Решение № 1791 от 17.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1791 гр. Пловдив, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Иванка Г. Иванова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330115232 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 415 от ГПК вр. чл. 99, вр. с чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от З. Б. чрез юрисконсулт П. А. срещу С. М. Б., ЕГН: **********, с настоящ адрес: град П., ж.к. ** бл. № *, вх. *, ет.

*, ап. * за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 2289.17 евро /две хиляди двеста осемдесет и девет евро и седемнадесет евроцента /- главница, произтичаща от договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 04.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 794,56 евро обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода *** Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че на *** между С. М. Б. и „Ай Ти Еф Груп“ АД е сключен договор за потребителски заем за сума от 5000 лв. за срок от една година, дължима на 24 вноски по 254,06 лв. при договорна лихва от 1097,44 лв. и ГПР от 49 %. Сумата е усвоена в същия ден. Вземанията са 1 цедирани на ищица с договор за цесия от *** и приложение 1 към него от от ***, за което длъжника е уведомен. Задълженията са притендирани по реда на чл. 410 от ГПК-ч. г. д. *** на ПРС. Срещу заповедта е подадено възражение от длъжника.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключването на договора. Твърди недействителност на същия поради нарушения на ЗПК, посочва наличие на неравноправни и нищожни клаузи.

Оспорва цесията на вземанията и уведомяването му за тава.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложението писмени доказателства-договор за кредит от *** анекси от ***; *** и *** е видно, че между ответника и „Ай Ти Еф Груп“ АД са били налице трайни отношения свързани с предоставяне в заем от дружеството на физическото лице на парични суми за задоволяване на лични нужди. Така на *** между тях било постигнато поредното съгласие за предоставяне на заемна сума от 5000 лв. за срок от 12 месеца, при 24 двуседмични вноски при лихва в размер от 1097,44 лева; ГПР 49 %. Сумата е била получена от Б. в брой на същата дата. В договора е предвидено предоставяне на обезпечение и неустойка при неизпълнение на това задължение в размер от 4572 лв. Така общия размер на задължението нараства на 11119,44 лв., които се дължат на 24 вноски по 444,56 лв.

От представения рамков договор за прехвърляне на парични задължения и приложение от *** е видно, че ищеца е придобил вземане към ответника в размер от 10894,13 лв.

От приложените уведомления (лист 92-94 от делото) е видно, че до ответника е изготвено уведомление от ищеца за извършената цесия.

От изготвеното заключение от *** по извършената ССЕ е видно, че заемната сума е усвоена. По договора са извършени плащания в общ размер от 1515 лв. Същите са погасили 662,82 лв. неустойка, 239,41 лв.-договорна лихва и 522,77 лв.-главница. Поради това размера на дължимата главница е 4 477,23лв. или 2 289.17 евро.

От приложеното ч. г. д. *** на ПРС е видно, че на *** ищеца е подал заявление по чл. 410 ГПК за притендираното вземане, въз основа на което е 2 издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Срещу нея е постъпило в срок възражение от длъжника.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Поради пъстъпилото възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя – ищец „Агенция за събиране на вземания" ЕАД.

Доколкото ищеца обляга притенцията си в заповедното и настоящето производство, за притежание на вземане от С. Б. на сключени договори за цесия между него и„Ай Ти Еф Груп“ АД , то той следва да установи наличието на всички факти от хипотезата на чл. 99 от ЗЗД пораждащи действие на прехвърлянето спрямо третото лице.

Тъй като договорът за цесия е неформален, консенсуален и каузален и с него едно лице /цедент/ прехвърля на друго /цесионер/ свое вземане безвъзмездно или срещу насрещна престация, за да е налице валидно сключен договор е достатъчно постигане на съгласие между цедента и цесионера, доколкото не се предвижда форма за действителност или извършване на плащане като елемент от фактическия състав. Съобразно разпоредбата на чл.

99, ал. 3 от ЗЗД предишният кредитор е задължен да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Макар съобщаването д а не е елемент от фактическия състав, който поражда действие на договора за цесия между страните, /същото има значение за третите за договора лица, какъвто е и длъжникът. По тази причина по аргумент на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня на уведомяването м у з а това. Следователно за всички трети лица до момента на съобщаването носител на вземането спрямо длъжника е цедента. Поради това и съобщаването се явява юридическият факт, от който възниква качеството на кредитор на цесионера спрямо всички трети лица за договора. Тъй като в закона няма изрична регламентация за начина, по който следва да бъде уведомен длъжника, като се сочи единствено, че това следва да се извърши от цедента , в практиката на ВКС се приема, че е допустимо цедента да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.

