Решение № 17 от 12.02.2019, Районен съд - Елин Пелин

Р

Е Ш Е Н И Е гр.Елин

Пелин, 12.02.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав в публичното си заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ при секретаря Любка Костова, като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 242 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

„ А.К. “ ЕООД-София, с ЕИК ……, чрез адв.Д.А. - САК, е обжалвало Наказателно постановление № 23-001917/09.05.2018г. на директор на Дирекция “ ИТСО”-София, с което на жалбоподателя, в качеството на работодател по смисъла на §1,т.1 от

ДР на КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция в размер на 1 500.00 / хиляди и петстотин/ лева” на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

Със жалбата са въведени оплаквания за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Иска се неговата отмяна, като незаконосъобразно.

Наказващият орган, чрез юрисконсулт Вутов, по същество на делото застъпва становище,че жалбата е неоснователна.

РП- Елин Пелин, редовно призована, не е изпратила представител и не е депозирано становище по жалбата.

По делото е приета административната преписка водена при АНО във връзка с вмененото с НП на жалбоподателя административно нарушение

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

От показанията на св.Г. е видно, че по сигнал на лица работещи без трудов договор, са извършили проверка през месец март на

2018г. в обект-сладкарски цех в с. А., обл. Софийска. Там заварили работници в отличително работно облекло, които били около 10 човека /жени, на които раздали да попълнят декларации и последните били попълнени собственоръчно от заварените лица. На място присъствал и управителят на дружеството – жалбоподател. От последния били изискани документи необходими за приключване на проверката. На 30.03.18г. в Инспекцията се явил управителя и при прегледа на представените от него документи констатирано, че в качеството на работодател не е уредил отношенията по предоставяне на работната сила и не е сключил писмен трудов договор с лицето цитирано в съставения в последствие АУАН , въз основа на който издадено обжалваното в настоящото производство НП.

В показанията си св. П. твърди, че на 20.03.2018г. е присъствала на проверката, инициирана по сигнал в Инспекцията за работа без трудови договори.

На място раздали декларации на заварените на място лица, в т.ч. и на лицето Ю.

П., която полагала труд, като „опаковчик“.

Последната декларирала, че работи като „опаковчик“, с работно време и заплащане от 25.00 лева на ден, за което Г. Г. съставила АУАН.

От показанията на св. М. е видно, че същата е била свидетел на установяване на нарушението , както и е присъствала при проверката в сладкарския цех , извършена на 20.03.2018година. Установили, че жалбоподателят не е бил сключил трудов договор в писмена форма с лицето Ю. Г. П., която били заварили в обекта на 20.03.18г. да полага труд като опаковчик.

Последната собственоръчно била декларирала работно време, трудово възнаграждение и почивни дни. За констатацията свидетелката получила обяснение, че нямало проблем служителите да работят на граждански договор.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Жалбата е допустима. Същата е депозирана от надлежна страна и в установения от закона срок.

След проверка съдът констатира, че съставения на името на жалбоподателя АУАН, както и обжалваното НП формално кореспондират с императивните разпоредби на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

На 20.03.2018год. свидетелите Г., П. и М. са извършили проверка в обект-сладкарски цех в с. А., обл.

Софийска. Там са заварили да престира труда си лицето Ю. Г. П.. След като предоставили на последната образец - декларация, лицето собственоръчно попълнило декларацията, където П. отразила, че работи в обекта като „опаковчик продукция“ от 20.03.2018г., с работно време от 08.30ч. до 17.00ч., при трудово възнаграждение 25.00 лева на ден, с почивни дни събота и неделя. Отразила е, че няма сключен трудов договор с работодателя и е подписала попълнената от нея образец-декларация.

След последваща проверка на изискани на жалбоподателя документи се установило, че на 20.03.2018г. жалбоподателят е допуснал до работа лицето Юлия Генчева Пеева, като „опаковчик продукция“ без да е сключен трудов договор с това лице. Представен е и приет по административнонаказателната преписка Граждански договор от 12.03.2018г., подписан между жалбоподателя и Юлия Генчева Пеева/вж. цитирания договор/.

Въз основа на извършената от административния орган проверка е съставен АУАН № 23-001917/30.03.2018г. на името на жалбоподателя в качеството на работодател по смисъла на §1,т.1 от ДР на КТ, за нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ. АУАН е подписан от управителя на дружеството без възражения по акта, като единствено е отбелязано , че „ще възрази по законово установения ред“.

Отношенията по предоставянето на работна сила се уреждат като трудови правоотношения. Това произтича от разпоредбата на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

За допуснатото нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ е съставен АУАН №

23-001917/30.03.2018г. и издадено обжалваното наказателно постановление.

Сключването на граждански договор съгласно нормите на ЗЗД не може да бъде игнорирано с изключение случаите, когато възложеното по своето съдържание, както и формално юридически представлява предоставяне на работна сила. Такова предоставяне на работна сила е налице в настоящия случай, със съдържание визирано в гражданския договор посочен по-горе в настоящото. В тази връзка чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ изисква сключване на трудов договор в писмена форма. Ето защо настоящият състав приема, че формално цитирания граждански договор прикрива предоставянето на работната сила от страна на Ю. Пеева и съществуването на трудово правоотношение, като възприетата от страните по договора форма не включва изчерпателно съдържанието произтичащо от чл.66, ал.1 и ал.2 КТ. Следователно правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

Жалбоподателят, съгласно §1,т.1 от

ДР на КТ, е имал качеството на работодател към 20.03.2018г..Същият е допуснал нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство, в частност на чл.62, ал.1, вр. с чл.1,ал.2 от КТ. Санкционната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ предвижда имуществена санкция за нарушителя в границите от 1500 до 15 000 лева, като административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана при абсолютния минимум предвиден в закона.

Ето защо съдът намира, че като правилно и законосъобразно обжалваното НП следва да се потвърди изцяло.

По изложените по-горе съображения и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е

Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление № 23-001917/09.05.2018г. на директор на Дирекция “ ИТСО”-София, с което на „А. К.“ЕООД-София, с ЕИК ……., е наложено административно наказание „имуществена санкция в размер на 1 500.00 / хиляди и петстотин/ лева” на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –София област в 14 - дневен срок от съобщението.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: