Решение № 1410 от 27.02.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8412/2017
- Вид
- Решение № 1410
- Подписан
- 27.02.2019
- В сила
- 27.02.2019
- Състав
- СОНЯ НИКОЛОВА НАЙДЕНОВА, ТАТЯНА СТАВРИ ДИМИТРОВА, АНЕТА ИЛЧЕВА ИЛЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.202 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1, предл.първо · Граждански процесуален кодекс
- чл.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.139 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.153 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 200 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.62 · Закон за защита на потребителите
Р
Е Ш Е
Н И Е гр. София, 27.02.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести февруари през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА мл.съдия АНЕТА
ИЛЧЕВА секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело номер 8412 по описа за 2017 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 93962 от 18.04.2017 г. постановено по гр.д. № 34829/2016 г. на СРС, 140 състав, е осъден Д.С. Д.да заплати на “Т.С.” ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД сумата в размер на 290,61, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 27.06.2016 г., до погасяването, представляваща стойността на потребената топлинна енергия за периода от м.11.2012 г. до м.04.2014 г. за имот - апартамент № 44, намиращ се в гр. София, ж.к. „********, аб.
№ 215649, и на основание чл. чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 61,44 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.12.2012 г. до 12.09.2015 г., като е отхвърлен иска за главница с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД до пълния предявен размер от 296,74 лв. С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските, като е осъдил ответника
Д.С. Д.да заплати на “Т.С.” ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 786,31 лв., представляваща разноски по производството съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца- „Н.“ ЕАД.
Това решение е обжалвано в срок от ответника Д.С.Д. в частите, в които исковете срещу него са били уважени, и в частта за разноските.
С въззивната жалба се правят оплаквания за неправилно приложение на чл.62 от Закона за защита на потребителите, тъй като той, ответникът, не е поръчвал на ищеца доставка на топлинна енергия /ТЕ, че не е обвързан от Общите условия на ищеца, нито е сключвал с ищеца облигационне договор, като факта, че е собственик на процесното жилище не бил достатъчен.
Прави възражения и относно извършено от ищеца прихващане на надплатени суми с просрочени такива, без негово на ответника съгласие. Излага още оплаквания, че липсвали доказателства за дължимост на исковите суми поради недоказване изправността на уредите, чрез които е извършвано измерването на топлинна енергия (ТЕ) през процесния период, липсата на отчетните документи от данните в абонатната станция за установяване на количеството постъпила ТЕ в нея, също и за законността на абонатната станция, липсата на протокол от ОС на ЕС за избор на ФДР, с нотариална заверка на подписите, поради което не следвало да бъде обсъждана ССчЕ която е дала заключение само по фактурите, представени от ищеца, които не били подписани от ответника, също не приема заключението на СТЕ. Изложени са оплаквания за нарушение на процесуалния закон, поради неразпределяне на доказателствената тежест, нарушение на чл.6 от ГПК, тъй като ищецът претендирал суми за реален отчет на ТЕ, а не за служебно начислени такива поради неосигурен достъп. Излагат се и оплаквания относно размeра на присъдените в полза на ищеца разноски, като недължими за защита от юрисконсулт, който работел по трудов договор с ищеца.
Въззиваемата страна-ищец „Т.С.” ЕАД и третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД не са дали писмен отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение, е валидно, а в обжалваните части и допустимо.
В частта, в която искът за главница е отхвърлен частично, решението не е обжлавано и е влязло в сила и не е предмет на въззивна проверка.
При произнасянето си по правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ответниците оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. В случая съобразно оплакванията по въззивната жалба, в предмета на възивна проверка за правилност се очертават фактите относно това, дали е доказано ответникът да са потребили ТЕ за битови нужди, за което се иска да заплатят цена за процесния период – месец ноември 2012 г. до месец април
2014 г., както и дали през процесния период за посочения обект е потребено количеството топлоенергия на претендираната стойност от ищеца, респ. и лихви за забава върху нея.
Първоинстанционният съд е основал решението си на база приетите по делото доказателства, че ответникът е собственик на топлоснабдено жилище в гр.София, за което се търси цена на ползвана ТЕ, и по тази причина се явява и страна в облигационното отношение с ищеца по доставка на ТЕ по силата на закона- чл.153 от ЗЕ по договор при Общи условия (ОУ), обвързващи ответника като собственик на жилище в топлоснабдена сграда-етажна собственост, и за размера и цената на реално доставената ТЕ за жилището му, съответна на размер за ТЕ от 278,37 лв. и още 12,24 лв. за дялово разпределение за процесния период съгласно ССчЕ, или общо 290,16 лв. за главница, и лихви за забава върху тази главница дължима в претендирания размер от 61,44 лв. съобразно заключението на ССчЕ, която сочи лихви в по-голям размер от претендирания от ищеца. Тези фактически констатации и правни изводи въззивният съд , при съвкупна преценка на същите доказателства, намира за правилни по същество относно наличие на облигационно отношение между страните, а по размер частично, и на основание чл.272 от ГПК, препраща към мотивите на първоинстанционното решение, като ги споделя като свои, в частта относно наличие на доказателства за консумирана ТЕ за исковия период на стойност 278,37 лв., тъй като са основани на приетите по делото доказателства, които сочат на качеството потребител на топлинна енергия на ответника като собственик на топлоснабдено жилище за исковия период, по смисъла на чл.153 от ЗЕ, респ. същият се явява и задължено лице, да заплати цената на тази консумирана ТЕ за исковия период за щранг в жилището и за ТЕ за общи части, без да е начислявана ТЕ за отопление от радиатори или з атопла вода.
