Решение № 358 от 10.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. София, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова в присъствието на прокурора и Д. Г. Г. като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600842 по описа за 2025 година

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,12-ти състав, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА

1. ИВАНКА ШКОДРОВА

При СЕКРЕТАРЯ ПАВЛИНА ХРИСТОВА и с участието на ПРОКУРОРА Д. Г. от СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,

След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия Георгиева ВНОХД № 842 по описа за 2025 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

С ПРИСЪДА № 38 от 14.03.2025 г. по НОХД № 6945/2024 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 40-ти състав, след съкратено първоинстанционно съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, ПОДСЪДИМИЯТ В.

А. И. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 13.03.2024 г. около 22 ч. в София, кв. „Факултета“ пред № 8 на ул. „***“ е направил опит умишлено да умъртви С. М.

И. с ЕГН ********** (чрез нанасяне с нож на порезно-прободна рана на левия крак, довела до ампутацията му над коляното) и други две порезни рани (на лявата мишница и в лявата 1 област на пояса), като е довършил изпълнителното деяние, но не са настъпили предвидените в закона и искания от подсъдимия общественоопасни последици (поради медицинска помощ на пострадалия в „Пирогов“), поради което и на основание чл. 115 вр. чл. 18 вр. чл.

58а (ал. 1) от НК е ОСЪДЕН на лишаване от свобода за 10 години, което да се изтърпи при първоначален строг режим (съобразно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС), след приспадане по реда на чл. 59, ал. 1 от НПК на задържането под стража и домашния арест.

Със същата присъда е уважен изцяло предявеният от пострадалия С. М. И. граждански иск чрез осъждане на подсъдимия да му заплати за неимуществени вреди 180 000 лв., заедно със законната лихва от 13.03.2024 г. до окончателното изплащане.

Съобразно чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати разноските на ДП в размер на 1 455.48 лв. (по сметка на СДВР), а съобразно Тарифата за държавните такси – да заплати и сумата от 7 200 лв. като 4 %-на държавна такса върху уважен размер на граждански иск.

Присъдата е обжалвана, в срок, от защитника на подсъдимия, с искане за намаляване на наказанието на минималното предвидено в чл. 115 от НК – на 10 години, което след това да бъде намалено с 1/3 съобразно чл. 58а, ал. 1 от НК. За това искане защитникът се позовава на множество смекчаващи вината обстоятелства – неосъждане на подсъдимия, пълно съдействие за разкриване на обективната истина и признание на всички факти по делото.

Във въззивните съдебни прения прокурорът и повереникът заявиха, че присъдата следва да бъде потвърдена поради цялостната й правилност, включително – относно наказанието. Защитникът, към чието становище се присъедини подсъдимият, заяви, че смекчаващите отговорността обстоятелства са многобройни (неосъждане досега, оказване на пълно съдействие за разкриване на обективната истина и редовно явяване при призоваване), че не е била налице твърдяната от прокурора упоритост на дееца да довърши изпълнителното деяние и че желанието на подсъдимия е да може да изплати обезщетението по гражданския иск; поради това поддържаха искането за налагане на минималното предвидено за такова престъпление наказание – 10 години лишаване от свобода, и за последващото му намаляване с 1/3 по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК.

След като провери изцяло - съобразно чл. 314 от НПК, правилността на обжалваната присъда, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното:

Първоинстанционното съдебно следствие е било проведено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК (НОХД, л. 70-71).

За преценка на това дали самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, въззивният съд проучи самостоятелно доказателствените средства по делото, при което се установи следното тяхно съдържание относно обстоятелствата по нараняване на пострадалия С. И. на 13.03.2024 г. около 22 ч. в София, на ул. „***“:

Пострадалият С. И. (ДП, л. 38-39) заявява, че се прибирал в къщи, като пътьом видял на ул. „***“ подсъдимият В. И. и сина му Д. да се бият с други хора. Докато пострадалият преминавал покрай тях, видял, че подсъдимият В. И. държи голям нож в дясната си ръка.

