Решение № 15701 от 19.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15701 гр. София, 19.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110144625 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „Армеец“ ЗАД против Столична община с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 694,41 лева, представляваща регресно вземане в размер на действителните вреди и сторени ликвидационни разноски по Договор за застраховка „Каско“ по полица № ** за щети по лек автомобил „**“, модел „** с рег. № СВ ** КМ, възникнали вследствие на пътнотранспортно произшествие от 31.10.2019 г., реализирано в резултат на попадане на моторното превозно средство в несигнализирано и необезопасено препятствие на пътното платно - шахта в гр. София, с посока на движение от бул. „**“ към бул. „**“ – срещу „**“, ведно със законна лихва за забава върху главницата от 12.12.2023 г. до окончателно погасяване на вземането, както и сумата в размер на 226,30 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 12.12.2020 г. до 12.12.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № 38450/28.12.2023 г. по ч. гр. д. № 68504/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че към момента на възникване на процесното пътнотранспортно произшествие между „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД и собственика на описания автомобил е съществувало валидно застрахователно правоотношение по силата на Договор за застраховка „Каско+“. Процесуалният представител на страната поддържа, че по повод описаният инцидент от органите на реда е съставен протокол за ПТП № ** г.

Изложени са твърдения, че вложените части и труд за извършване на ремонт на увредения автомобил възлизат на 684,41 лева, като били направени и ликвидационни разноски в размер на 10 лева. Изложени са доводи, че пътят, на който е реализиран инцидентът е част от общинската пътна мрежа, за поддържането на която отговаря ответника. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът отправил на 06.02.2020 г. регресна покана до Столична община за заплащане на изплатеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски, но ответникът не изпълнил задължението си. Предвид изложеното ответникът дължи наред с главницата и обезщетение за забава. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт 1

Цветелина Златанова, оспорва исковата претенция като недопустима доколкото за вредите възникнали вследствие на попадане в необезопасена и необозначена шахта на пътното платно не отговаря Столична Община, а надлежен ответник е „Софийска вода“ АД. По съществото исковата претенция е оспорена по основание и размер. С депозирания отговор са оспорени описания от ищеца механизъм на процесното пътнотранспортно произшествие, доказателствената сила на представения протокол за ПТП и е наведено възражение за съпричиняване от страна на водача на моторното превозно средство за настъпване на вредоносния резултат. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като направените от ответника съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца.

Третото лице-помагач на страната на ответника „Софийска вода“ АД чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. И.а оспорва исковата претенция по основание и размер. В депозираното становище са изложени доводи за липса на доказателства, от които да се установява по надлежен начин възникването на описаното в исковата молба събитие. Процесуалният представител на страната сочи, че не са ангажирани доказателства за извършен оглед на автомобила непосредствено след възникване на твърдяното събитие, а представеният протокол за ПТП е съставен единствено по данни на водача на моторното превозно средство, поради което не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. На следващо място са оспорени поддържаните от ответника твърдения, че процесната шахта е собственост на „Софийска вода“ АД, поради което и доколкото пътят, на който се твърди да е възникнало процесното пътнотранспортно произшествие е собственост на Столична община, то именно общината следва да отговаря за всички вреди, произлезли от собствените й съоръжения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за следното:

В доказателствена тежест на ищеца по главния иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните юридически факти: валидно правоотношение по договор за имуществено застраховане и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение, застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, както и посочения механизъм на пътнотранспортно произшествие, в причинна връзка, с който да са нанесени твърдените вреди на автомобила и размера на обезщетението.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените обстоятелства, както и да докаже възраженията си в отговора, вкл. твърдяното от него съпричиняване /за което съпричиняване не сочи доказателства/, а при установяване на елементите от фактическия състав на вземането, следва да докаже, че е погасил задължението.

От представената по делото полица № ********** от 15.06.2017 г. със срок на застраховката 4 години и Общи условия се установява, че към момента на настъпване на описаното в исковата молба пътно произшествие между ищцовото дружество и собственика на процесния автомобил е съществувало валидно застрахователно правоотношение по Договор за застраховка „Каско и злополуки“.

За установяване на механизма, по който е реализиран пътния инцидент по делото е представен протокол за ПТП № ** г., съставен от С. Я. – служител на 01 ОПП-СДВР, съгласно който процесният автомобил преминал през необезопасена шахта от дясно на пътя на „**“ в посока на движение от бул. „**“ към бул. „**“ срещу „**“, като мястото на инцидента и местонахождението на шахтата са онагледени на изготвена от длъжностното лице схема. Протоколът съдържа и описание на видимите щети по моторното превозно средство – „предна броня, предна дясна ходова част, предна дясна гума с джанта“.