По делото са ангажирани доказателства и се установяват обстоятелства от 3 страна на цесионера „АСВ” ЕАД да е изготвено уведомление до ответника за извършеното прехвърляне на задължението му по сключения между него и „Ай Ти Еф Груп“ АД , за което е упълномощен от цедента, но липсват доказателства установяващи връчването на уведомлението на длъжника към момента на образуване на заповедното производство.

Съобразно въведената практика от ВКС у ведомлението за цесията може да се връчи на длъжника заедно с исковата молба и това уведомление следва да се зачете съгласно чл. 235 ал.3 от ГПК като нов факт настъпил в хода на делото. В настоящия случай исковата молба е връчена на представителя на длъжника, поради което съдът счита, че ответника е надлежно уведомен за настъпилата цесия и тя има действие по отношение на него.

При съвкупната преценка на доказателствата по делото, съд ът намира за недодоказано възникването на валидно правоотношение по Договор за потребителски паричен кредит между „Ай ти еф груп” АД и ответника, по който се установява, че последния е усвоил заетата сума.

Тъй като се касае за правоотношение произтичащо от договор за потребителски кредит следва да се извърши служебна преценка за съответствие на заявеното правоотношение с предписаното от закона съдържание-посочено от ЗПК. В случая, се представя договор в писмена форма с определен размер на шрифт, който е подписан надлежно от кредитополучателя. Налице са доказателства за усвояване на заемната сума, което сочи възникнало праоотношението на основание ЗЗД, доколкото договора за заем е формален по своя характер. По отношение императивните разпоредби на чл. 11 от ЗПК съдът намира, че в договора не е посочен размера на ГЛП и начина на прилагането му. Независимо, че е отразена сума дължима като договорна лихва липсата на данни за начина на определяне на същата от една страна сочи нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 9а от ЗПК, а от друга се явява пречка за преценка на съотношението на ГЛП и законовоустановения процент на лихва. Макар и в договора да е налице посочване на ГПР от 49 % съдът намира, че е налице нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК защото не е посочен и начина на формирането му, което е пречка за преценка дали в същия са включени всички дължими по договора разходи и в частност предвидената неустойка в размер приблизително правен на предоставената заемна сума. Всички изброени недостатъци на постигнатото съгласие на 4 твърдения контракт между цедента и ответника навеждат извод за недействителност на договора по аргумент на чл. 22 от ЗПК и съответно изключват пораждане на задължение за заплащане на главни и акцесорни задължения на това основание. Недължимостта на вземането на кредитора изключва пораждане на задължение за заплащане на притендираните вземания и на цесионера.

Предвид изложеното съдът намира, предявения иск за заявената главница и лихви за неоснователен, което налага отхвърляне на същия.

За пълнота следва да се отбележи, че независимо, че разпоредбата на чл.

23 от ЗПК предвижда при констатирана недействителност на договора заемополучателя да дължи връщане само на заемната сума, а по настоящето производство се установи, че същия е внесъл в полза на кредитора само 1515 лв., които покриват само част от нея, настоящия състав намира, че не е налице основание за уважаване на иска по отношение на останалата дължима част от притендираната главница, тъй като в настоящето производство, което се явява продължение на заповедното вземанията се притендират на основание различно от правния институт на чл. 23 от ЗПК касаещ недопускане на неоснователно обогатяване за някоя от страните по недействително съглашение.

Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника не следва да се присъждат такива поради липса на отправено искане, представен списък и доказателства за сторени такива.

Тъй като същия е представляван в настоящето и заповедното производство от адвокат при условията на чл. 38 от ЗА на процесуалния му представител следва да се определи възнаграждение за оказаната правна защита и водене на делото съобразно първоначалния размер на заявената притенция, преди прекратяване на производството за част от исковите суми тъй като с поведението си ищеца е станал причина за водене на дело, и при съобразяване на фактическата и правна сложност на спора. Ето защо съдът намира, че съответен се явява размер от 300 евро за настоящето производство и 50 евро за заповедното производство.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

5

О Т Х ВЪ РЛ Я предявеният от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА

ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. "Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от З. Б. чрез юрисконсулт П. А. срещу С. М. Б., ЕГН:

**********, с настоящ адрес: град П., ж.к. ** бл. № *, вх. *, ет. *, ап. * иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 2289.17 евро /две хиляди двеста осемдесет и девет евро и седемнадесет евроцента /главница, произтичаща от договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 04.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 794,56 евро (седемстотин деветдесет и четири евро и 56 евро цента) за обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода ***, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. ***на ПРС.

ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК

203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от З. Б. да заплати на Д. Б. с личен № *** с адрес гр. П., ул. *** ет. *, оф. * сумата от 300 /триста/ евро за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗА за настоящето производство и 50 (петдесет) евро за адвокатско възнагражедение определено по реда на чл. 38 от ЗА за заповедното производство по ч. г. д. ***на ПРС.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6