Определение № 160 от 24.01.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 160 гр. София, 23.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20241000500063 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

С определение от 5.01.2024 г. по търг. дело № 2406/2023 г. на Софийския градски съд е повдигнат спор за подсъдност с Окръжен съд – гр. Добрич във връзка с искова молба с вх. № 6047/27.09.2023 г., подадена от М. М. П., действаща като ЕТ „М. М. П. – МВГ“, срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ АД.

Спорът за подсъдност е допустим, като компетентен да го разгледа на основание чл. 122, изр. 1 ГПК е САС.

Окръжен съд – гр. Добрич е бил сезиран от М. М. П., действаща като ЕТ „М. М. П. – МВГ“, с искова молба от 27.09.2023 г., уточнена с молба от 13.10.2023 г., по която е образувано т. д. № 146/2023 г. Със същата срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ АД е бил предявен иск по чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 37 066 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“, сключен с полица № 440122242000790/27.06.2022 г., заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането, а на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 3 281 лв., представляваща законната лихва за забава за периода 4.01.2023 – 26.09.2023 г.

В исковата молба се твърди, че в периода на действие на сключения между страните застрахователен договор е настъпило застрахователно събитие на 26.08.2022 г. в резултат на ПТП с друго МПС, вследствие на което застрахованото МПС /комбайн с рег. № ********, марка ЕССМ/ е било увредено. Ищецът предявил своевременно претенцията си пред застрахователя, но същият неоснователно отказал изплащане на обезщетение.

В отговора на исковата молба ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, наред с другото, е направил възражение за местна неподсъдност на спора. Поддържал е, че приложима се явява общата местна подсъдност по чл. 108, ал. 1 ГПК, а не специалната по 1 чл. 113 ГПК, тъй като ищецът нямал качеството „потребител“, поради което делото следвало да се изпрати на софийския съд.

С определение от 22.11.2023 г. ОС Добрич е приел, че искът не му е местно подсъден, а на осн. чл. 105 и чл. 108, ал. 1 ГПК е подсъден на СГС, в чийто район се намира седалището на ответника. Приел е за неприложими специалните местни подсъдности по чл. 113 и чл.

115, ал. 2 ГПК.

За да повдигне спора за подсъдност с определение от 5.01.2024 г. СГС се е мотивирал с това, че според него приложима е именно специалната подсъдност по чл. 115, ал. 2 ГПК.

При така установените обстоятелства Софийският апелативен съд намира следното по повдигнатия спор за подсъдност:

Предмет на делото е иск по чл. 405 КЗ на застрахован срещу застраховател за заплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ на МПС.

Спорният въпрос по частната жалба се заключава в това дали спрямо този иск се прилага общата местна подсъдност по чл. 108, ал. 1 ГПК или специалната такава по чл. 115, ал. 2 ГПК.

По правилата на общата местна подсъдност по чл. 108, ал. 1 ГПК делото е подсъдно на съда по седалището на ответното дружество, което е в гр. София, т.е. СГС, а по правилата на чл. 115, ал. 2 ГПК – в ОС Добрич, в чийто район се намира местонастъпването на застрахователното събитие, както и седалището на ищеца към момента на настъпване на събитието.

Настоящият съдебен състав вече е изразил позиция в редица свои аналогични дела относно приложното поле на разпоредбата на чл. 115, ал 2 ГПК, предвиждаща, че исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие.

В приложното си поле специалната местна подсъдност по чл. 115, ал. 2 дерогира общата и другите специални подсъдности, вкл. тази по чл. 113 ГПК. Същевременно, независимо, че систематично разпоредбата на ал. 2 на чл. 115 е била включена през 2018 г. след разпоредбата на ал. 1, касаеща подсъдността при непозволено увреждане, а и заглавието на разпоредбата от приемането на ГПК през 2007 г. е „ искове за непозволено увреждане“ и не е променено през 2018 г., то се касае за законодателна непрецизност. Целта на законодателя, изразена и в мотивите на законопроекта, а и при обсъжданията на първо и второ четене в Народното събрание, е била всички искове за обезщетения по КЗ срещу посочените лица да се обхващат от ал. 2, а не само тези, по които застрахователното събитие е непозволено увреждане, така че те да бъдат разглеждани във всички първоинстанционни съдилища в страната, а не само в софийските. В противен случай би се получил неоправдан и алогичен двойнствен режим на подсъдността по застрахователни дела – част от тях да са подсъдни 2 съобразно чл. 115, ал. 2, а други – съобразно чл. 108, чл. 111 или чл. 113 ГПК. Едва ли стремежът на законодателя е бил да причини хаос в съдилища, а по-скоро целта е била към унифициране на режима на местната подсъдност по застрахователни дела. Поради това следва да се приеме, че независимо от вида на застрахователното събитие всички искове за обезщетение по КЗ срещу посочените лица са местно подсъдни съобразно правилото на чл.

115, ал. 2 ГПК.

Следва да се посочи, че всички искове по чл. 115, ал. 2 ГПК, с изключение на тези срещу ГФ, са договорни, а не деликтни. Застрахователят дължи плащане на обезщетение само на основание застрахователния договор и за описаното в него застрахователно събитие. Дори и в хипотезата на застраховка „Гражданска отговорност“, когато правоимащото увредено лице е предявило пряк иск, отговорността на застрахователя спрямо това лице също е договорна, тъй като се касае за един от предвидените в закона случаи, когато договорът поражда действие и за трети лица, които не са страни по него /чл. 21, ал. 1 ЗЗД/. От използвания в чл. 115, а 2 ГПК термин „увреденото лице“ обаче не следва, че законодателят е имал предвид само хипотезите на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Уреждането на специална подсъдност само за тези случаи би било дискриминация спрямо останалите правоимащи лица по застраховките в нарушение на принципа за процесуално равенство. Ако е искал да ограничи подсъдността по чл. 115, ал. 2 ГПК само до застраховките „Гражданска отговорност“, то законодателят е щял да го посочи изрично, което не е сторено. Отделен е въпросът, че застрахователното събитие по застраховка „Гражданска отговорност“ може да бъде не само деликт, но и договорно неизпълнение – чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ. И в този случай ли няма да важи специалната подсъдност по чл. 115, ал. 2 ГПК?

По тази причина се касае за законодателна непрецизност, каквато нерядко се допуска при писането на българските закони, поради което терминът „ увреденото лице“ следва да се разбира като „правоимащото лице“. Другото би било алогично и абсурдно, тъй като би довело до необоснована с нищо разлика в местната подсъдност на едни застрахователни дела спрямо други застрахователни дела.

Настоящото дело касае именно иск срещу застраховател за изплащане на застрахователно обезщетение по КЗ, поради което то попада в обхвата на специалната места подсъдност на чл. 115, ал. 2 ГПК, за която съдът следи служебно съобразно чл. 119, ал. 3 ГПК.

Следователно, ищецът правило е предявил иска си пред ОС Добрич, на който съд делото е подсъдно съобразно чл. 115, ал. 2 ГП

Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване – така т. 9 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК – ВКС.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа искова молба, подадена от М. М. П., действаща като ЕТ 3

„М. М. П. – МВГ“, срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, е Окръжен съд – гр. Добрич.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4