Ответникът не оспорва, че е собственик на процесното жилище, правата му се установяват от представения договор от 2006 за покупка на общинско жилище от СО, следователно ответникът Д. се явява потребители на ТЕ за битови нужди, съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, която облигационната връзка - договор за продажба на топлинна енергия - се създава по силата на закона между ответника и ищеца като доставчик на ТЕ.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Ищецът е обявил надлежно ОУ от 2008 и 2014 г. за доставка на топлинна енергия, което е служебно известно на съда. Според чл.150, ал.З ЗЕ несъгласните с публикуваните ОУ потребители на топлинна енергия могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ. По делото не се твърди и не се доказва ответникът да са подали възражение по посочения ред срещу приложимите ОУ, поради което те го обвързват.
Събраните по делото писмени доказателства сочат, че най-късно към 02.12.2002 г., сградата в която е жилището на ответника, представляващо етажната собственост, е била топлоснабдена и "Т.С." е доставчикът на ТЕ, като в жилищата са монтирани индивидуални уреди за разпределение на ТЕ от третото лице-помагач изискване съгласно ЗЕЕЕ/отм./)., с изключение на жилището на ответниците, където такива измервателни уреди на отполителни тела не са монтирани- приет е протокол от ОС на ЕС от 02.12.2002 г. за това по делото, с нотариалбна заверка подписа на упълномощеното от ЕС лице. В този смисъл, съдът намира за основателно заявеното от ответника възражение за липсата на ползвана ТЕ за отопление, доколкото такава ТЕ, отдадена от радиатори, не е и начислявана за исковия период за жилището на ответника, видно от приетата СТЕ и представените от третото лице-помагач изравнителни сметки.
От заключението на СТЕ се установява, че сградата – етажна собственост, в която се намира жилището, е извършвано е разпределение на топлинната енергия по системата за дялово разпределение (чл.139 ЗЕ) от лице, като за жилището на ответника ТЕ е определяна на база щранг-лира и за припадащия се дял за ТЕ за общите части. При разпределянето на топлинната енергия е спазена Методиката по Наредба №16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването. Съдът кредитира изцяло заключението, тъй като същото е обективно и компетентно изготвено, основано и на приети по делото писмени доказателства- изравнителни сметки от третото лице-помагач, отразеното в които не е оборено от други доказателства. Представените и приети по делото документи от третото лице-помагач – два констативни протокола, сочат, че в жилището на ответника ап.44, и през м.05.2013 г. и през м.05.2014 г. не е правен отчет, тъй като абонатът отсъства при отчетите. Експертът по СТЕ, приета пред първоинстанционния съд, е констатирал още, че заложената в подробните изравнителни сметки ТЕ за разпределение напълно съответства на изчислевията на вещото лице , вкл. и тази за сградна инсталация/общи части/. Размерът на дължимите суми за топлинна енергия, потребена в имота през процесния период, е представена в таблица към заключението, като всички суми за топлинна енергия са без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Остойностяването на потребената топлинна енергия се е извършвало от ищеца на база прогнозни стойности по чл. 71 от Наредба 16-334 с годишно изравняване по реален отчет и изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение. Като е съобразило извършеното от третото лице – помагач дялово разпределение, вещото лице е дало заключение за тяхната съобразност с разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. и Общите условия. С въззивната жалба ответникът е направил оплаквания относно неуважаване от СРС на негови доказателствени искания, такива не са уважени и от въззивния съд частично, поради което съдът намира, че СТЕ е обоснована и следва да се кредитира от съда, и тя сочи размер на задължението за релна ТЕ за щтранг-лира и сградна инсталация в размер на 278,37 лв., оставаща след като от прогнозно начислената обща сума 290,06лв. се приспаднат сумите по изравнителните сметки за двата отоплителни сезона -11,67 лв. Представените от ответника две нови писмени доказателства, приети от въззивния съд, не опровергават този извод, тъй като те сочат, че към м.05.2018 г., т.е. след исковия период, тръбите в жилището са изолирани и то не се обитава. Напротив, покрепят установеното, че за жилището не се начилява ТЕ за отопление от радиатори, и че има тръби които минават през жилището, т.е. т.нар. щтранг-лира.
Това, че жилището не се обитава, не освобождава собственика от задължението да плаща определената ТЕ за преминаващ през жилището щтранг съгласно методиката Наредбата за топлоснабдяване, също и ТЕ за сградна инсталация като обща част на сградата. Съдът не основава решението си на едностранно съставените от ищеца фактури, а на другите събрани доказателства, въз основа които може да бъде извършената преценката за реално доставената и потребена от ответника ТЕ за исковия период- в случая изравнителни сметки и два констативни протокола от ФДР, както и от заключение на СТЕ, въз основа на които се извършва преценката за реално доставената и потребена за жилището на ответника ТЕ за исковия период . Вещото лице по
Разпечатката съдържа 28 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b2aa74b8-dd1a-4817-85fb-597283d51a79