Решение № 5139 от 10.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5139 гр. София, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВАДИМИТРОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА-ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20221110207681 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „А Плюс Хелт“ ООД, ЕИК 206468404, срещу наказателно постановление № 23-2200217 от 30.05.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда.

С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Сочи се, че неправилно е установена фактическата обстановка, тъй като лицето ЕП е имала сключен трудов договор на длъжността „директор“, като междувременно страните са решили да сключат втори трудов договор за длъжността „ерготерапевт“. Твърди се, че е изготвен нов трудов договор, както и че е изпратено уведомление до НАП по чл. 62, ал. 5 КТ. Излага се, че поради некоректно поведение на ЕП договорът не е подписан от нея и върнат към работодателя. Поддържа се, че е изготвена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, от която е видно, че касае именно сключен трудов договор между страните. Сочи се, че работодателят е изпълнил задължението си да уведоми НАП за трудовия договор, както и да изплати трудовото възнаграждение. При условията на евентуалност се моли съдът да приеме, че между страните е имало сключен граждански договор. Счита се, че неправилно е определена имуществената санкция.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява 1 се от адв. Т., която поддържа изложените в жалбата съображения.

Претендира разноски за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрисконсулт Найденова, която моли за потвърждаване на наказателното постановление. Счита, че не са допуснати процесуални нарушения, а твърдяното нарушение е безспорно доказано. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

На 12.04.2022 г. инспектори от „Инспекция по труда Софийска област“ извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „А Плюс Хелт“ ООД, Център за терапия и рехабилитация на деца с аутизъм, ул.

„Симеоновско шосе“ № 330, район „Витоша“, гр. София.

Проверяващите установили, че са налице нарушения на трудовото законодателство, едно от които било, че „А Плюс Хелт“ ООД, в качеството си на „работодател“, не е уредило отношенията по предоставяне на работна сила като трудови правоотношения, като не е сключило трудов договор с лицето ЕПП, ЕГН **********, на длъжност „ерготерапевт“, преди постъпването му на работа.

В хода на проверката работодателят представил график за работа за месец март 2022 г., заповед № 000007-1 от 16.03.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение по договор № 000007-1 от 21.02.2022 г., фиш за заплата за месец март 2022 г., трудов договор № 000007 от 02.07.2021 г. и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ.

Проверката приключила със съставянето на протокол за извършена проверка № ПР2211787/26.04.2022 г.

Съставен бил акт за установяване на административно нарушение № 23-2200217/26.04.2022 г. от К. Й. В. - „началник отдел БТКД “ при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ за нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ.

Същият бил съставен в присъствието на двама свидетели и на представител на дружеството - жалбоподател, който получил екземпляр от същия.

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление № 23-2200217 от 30.05.2022 г. от директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което на основание чл.

416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ, на дружеството било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ. Препис от същото бил връчен на жалбоподателя на 01.06.2022 г.

В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К. Й. В.. Свидетелката поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН, като подробно обяснява за начина на извършване на проверката и въз основа на какви доказателства е направила извод за извършено нарушение на трудовото законодателство.

2

Съдът намира показанията на свидетелката за подробни, последователни и съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и ги кредитира с доверие.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля К.

Й. В. и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред - протокол за извършена проверка № ПР2211787/26.04.2022 г. , график за работа за месец март 2022 г., заповед № 000007-1 от 16.03.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение по договор № 000007-1 от 21.02.2022 г., фиш за заплата за месец март 2022 г., трудов договор № 000007 от 02.07.2021 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ, заповед № 3-0024 от 08.01.2019 г., заповед № 3-0025 от 08.01.2019 г., заповед № 3-0058/11.02.2014 г., длъжностни характеристики, заповед № ЧР493/18.06.2015 г., заповед № 3-0057/14.01.2022 г. и заповед № ЧР1573/25.09.2019 г.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При преценката си за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на защита на нарушителя.

Административнонаказателното производство е проведено законосъобразно, при съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от валидно упълномощен представител на нарушителя, като в 6 - месечния срок по чл.

34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.

Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.

Процесният АУАН е съставен от К. Й. В. - „началник отдел БТКД“ при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“. Съгласно длъжностната й характеристика има правомощието да съставя актове за установяване на административни нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 5 КТ наказателните постановления следва да се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 КТ, или от оправомощени от него длъжностни лица, съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. В настоящия случай НП е съставено от ЕИА - „директор“ на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област" , като със заповед № 30058/11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“ е оправомощена да издава НП.

Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на посочената в акта и НП правна квалификация на същото. В АУАН и НП са посочени дата и място на извършване на нарушението.

Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в присъствието на двама свидетели, присъствали при установяване 3 на нарушението и на представител на дружеството - жалбоподател, на когото екземпляр от акта е бил връчен.

Следователно съдът следва да разгледа спора по същество:

Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Формата е задължителна и за двете страни, т. е. задължението да сключат писмен трудов договор е и за двете страни, ако искат този договор да е валиден. За да се приеме, че е сключен един договор следва да има съвпадение на волята на двете страни, което при задължителната писмена форма се изразява чрез полагане на подпис върху писмен документ.

По делото безспорно се доказа, че по време на проверка по спазване на трудовото законодателство в „А Плюс Хелт“ ООД, Център за терапия и рехабилитация на деца с аутизъм, ул. „Симеоновско шосе“ № 330, район „Витоша“, гр. София, извършена от инспектори от „Инспекция по труда Софийска област“, лицето ЕПП е полагало труд като „ерготерапевт“ в процесния обект. Това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя.

От събраните по делото доказателства се установи също така, че работодателят е допуснал лицето Е П да работи като „ерготерапевт“ без трудов договор.

За да достигне до този извод съдът съобрази на първо място, че макар да се твърди да е сключен трудов договор между страните, такъв не е представен към материалите по делото. Дори да се приеме, че е бил изготвен трудов договор от работодателя, за който е било подадено уведомление до НАП, то в случай, че договорът не е бил подписан от ЕП, следва да се счете, че липсва съвпадение на волята на двете страни по договора и той би могъл да се приеме за едностранно волеизявление или "проект на договор". В този смисъл отново сме изправени пред липса на действителен трудов договор, респ. нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ с оглед изложените погоре мотиви.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на дружеството - жалбоподател, че не е налице твърдяното нарушение и защото между страните е имало предходен трудов договор. Това е така, защото същият касае друга длъжност, която е изпълнявала ЕП, а именно „директор“.

В случай, че страните са решили да променят или добавят към трудовите задължения на лицето нови такива е следвало да сключат нов валиден, по смисъла на закона, трудов договор, което в конкретния случай не е сторено.

Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което не следва да бъде обсъждана субективната страна на нарушението.

Относно индивидуализацията на наказанието, съобразно приложимата санкционна разпоредба на чл. 414, ал. 3 КТ, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. Имуществената санкция в случая е наложена почти в минимален размер - 2 500 лв., поради което не може да се приеме, че тя не съответства на тежестта и характера на нарушението и на целите на наказанието. Съдът намира, че наложеното наказание е законосъобразно, тъй като АНО обосновано е наложил почти минимално наказание при първо констатирано нарушение, обсъждайки отегчаващите обстоятелства.

4

Настоящият състав не счита, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН. В тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2010 г. на ОСК, е посочено, че специалният състав на маловажно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН. В процесния случай разпоредбата на чл. 415в КТ също не може да намери приложение. Съгласно посочената норма за нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в кодекса и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. От цитираната разпоредба, а и с оглед установените факти в производството, е видно, че в настоящия случай не са налице предпоставките за приложението й.

По тези съображения съдът прие, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.