Без повод от страна на пострадалия, подсъдимият го ударил с ляв юмрук в лицето, при което пострадалият се завъртял с гръб към подсъдимия; тогава подсъдимият нанесъл лек удар с ножа вляво на кръста на пострадалия; от своя страна пострадалият отвърнал на подсъдимия с юмруци, при което подсъдимият паднал на колене. В това му положение подсъдимият забил много силно ножа в лявата подбедрица на пострадалия, като ножът останал в ръката на подсъдимия. Пострадалият побягнал, но след 10-на метра му прилошало и се строполил, като след това помни само, че бил вдигнат от хора и качен в кола. После докато бил 30 дни в медикаментозна кома в „Пирогов“ му бил ампутиран левият крак малко над коляното – което осъзнал чак когато бил изведен от комата. Пострадалият познава подсъдимия от доста години, но не го е предизвиквал по никакъв начин за нападението, а трите му имена научил от близките си.

2

Полицаите И. И. (ДП, л. 58) и Н. Н. (ДП, л. 59) – изпратени първи на мястото като наряд АП Ивеко 6 на ул. „Суходолска № 22 по повод получен сигнал за побой, заварили на място Д. В. И. с видими следи от нараняване и видели как на мястото пристигат роднините му, които веднага се насочили в посока към ул. „***“. Измежду дошлите роднини полицаите И. и Н. забелязали бащата на Д. – подсъдимия В. И., който държал в дясната си ръка голям нож. Родителите на Д. сами се заявили като такива пред полицаите, но поради тръгването им веднага към ул. „***“ полицаите не успели да установят самоличността им по документи; Д. обаче бил установен по лична карта, която поради бързането към ул. „***“ оставил у полицай И.. Полицаите от наряда тръгнали с патрулната кола след групата хора, между които бил и подсъдимият. На ул. „***“ пред № 8 започнало масово сбиване между две групи от общо около 40 души, които не изпълнили многократните устни полицейски разпореждания за прекратяване на боя, в който били използвани колове, ножове и камъни. Групата биещи се се разпръснали след използване на спрей от полицай И.; поради суматохата, размерите на масовото сбиване и липсата на улично осветление полицаите не могли да установят самоличността на други хора. Полицейските служители нямали възможност да възприемат нараняването на пострадалия с нож, а го видели едва след разпръскването на биещите се – С. И. бил носен в безпомощно състояние от други хора и качен в кола, която отпътувала.

Полицаите Й. Г. (ДП, л. 54) и Ю. П. (ДП, л. 55) - включили се допълнително като подкрепление в опитите да бъдат разтървани двете групи биещи се, също били ударени – Г. с дървен прът по гърба, П. с камък по левия крак, които удари не били целенасочени към тях, а вследствие на меллето.

Свидетелят А. М. (ДП, л. 49), живущ на ул. „***“ № 8, видял как на улицата пред къщата му подсъдимият замахнал поне шест-седем пъти и така нанесъл удар с нож по левия крак на пострадалия по време на караница между групи хора, в едната - пострадалият С. И., в другата - подсъдимият В. И., синът му Д. и брат му Р.; по същото време, когато подсъдимият замахвал с ножа по пострадалия, Д. и Р. ритали съборения от тях на земята пострадал. Веднага след като видели, че от пострадалия тече много кръв, подсъдимият, брат му Р. и синът му Д. избягали. На улицата, където станало наръгването от подсъдимия на пострадалия, свидетелят М. видял много кръв. Свидетелят М. не знае повода за караницата.

Свидетелят М. е разпознал подсъдимия В. И. като човека, който наръгал С. с нож (ДП, л. 88-90), а също и Д. И. - като сина на подсъдимия и като човека, който биел пострадалия с ръце и крака, заедно с баща си и чичо си Р. (ДП, л. 92-95). Разпознаването на Р. Р. С. (ДП, л. 97-99) е неизрядно поради несъответствие между текстовата му (писмен протокол) и онагледителната му част(фотоалбум): протоколиран е като разпознат човекът под № 5; във фотоалбума има пет снимки и на гърба на фотоалбума са записани данните на пет човека, от които Р. С. е под № 5; в протокола са записани данните само на четирима, от които последният четвърти е Р. С.; в протокола е пропуснат № 3 по фотоалбум с данни за него на гърба на фотоалбума С. В. А., поради което № 4 и № 5 от фотоалбума в протокола са станали съответно № 3 (Р. Т. С.) и № 4 (Р. Р. С.). Въззивният съд не обосновава изводите си за установеност на значими за обвинението факти с това разпознаване, а и намира, че то няма пряко отражение върху предмета на доказване, свързан с подсъдимия.

