Определение № 1634 от 01.04.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1634 гр. Варна, 01.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседА.е на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Н. Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20253100501829 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

С Решение № 1052/26.03.2025 год., постановено по гр. дело № 20223110115352 по описа на РС-Варна за 2022 год., поправено по реда на чл.

247 от ГПК с Решение № 4155/20.11.2025 год. и допълнено по реда на чл. 250 от ГПК с Решение № 4154/20.11.2025 год.: е допуснат до делба поземлен имот с идентификатор ****.211 по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, кв. Виница, местност „**“, целият с площ (по кадастрална карта) от 2982 кв. м. между съделители и при квоти както следва: М. Т. М. – с квота от 745, 50 кв. м. / 2982 кв. м. [ид. части]; В. Б. Х. – с квота от 319, 50 кв. м. / 2982 кв. м. [ид. части]; А.

Х. Д. – с квота от 319, 50 кв. м. / 2982 кв. м. [ид. части] и В. Т. М. – с квота от 1597, 50 кв. м./ 2982 кв. м. [ид. части], като съделителката Ш. Д. С. е изключена от делбата на гореописА.я имот; са отхвърлени исковете на М. Т. М.; В. Б. Х. и А. Х. Д. за делба на сградите с идентификатори ****.211.1; ****.211.2; ****.211.3 и ****.211.4 по КККР на гр. Варна, изградени в ПИ с идентификатор ****.211 по КККР на гр.

Варна; е отхвърлен предявеният от В. Т. М. срещу М. Т. М.; В. Б. Х. и А. Х. Д. насрещен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между стрА.те, че ищецът В. Т. М. е собственик, въз основа на договор за дарение, скл. с нот. акт № 135/17.04.21975 год. на ВнН, поправен с нот. акт за поправка № 49/11.12.1975 год. на ВнН, на реална част от 1000 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ****.211 по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район Приморски, кв. Виница, местност „**“, целият с площ (по кадастрална карта) от 2982 кв. м., с грА.ци на реалната част, 1 съобразно скицата на л. 14 от делото на РС-Варна: на юг – поземлени имоти с идентификатори ****.210; ****.1080 и ****.208; на изток – поземлен имот с идентификатор ****.212; на север – останалата част от ****.211; на запад – поземлени имоти с идентификатори ****.191; ****.1243 и ****.194, която реална част е повдигната в бежов цвят на скицата на л. 130 от делото на РСВарна касателно имот с пл. № 340, която скица, приподписана от съда, е неразделна част от първоинстанционното решение, ведно с построената в гореописаната реална част от поземлен имот с идентификатор ****.211 по КККР на гр. Варна еднофамилна жилищна сграда, заснета в КК на гр. Варна като обекти с идентификатори ****.211.3 и ****.211.4; е отхвърлен предявения от В. Т. М. и Ш. Д. С. срещу М. Т. М. ; В. Б. Х. и А. Х. Д. насрещен положителен установителен иск з а собственост за приемане за установено в отношенията между стрА.те, че ищците са собственици (в режим на СИО) на 1 115 кв. м. идеални части от поземлен имот (ПИ) с идентификатор № ****.211 по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, Община Варна, Област Варна, район „Приморски“, кв. Виница, местност „**“, с площ от 2 982 кв. м., при съседи: поземлени имоти с идентификатори ****.194; ****.210; ****.1080; ****.208; ****.892; ****.983;

****.212; ****.191; ****.1272 и ****.1243, на основА.е упражнявано от ищците давностно владение, осъществявано в периода от 2002 год. до предявяване на исковете за делба – 18.11.2022 год.

Срещу Решението № 1052/26.03.2025 год., постановено по гр. дело № 20223110115352 по описа на РС-Варна за 2022 год., поправено по реда на чл.

247 от ГПК с Решение № 4155/20.11.2025 год. и допълнено по реда на чл. 250 от ГПК с Решение № 4154/20.11.2025 год., са подадени въззивни жалби, както следва:

I. Въззивна жалба от М. Т. М., В. Б. Х. и А. Х. Д., тримата от гр. Варна, подадена чрез процесуални представители, срещу горното решение В ЧАСТТА МУ, с която са отхвърлени предявените от тримата въззивници (формални ищци по искове за делба) срещу В. Т. М. и Ш. Д. С. искове за делба на сгради с идентификатори ****.211.1; ****.211.2; ****.211.3 и ****.211.4 по КККР на гр. Варна;

II. Въззивна жалба от В. Т. М. срещу горното решение В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен, предявения от него против М. Т. М.; В. Б. Х. и А. Х.

