, че са входирали молба при ЧСИ за прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1 т. 2 от ГПК и получили съобщение от ЧСИ за прекратяване на изпълнително дело № 20237320400433 по описа на ЧСИ З. В., на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК. Сочат, че на основание горепосоченото нямали 2 претенции към ищеца. Молят да не бъдат призовавани по делото, а да бъдат уведомени за взетото решение по същото.

В о.с.з. на 18.09.2024 г. ответниците, чрез процесуалния си представител, признават предявения срещу тях иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът, в качеството му на длъжник по изпълнително дело , не дължи на ответниците, сумата от 4190 лева - главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.09.2011 г. до окончателно й изплащане, законна лихва в размер на 5212,68 лева за периода 14.09.2011 г. - 26.10.2023 г., ответниците следва да не успеят да установят съществуването на правото на принудително изпълнение за процесното вземане, въз основа на издадения изпълнителен лист.

С оглед направеното от ответниците признание на исковите претенции, че ищецът не дължи процесните суми, както и заявеното от процесуалния представител на ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са предпоставките на чл. 237 ГПК, като съдът счита, че така извършеното признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че ищцовата претенция е основателна. Това може да се осъществи на всеки един етап от производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.

237 ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл. 235 ГПК.

Доколкото в о.с.з. ответниците, чрез процесуалния си представител, заявиха изрично, че признават предявения иск, а процесуалният представител на ищеца в открито съдебно заседание, проведено на 18.09.2024 г., заяви, че иска 3 постановяване на решение съобразно изразеното признание, съдът постанови своето решение при условията на чл. 237 ГПК.

По отношение на разноските:

На ищцовата страна следва да се присъдят разноски, в общ размер на 1676,10 лева, от които – държавна такса, в размер на 376,10 лева и 1300 лева – адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439, ал. 1 във вр . с чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Ц. С. П., с ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на Д. П. П., с ЕГН **********, и на Н. П. П. , с ЕГН **********, сумата от 4190 лева главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.09.2011 г. до окончателно й изплащане, законна лихва в размер на 5212,68 лева за периода 14.09.2011 г. - 26.10.2023 г., за които е издаден изпълнителен лист от 14.09.2023 г. въз основа на присъда № 485/28.06.2012 г. по НОХД № 279/2012 г. по описа на Габровския районен съд, добила законна сила на 16.10.2012 г. след потвърждаването й с решение № 141/16.10.2012 г. по ВНОХД № 140/2012 г. по описа на Габровския окръжен съд, и образувано изпълнително дело № 20237320400433 по описа на ЧСИ В.

Ц., peг. № 732 на КЧСИ, поради погасяването по давност на правото за принудителното събиране на сумата.

ОСЪЖДА Д. П. П., с ЕГН **********, и на Н. П. П. , с ЕГН **********, да заплатят на Ц. С. П., с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1676,10 лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________ 4