Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13687 от 08.08.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 3102/2022
Вид
Решение № 13687
Подписан
08.08.2023
Състав
ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 64 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 232, ал. 2, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 13687 гр. София, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20221110103102 по описа за 2022 година Производството по делото е образувано по предявени от Р. Х. Л., ЕГН ********** срещу Л. П., ЕГН **********, положителни установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищцата спрямо ответника за сумата в размер на 2720 лева, представляваща неплатени наемни вноски по договор за наем от 08.06.2017г. и анекс № 2 към договор за наем, за периода от м.02.2020г. до м.05.2020г., както и положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищцата спрямо ответницата за неплатени от ответницата сума за консумативи за процесния имот, както следва: сумата от 254,16 лв. - дължими към /ФИРМА/, за периода от 1 м.02.2020г. до м.05.2020г., сумата от 251,43 лева задължения към /ФИРМА/, за периода от м.03.2020г. до м.05.2020г., сумата от 1191,35 - използвана и незаплатена топлинна енергия по фактури на /ФИРМА/, от които сумата от 429,77 лв. дължима за месеците 02.2020 г. - 05.2020 г., и 761,59 лв. – крайна изравнителна сума по справка за използвана топлинна енергия за периода м.05.2019г. – м.04.2020г., сумата от 41,40 лв. – дължима сума за поддържане на общите части на сградата за м.12.2019г. – м.05.2020г., намалени със сумата от 680 лв., представляваща внесен от ответницата депозит, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за които вземания в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12319/2021 г. по описа на СРС, 45 с-в, срещу която ответникът възразил по реда на чл. 414 от ГПК, поради което навежда за нея да е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Претендира разноски.

Ищцата излага, че на 08.06.2017г. между страните е сключен договор за наем на недвижим имот, по силата на който отдала за временно ползване на ответницата собствения си имот – апартамент № 47, находящ се в /АДРЕС/, за наемна цена в размер на 680 лева за срок от 1 година. С Анекс № 1 към договора същият бил продължен до 07.06.2019 г., а с Анекс № 2 – до 07.06.2020 г. На 2

19.05.2020 г. ищцата е уведомила писмено ответницата, че договорът за наем няма да бъде продължен и ще се счита прекратен, считано от 08.06.2020 г., като на последната е даден срок до тази дата да заплати дължимите наемни вноски и консумативи за имота. Тъй като в дадения срок ответницата не заплатила дължимите вноски, на 07.06.2020 г. ищцата й връчила покана за доброволно изпълнение, в която й дала двуседмичен срок за изпълнение на задълженията, но отново не последвало плащане.

Ответницата не е изпълнила задължението си до момента на подаване на исковата молба, което предопределило правния интерес на ищеца от подаване на настоящите искови претенции.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба на ответника. След срока е постъпила молба от особения представител на ответника с която предявените искове се оспорват по основание и размер.

В съдебно заседание ищецът Р. Х. Л., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат И. К., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

Ответникът Л. П., редовно призован в съдебно заседание, не се явява, представлява се от назначения му особен представител - адвокат И. П., която поддържа отговор на искова молба с вх. № 273850/08.12.2022г. и моли 3 за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени доказателства на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правно страна следното:

Исковите са допустими като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 14.07.2021г. в производството по ч.гр.д. № 12319/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, и при дадени изрични указания от съда за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал.1,т.2 от ГПК.

Исковите претенции намират своето правно основание в чл. 232, ал.2 от ЗЗД, като на основание чл. 154 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца бе да докаже наличието на наемно правоотношение между страните, по силата на което ищецът е предоставил на ответника за ползване наетия обект, срещу задължението на ответника да престира наемна цена и нейния размер, прекратяване на договора, както и налични задължения, свързани със задължението на ответника да заплаща, битови, кумуналните услуги, свързани с ползването на имота в релевантния период и размера на сумите, а при доказване на тези обстоятелства в тежест на ответника бе да докаже положителният факт на плащането.

4

Съдът следва да подчертае, че при връчени на назначения особен представител на ответника искова молба и приложения към нея на 07.11.2022г., то отговор е постъпил на дата 08.12.2022г., поради което съдът е приел, че отговор не е постъпил в срока по чл. 131 от ГПК.

Въпреки това ответникът оспорва, че ищецът не доказва положителния факт на ползване на имота в релевантния период от ответника, както и наличието на договорно правоотношение между страните, като в о.с.з. представителят на ответника прави уклончиви възражения за трудност при оспорване автентичността на процесния договор. В о.с.з. не сезира съда с искане за възстановяване на срока за отговор по реда на чл. 64 и сл. ГПК, като в крайна сметка моли съда да постанови решение, съобразно събрания до момента по делото доказателствен материал.

Няма спор по делото, че ищцата е собственик на наетия обект; последното се установява от приетия по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 83/18.12.2009г., като в качеството си на наемодател е отдала на Л. П., като наемател собствения си имот, находящ се в /АДРЕС/, видно от приетия по делото договор за наем на недвижим имот от 08.06.2017г., срещу наемна цена от 680,00 лева на месец, платима от 15-то до 20-то число на текущия месец по банков път /чл. 4, ал.1 и чл. 5, ал.1 и ал.2 от договора/. В чл. 6 от договора страните договорили, че наемателя ще заплати на наемодателя депозит в размер на 5 един наем, и обезпечаващ задължението на наемателя да предаде имота в състоянието, в което му е предаден, като се отчете обикновената употреба на вещта и овехтяването свързано с нея. В чл. 12, ал.2 и ал.3 от договора страните договорили, че всички разходи, свързани с ползването на вещта ще са за сметка на наемателя. В чл. 14, ал.1 страните договорили, че сключват договора за срок от една година, който може да бъде подновен с допълнително споразумение /анекс/, към договора. С Анекс № 1 към договора, страните удължили срока на договора с още една година, считано от 08.06.2018г. до 07.06.2019г. С Анекс № 2 към договора, страните отново продължили срока на договора до 07.06.2020г.