Всички разпознавания са по снимки – В. И. и Д. И. са подписали на 14.03.2024 г. декларации, че всеки от тях отказва да участва в разпознавания на живо (ДП, л. 154 и л.

155).

Свидетелят И. Б. (ДП, л. 50), наричан А., откарал с кола пострадалия в „Пирогов“.

Свидетелят А. Ф. Ч. (ДП, л. 44-45 и л. 63) заявява, че на 13.03.2024 г. около 22 ч. видял по ул. „***“ (Факултета – София) към № 8 да идва групичка от около 10-на човека.

Между тях познава В. (който държал нож в ръката си), сина му Д. (държал в едната си ръка бокс, а в другата – нож) и брат му Р. (който носел бухалка); останалите мъже носели дървета в ръка. Търсели С. М., който по това време бил със свидетеля Ч. и други хора на улицата.

След като хората от групата на подсъдимия видели пострадалия С. И., започнали да го викат, псували го и се карали. След това подсъдимият, синът му Д. и брат му Р. заобиколили пострадалия, съборили го с ритници на земята и тогава подсъдимият наръгал пострадалия с 3 нож в крака (свидетелят Ч. не може да посочи кой). По това време на улицата имало и полицаи, които разтървавали биещите се мъже и ги разпръснали чрез спрей; един от съседите откарал С. И. до „Пирогов“. Свидетелят Ч. не знае за какво се карали двете групи хора.

Ч. е разпознал категорично: подсъдимия - като човека, който е наръгал с нож пострадалия (ДП, л. 64-66), Д. И. - като сина на подсъдимия, боксирал пострадалия с ръце (ДП, л. 68-70), и Р. С. - като брата на подсъдимия, участвал в сбиването (ДП, л. 72-74).

Всички разпознавания са категорични, по лицето и въз основа на дългогодишно познанство, тъй като тримата живели в махалата на разпознаващия Ч..

Свидетелят И. С. (ДП, л. 60), живущ на ул. „*** № 8 (на който номер се намират много къщи) се прибирал след стъмване и видял отдалече струпването на биещите се хора.

При приближаването си свидетелят С. видял как подсъдимият (В., бащата на Д.), държейки нож в дясната си ръка, гони пострадалия С. И., а след като го настигнал, подсъдимият нанесъл няколко удара в дясната според С. област от тялото на С. И. – в гърба и крака; сестрата на С. И. – К., се хвърлила върху брат си и почнала да вика за помощ; накрая биещите се били разпръснати чрез спрей от намиращите се на място полицаи. Относно твърдението на С., че ударите от подсъдимия са били в дясната част на тялото на пострадалия, въззивният състав отчита следното: С. е бил на 13 години към досъдебния му разпит; възможно е да бърка дясно и ляво; сам твърди, че събитията се развили много бързо; сам твърди, че се уплашил от кръвта, която видял да тече от пострадалия преди да го качат в кола за „Пирогов“. СППЕ на този малолетен към разпита му на ДП свидетел (ДП, л. 130134), изготвена от магистър-психолог С. Д., заключава, че той има памет с нормален обем и обхват и той е в състояние да преразкаже събитията в хронологична последователност; няма пречка този свидетел правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава логични и хронологично подредени показания, съобразно календарната си възраст. Предвид възрастта на този свидетел към събитията и естеството на възприеманите обстоятелства (много динамична обстановка с движения на много хора в непосредствена близост един с друг) сочената само от С. като дясна област от тялото на пострадалия, в която са били нанесени ударите с нож от подсъдимия, не представлява именно съществено противоречие между неговите показания от една страна и от друга страна – показанията на свидетелите, твърдящи удари в конкретно лявата част от тялото на пострадалия. Налице са преки възприятия и съответни им еднозначни свидетелски показания на свидетелите С. И. и А. М. относно това в коя точно страна на тялото на пострадалия са били ударите с нож – лявата, които показания са проверими чрез заключението на СМЕ, което е предмет на обсъждане понататък в настоящото изложение.

Разпечатката съдържа 43 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b2aa4003-2a86-4238-9d84-7a10ec07605a