Д., насрещен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между стрА.те, че ищецът В. Т. М. е собственик, въз основа на договор за дарение, скл. с нот. акт № 135/17.04.21975 год. на ВнН, поправен с нот. акт за поправка № 49/11.12.1975 год. на ВнН, на реална част от 1000 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ****.211 по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район Приморски, кв. Виница, местност „**“, целият с площ (по кадастрална карта) от 2982 кв. м., с грА.ци на реалната част, съобразно скицата на л. 14 от делото на РС-Варна: на юг – поземлени имоти с идентификатори ****.210; ****.1080 и ****.208; на изток – поземлен имот с идентификатор ****.212; на север – останалата част от ****.211; на запад – поземлени имоти с идентификатори ****.191; ****.1243 2 и ****.194, която реална част е повдигната в бежов цвят на скицата на л. 130 от делото на РС-Варна касателно имот с [бивш] пл. № 340, ведно с построената в гореописаната реална част от поземлен имот с идентификатор ****.211 по КККР на гр. Варна еднофамилна жилищна сграда, заснета в КК на гр. Варна като обекти с идентификатори ****.211.3 и ****.211.4;

III. Въззивна жалба от В. Т. М. и Ш. Ш. Д. С. срещу горното решение В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявения от В. Т. М. и Ш. Д. С. срещу В.

Б. Х. и А. Х. Д. насрещен положителен установителен иск з а собственост за приемане за установено в отношенията между стрА.те, че ищците В М. и Ш.

С. са собственици (в режим на СИО) на 750 кв. м. идеални части от поземлен имот (ПИ) с идентификатор № ****.211 по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, Община Варна, Област Варна, район „Приморски“, кв. Виница, местност „**“, с площ от 2 982 кв. м., при съседи: поземлени имоти с идентификатори ****.194; ****.210; ****.1080; ****.208; ****.892; ****.983;

****.212; ****.191; ****.1272 и ****.1243, въз основа на давностно владение, осъществявано в периода от 2002 год. до предявяването на исковете за делба – 18.11.2022 год., В ЧАСТТА МУ, с която е допуснат до делба поземлен имот с идентификатор ****.211 по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, кв. Виница, местност „**“, целият с площ (по кадастрална карта) от 2982 кв. м. между съделители и при квоти както следва: М. Т. М. – с квота от 745, 50 кв. м. / 2982 кв. м. [ид. части]; В. Б. Х. – с квота от 319, 50 кв. м. / 2982 кв. м. [ид. части]; А. Х. Д. – с квота от 319, 50 кв. м. / 2982 кв. м. [ид. части] и В. Т. М. – с квота от 1597, 50 кв. м./ 2982 кв. м. [ид. части], както и В ЧАСТТА МУ, с която съделителката Ш. Д. С. е изключена от делбата на гореописА.я имот.

В жалбата на М. Т. М., В. Б. Х. и А. Х. Д. (формални ищци по исковете за делба) са наведени оплаквА.я, че решението в атакуваната от тях част е неправилно и незаконосъобразно. Не е съобразено, че в допуснатия до делба съсобствен поземлен имот понастоящем е налице двуетажна жилищна сграда (подробно описана от вещите лица по изслушА.те в първата инстанция две заключения на СТЕ), която е годен обект на делба, макар и същата неправилно да е заснета в кадастралната карта като два отделни самостоятелни обекта на кадастъра с идентификатори съответно: ****.211.3 и ****.211.4. Навеждат, че изводът на районния съд, че съществуващата понастоящем в поземления имот жилищна сграда не представлявала търпим строеж е ирелевантен за съсобствеността върху сградата. Според въззивниците търпимостта, респ., нетърпимостта на незаконен строеж има отношение към въпроса дали строежът подлежи на премахване, но не и към правото на собственост на незаконната сграда и докато тя не бъде премахната или докато не е налице влязла в сила заповед по чл. 225 ЗУТ за нейното премахване, такава сграда е годен обект на правото на собственост, поради което е и годен обект на делба.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от въззивниците – съделители М. Т. М., В. Б. Х. и А. Х. Д. част и за постановяване на друго, с което да се допусне до делба и построената в поземления имот с идентификатор ****.211 по КККР на гр. Варна двуетажна жилищна сграда, отразена в кадастралната карта на гр. Варна като обекти с 3 идентификатори ****.211.3 и ****.211.4, между съделителите М. Т. М., В. Б.

Х., А. Х. Д. и В. Т. М. при установените в закона квоти, ведно с присъждане на разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещните стрА. В. Т. М. и Ш. Д. С. (формални ответници по исковете за делба) оспорват жалбата, считат решението в обжалваната от съделителите М. Т. М., В. Б. Х. и А. Х. Д. част за правилно като краен резултат и настояват да бъде потвърдено в тази част. Излагат съображения.

Във въззивната жалба на В. Т. М. и Ш. Д. С. (по същността си – две въззивни жалби, подадени с обща жалба, доколкото първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен, предявения от В. Т. М. срещу М. Т.

М., В. Б. Х. и А. Х. Д. под формата на насрещен иск, положителен установителен иск за собственост относно реална част от 1000 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ****.211 по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район Приморски, кв. Виница, местност „**“, целият с площ по кадастрална карта от 2982 кв. м., с описА.те в първоинстанционното решение грА.ци на реалната част, ведно с построената в тази реална част жилищна сграда, се обжалва само от предявилата този иск страна, а именно: от В. Т. М.) са наведени оплаквА.я, че решението в обжалвА.те от тях части е неправилно и незаконосъобразно.