По делото е прието заверено копие на уведомление от 19.05.2020г., с което ищцата, като наемодател е поканила ответника, като наемател да и заплати доброволно до 08.06.2020г. наемната цена за периода от м.02 до м.05.2020г. на обща стойност от 2720,00 лева, дължимите разходи за ползване на ВиК услуги на обща стойност от 207,13 лева, за доставка на топлина енергия на обща стойност от 364,24 лева, към /ФИРМА/ на стойност от 103,20 лева, като с уведомлението ищцата е отправила изявление, че ще счита договора за прекратен, считано от 08.06.2020г. – с изтичане на срока. Уведомлението е подписано от ответника. Приета е по делото и покана за доброволно изпълнение, също подписана от ответника.

6

Договорът за наем е консенсуален договор, поради което с постигането на съгласието, същият е породил действието си и страните дължат изпълнение. Съдът от съвкупния доказателствен материал, намира че ищецът установи в производството, че между страните е валидно сключен договор за наем, по силата на който ищецът е предал на ответника процесния имот, срещу задължение на последния да заплаща наемна цена за това. Не се установи неавтентичност на изявленията на ответника. От друга страна възражението на ответника, че имота не е предаден и че не е ползван от същия в рамките на процесния период се опровергава от събрания доказателствен материал. В чл.

3 /1/ от договора страните са уговорили, че имота се предава в деня на сключване на договора, уговорка скрепена с подписа на ответника, поради което съдът следва да кредитира този неизгоден за ответника факт, че той с подписа си е удостоверил, че имота му е предаден. В чл. 3, ал.3 от договора страните са договорили, че при предаването на имота се съставя протокол в който се описва състоянието му, но тази уговорка няма отношения към предаването на имота, а към състоянието в което е предаден и влече други правни последици, които не са предмет на настоящите искови претенции, като в тази връзка по делото е приет протокол опис към договор за наем при предаването на имота, съставен на 08.06.2017г., както и протокол опис, съставен на 07.06.2020г., при напускане на имота, подписани и от двете страни. Също 7 така възражението на ответника, че не се установява ползване на вещта от ответника в рамките на процесния период за да дължи наемна цена се компрометира от коментираните по-горе уведомление и покана за доброволно плащане, протоколи за предаване на имота и съставени при напускането му, подписани лично от ответника, което обстоятелство не се оспори в производството, при които ответникът с подписа си е признал неизгодни за него факти, че дължи заплащане на наемна цена срещу ползването на имота в рамките на процесния период. Тъй като договора е срочен страните дължат престациите си един към друг за целия период на договора. В тази връзка съдът намира, че договора е прекратен с изтичане на срока му – чл. 15, ал.1 от договора.

По всичко изложено съдът намира иска с правно основание чл. 232, ал.2 от ЗЗД за сумата от 2720,00 лева, представляваща наемна цена, за периода от м.02 до м.05.2020г. за доказан по основание, а при служебни изчисления на съда по реда на чл. 162 ГПК и по размер, поради което следва да бъде уважен.

Съгласно чл. 232, ал.2 от ЗЗД наемателят е длъжен да заплаща разходите свързани с ползването на вещта. Това задължение следва ex lege от закона, независимо, че страните са го уговорили в договора. По делото са налице доказателства за заплащане от ищеца на сума за ВиК услуги в рамките на процесния период в размер на 254,16 8 лева, за ел.енергия доставена в имота в размер на 251,42 лева, за доставена топлинна енергия в имота на обща стойност от 1191,35 лева /заплатена сума от 426,82 лева, за периода от м.02.2020г. до м.05.2020г , съответно заплатена сума от 761,58 лева по изравнителна сметка за периода от 30.06.2019г. до 30.04.2020 лева и сумата от 2,95 лева.

Съдът намира, че ищецът доказа заплащане на горепосочените суми, които по силата на закона са дължими от ответника, като наемател на процесния имот.

От сумата от 1191,35 лева, ищецът е прихванал дължимата от нето към ответника сума от 680,00 лева, представляваща депозит по чл. 4, ал.3 от договора. Предоставеният от ответника депозит има характеристиките на обезпечение на основното му задължение да върне имота във вида, в който му е предаден, като се отчете овехтяването. По правната си същност предаването на депозита е залогоподобно право, поради което той следва да се възстанови на страната, която го е заплатила, ако тя е изпълнила задължението си за предаване на вещта в състоянието, посочено по-горе.

Депозитът подлежи на връщане, когато договора е прекратен, и когато наемателят е изпълнил задължението си за предаване на имота в състоянието в което е предаден.

В конкретиката на случая страните не спорят, че имота е предаден в състоянието посочено по-горе, поради и което депозита подлежи на връщане, а ищеца законосъобразно е прихванал подлежащата на връщане от него сума за депозита от дължимите от ответника суми за доставена 9 топлинна енергия в общ размер на 1191,35 лева.