2

Като писмено доказателство по делото е представено уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ от 31.10.2019 г., съдържащо описание на събитието и възникналите щети, както и опис на застрахователя, фактура, приемно-предавателен протокол, съставен от ищеца и „ПОРШЕ ИНТЕР АУТО БГ“ ЕООД, и преводно нареждане, видно от които за извършени ремонтни работи по процесния автомобил застрахователят е заплатил 704,05 лева.

От събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на водача на автомобила И. И. Б. се установява, че свидетелят управлявал процесното моторно превозно средство по „**“ по посока на движение от бул. „**“ към бул. „**“ с около 70 км/час когато автомобилът попаднал в необезопасена шахта, намираща се под нивото на пътното платно. Водачът сочи, че непосредствено след инцидентът автомобилът сигнализирал за проблем с налягането на гумите. Свидетелят поддържа, че шахтата не била обезопасена или сигнализирана по какъвто и да е начин.

От приетото по делото заключение по допусната съдебно-автотехническа експертиза, което съдът цени като безпристрастно, обективно и компетентно дадено, се установява, че процесното пътнотранспортно произшествие е възникнало вследствие на преминаване на лекия автомобил през необезопасена шахта без капак на пътното платно, като всички увреждания, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Вещото лице разяснява, че стойността необходима за възстановяване на моторното превозно средство към датата на събитието по средни пазарни цени възлиза на сумата в размер на 684,41 лева, а обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“ са в границата между 15 и 25 лева.

Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗП, общинските пътища са публична общинска собственост, като със законовата разпоредба на чл. 31 ЗП на общината като юридическо лице е вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на движещите се по нея моторни превозни средства. Съответно чл. 167, ал. 1 ЗДП предвижда, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. От обстоятелството, че на пътната настилка на общински път, към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) е имало необозначена шахта без капак, което се установява от събраните в производството доказателства, се налага изводът, че общината не е изпълнила законовото си задължение да поддържа в изправност общинската пътна мрежа. Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговаря за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на пътната настилка в състояние, годно за поемане на пътен трафик и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на собственика на застрахования автомобил, поради което е породена деликтната отговорност на възложителя – Столична община за обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от общината лица по аргумент на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презумира да е виновно. Причините процесната шахта да бъде без капак е ирелевантен за ангажиране на деликтната отговорност, тъй като ЗП предвижда общо и абстрактно задължение на общината да поддържа общинските пътища, без значение под въздействие на какви фактори е настъпила частичната им негодност за осигуряване на безопасен пътен трафик. На следващо място, доколкото по безспорен начин се установява точното място на инцидента, то видът на конкретната неравност е без значение за отговорността на ответника. Законодателят е вменил на Общината задължението да изгражда, поддържа и ремонтира пътищата, публична общинска собственост по см. на чл.

8 от Закона за пътищата, като неизпълнението на вмените от закона задължения на Общината, е основание за ангажиране на гаранционнообезпечителната й отговорност.

Във връзка с поддържаните от ответника доводи, че Столична община не е материалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск, тъй като „Софийска вода“ 3

АД притежава право на собственост върху процесната шахта на първо място следва да бъде отбелязано, че по делото не са ангажирани каквито и да е доказателства третото лицепомагач да се явява собственик на съоръжението. На следващо място и за пълнота на изложението е необходимо да бъде разяснено, че дори шахтата да бе собственост на лице различно от ответника, само по себе това не изключва задължението на Столична община да отговаря за състоянието на пътното платно. Последната би могла да има такова задължение не като собственик на шахтата, а като лице, на което законът изрично е вменил задължение да осигури безопасното преминаване на участници в движението през шахтата. В случая с разпоредбите на чл. 31 и чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата и чл. 48, т. 2 от Правилника за прилагане на закона за пътищата /ППЗП/ на Столична община е вменено задължението да поддържа общинските пътища в това число и на намиращите се на платното шахти, необходими за електрозахранване, водоснабдяване и водоотводняване и пр. в безопасно за участниците в движението състояние. Съдът намира, че ответникът дължи обезопасяване на всяка неизправност на пътното платно независимо дали се касае за дупка в настилката или неизправност на дадено съоръжение, намиращо се на пътя, като това задължение се изразява в необходимостта както неизправността да бъде обозначена като потенциална опасност за движението, както и повредата да бъде своевременно отстранена, като бъдат предприети действия по отремонтиране, съответно задължаване на собственика на шахтата да стори това своевременно. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 167, ал. 1, изр. 1 от Закона за движение по пътищата, съгласно която лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. В подкрепа на изложеното е и съдебната практика на въззивната инстанция, намерила израз в Решение № 3685/11.12.2022 г. по в. гр. д. № 12633/2021 г. по описа на СГС, IV-Б състав, Решение № 3001/20.05.2024 г. по в. гр. д. № 9655/2023 г. по описа на СГС, III -Б състав и др. Предвид изложеното съдът намира, че ответникът не е изпълнил вмененото му задължение да поддържа пътя в безопасно за пътния трафик състояние.