Неправилно е счетен за неоснователен предявеният от В. Т. М. против М. Т. М., В. Б. Х. и А. Х. Д. насрещен положителен установителен иск за собственост за приемане за установено в отношенията между стрА.те, че ищецът по този иск В. Т. М. е собственик въз основа на договор за дарение, скл. с нот. акт № 135/17.04.21975 год. на ВнН, поправен с нот. акт за поправка № 49/11.12.1975 год. на ВнН, на реална част от 1000 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ****.211 по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район Приморски, кв. Виница, местност „**“, целият с площ (по кадастрална карта) от 2982 кв. м., при описА.те в решението на РС-Варна грА.ци на реалната част, ведно с построената в гореописаната реална част от поземления имот еднофамилна жилищна сграда, заснета в КК на гр. Варна като обекти с идентификатори ****.211.3 и ****.211.4. Твърди се в жалбата, че изводите на съда за неоснователност на предявения от В. Т. М. иск за собственост поради това, че не е установено точното местоположение на придобития от него с договора за дарение, скл. с нот. акт № 135/17.04.1975 год. на ВнН, поправен с нот. акт № 49/11.12.1975 год. на ВнН, недвижим имот – лозе от 1000 кв. м. в местността „**“ землището на гр. Варна, при описА. в нот. акт грА.ци на имота, е неправилен и незаконосъобразен. Безкритично са възприети заключенията на изслушА.те в първата инстанция съдебно-технически експертизи, без да бъде съобразено, че заключенията са необосновА. – вещите лица не са изяснили, респ. не са отчели редица факти от значение за спора, както и че не са обсъдени и относими към тези факти писмени доказателства, включително и неправилно са анализирА. и договорите по нот. акт № 164/17.04.1953 год. и по нот. акт № 44/20.02.1965 год., от чието съдържА.е според жалбоподателите следва недвусмислен извод, че през 1953 година праводателката А Х.ян е придобила отделен, самостоятелен имот с площ (по 4 документи) от 3500 кв. м., представляващ южната част от хаврата от 7 дка, а от своя страна Ш Х.ян (праводателка на ищеца по насрещния иск за собственост В. Т. М. по договора за дарение от 1975 год.) е придобила през 1965 година от А Х.ян също отделен, самостоятелен имот с площ от 2000 кв. м., при описА. в нот. акт № 44/1965 год. на ВнН конкретни грА.ци (съседи), който е реална част, съответно и самостоятелен, отделен имот от придобития от А Х.ян имот от 3500 кв. м. по договора за продажба от 1953 год. имот от 3, 5 дка. Не е било съобразено също, че според ПНИ на с. о. „**“ в грА.ците на имот с пл. № 211 по ПНИ са отразени (вписА.) номерата на два отделни имота – с № 160 и с № 165, като причините за това вписване са останали неизяснени по делото, поради което и отказът на първоинстанционния съд да уважи своевременно заявеното искане на съделителя В. Т. М. за допускане на повторна тройна съдебно-техническа експертиза след оспорване на първоначалната такава е незаконосъобразен, в резултат на което и допуснатото от районния съд нарушение на процесуалните правила е довело до постановяване на неправилно решение относно обекта на делба, относно правата на съделителите върху делбения имот, включително и относно надлежната индивидуализация, респ., относно точната конфигурация по грА.ци и площ на съсобствения имот. Твърди се също, че в случая е налице спор за собственост относно неправилното заснемане в КККР на твърдяния да е придобит в индивидуална собственост от В. Т. М. с договора за дарение по нот. акт № 135/17.04.1975 год. на ВнН, поправен с нот. акт № 49/11.12.1975 год. на ВнН, недвижим имот – лозе от 1000 кв. м. в местността „**“ в землището на гр. Варна, като част от имота с идентификатор ****.211 по КККР на гр. Варна, вместо заснемането му в КК като отделен, самостоятелен имот, притежаван в индивидуална собственост от жалбоподателя В. Т. М. въз основа на горния договор за дарение. Излага се, че предвид индивидуалните права на В. Т. М. на собственост върху придобития от него въз основа на договора за дарение от 1975 година имот, е налице грешка в кадастралната карта, тъй като този имот не е заснет като отделен, самостоятелен имот, а неправилно (погрешно) е заснет като част от имота с идентификатор ****.211 по КККР на гр. Варна. От своя страна горното има за последица и неправилност на решението в частта му, с която е допусната делбата на поземлен имот с идентификатор ****.211 по КККР на гр. Варна, с площ по кадастрална карта от 2982 кв. м., тъй като такъв имот, в конфигурацията му по грА.ци и площ, в която е допуснат до делба, не е съсобствен между стрА.те по делото, поради това, че част от този имот е индивидуална собственост на жалбоподателя В. Т. М., предвид изложените по – горе съображения.