Решение № 554 от 29.07.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 554 гр. Русе, 29.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20234520200318 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на С. А. М. против Наказателно постановление № 38-0003013 от 14.11.2022 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, с което на основание чл. 93в, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и на основание чл.

183, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.

В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се моли същото да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, като се представлява от адв. Р. Ж. от АК-Стара Загора, който поддържа изложеното в жалбата, доразвивайки го от фактическа и правна страна в хода на пледоарията си. Моли наказателното постановление да се отмени.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не представя писмено становище.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е 1 ангажирана административнонаказателна му отговорност, подадена е в законоустановения срок – жалбоподателят е получил препис от обжалваното наказателно постановление на 26.01.2023 г., а жалбата е подадена на 27.01.2023 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 24.05.2022 г. свидетелите К. К. и И. В. - полицейски служители при Регионална дирекция „Гранична полиция“, осъществявА. служебните си задължения по граничен контрол в района на ГКПП „Дунав мост“ – вход на Република България.

В тази връзка около 18:30 часа свидетелите К. и В. спрели за проверка МПС - лек автомобил марка „Мерцедес 906 АЦ 35“, категория „М1“, брой места 8+1, с регистрационен номер СТ3709РР, собственост на С.К.С.. При извършената проверка била установена самоличността на водача - С. А. М., както и самоличността на пътниците – К. С. С., К.С.С., С.С.А., Г. А. К., Е. А. О., С.А.С., З.И., О. АмудА. С. и С.А.С., както и били снети обяснения от К. С., Г. К., Е. О., С.С., К.С. и С. М..

С оглед констатираното от дадените обяснения, а именно, че е нА.це уговорка между водача и част от пътниците, последните да му заплатят направените от него разходи за гориво за превоз от Кралство Нидерландия до Република България, с. Паничарево, полицейските служители уведомили Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, като на място бил изпратен свидетелят К. Ц., в качеството му на служител на РД „Автомобилна администрация“.

След като се запознал със снетите обяснения, свидетелят Ц. изискал от жалбоподателя да му представи документ за извършване на обществен превоз, като М. не представил такъв. При извършената проверка М. не представил и изисканите му свидетелство за управление на МПС и контролен талон.

Съобразявайки гореизложеното, свидетелят Ц. приел, че с поведението си жалбоподателят С. М. е осъществил нарушение на разпоредбите на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр, чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като в тази насока му съставил АУАН № 322370/24.05.2022 г. АУАН-ът бил връчен на жалбоподателя, като в него последният отбелязал единствено, че има възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не конкретизирал така направеното бланкетно по своя характер възражение.

Въз основа на така съставения АУАН, Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квА.фикация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за осъществено нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева, за осъщественото нарушение на 2 чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му било наложено административно наказание „Глоба“ и за осъщественото нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му било наложено административно наказание „Глоба“.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – АУАН № 322370/24.05.2022 г., Наказателно постановление № 38-0003013/14.11.2022 г., снети обяснения в хода на административнонаказателната преписка от К. С., Г. К., Е. О., С.С., К.С. и С. М., преписи на лични документи, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2176/25.05.2022 г., справки за МПС, както и гласни доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите К. Ц., Е. О., К. К. и И. В..

Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дА. правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен актосъставител по смисъла на чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр – служител на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, а наказателното постановление е издадено компетентен АНО – упълномощен със Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г., издадена на основание чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В наказателното постановление нарушенията били описани пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на съставите, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви конкретни нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

Обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на последното.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, 3 съдът намира следното:

По т. 1 от обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя С. М. на основание чл. 93в, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр:

Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и извършената им оценка следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че С. М. не е осъществил състава на нарушението на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на „Пътна помощ“ или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози, и документи, които се изискват от този закон. Тоест, за да е нА.це нарушение на горепосочените разпоредба следва в условията на кумулативност да са нА.це две предпоставки: 1.) осъществен превоз на пътници (или товари) и 2.) лицето, което осъществява превоза, да не разполага с някои от горепосочените документи.

Съгласно легалните дефиниции, уредени в ДР на ЗАвПр, „обществен превоз“ е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство /§1, т. 1 от ДР на ЗАвПр/; „превоз на пътници“ е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага /§1, т. 2 от ДР на ЗАвПр/; и „икономическа облага“ е всяка икономическа изгода, която лицето не би получило при нормални пазарни условия или обратно – ще избегне разходите, които обичайно се отчисляват от собствените му финансови ресурси, като по този начин се попречи на последиците от безпрепятственото действие на пазарните механизми /§1, т. 56 от ДР на ЗАвПр/.

В ДР на ЗАвПр е въведена и легална дефиниция за „превоз на пътници за собствена сметка“ - § 1, т. 4, б. „б“, представляващ превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него. В тази насока следва да се посочи, че заплащането на част от разхода за гориво и пътни такси, което става при така нареченото споделено пътуване, не представлява икономическа облага по смисъла на §1, т.

56 от ДР на ЗАвПр, доколкото тези разходи съставляват само един от компонентите, формиращи цената на услугата по превоз. В този смисъл е и константната практика на ВАС, видно от Решение № 2234 от 27.02.2015 г., постановено по адм. д. № 8892/2014 г., VII о.;

Решение № 70 от 5.01.2015 г., постановено по адм. д. № 6864/2014 г., VII о. и Решение № 92 от 5.01.2015 г., постановено по адм. д. № 6724/2014 г.

В конкретния случай от доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че 4 на посочената в АУАН-а и НП дата и място жалбоподателят е управлявал процесното моторно превозно средство по направление Кралство Нидерландия – Република България, като в същото са се возили още девет лица. По делото не е нА.це и спор, че жалбоподателят не притежава изискуем документ по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр за извършване на международен превоз на пътници или товари, а именно лиценз на Общността.

Същевременно от събраната по делото доказателствена съвкупност не се установи осъщественият от жалбоподателя превоз да е бил за чужда сметка, срещу заплащане или след получена икономичекса облага. Тук е мястото да се посочи, че на жалбоподателя е повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че е осъществил превоз на девет лица срещу заплащане. Така изложеното колизира в събраната по делото доказателствена съвкупност, доколкото видно от приобщените по делото обяснения, дадени пред полицейските служители, единствено част от пътниците - К. С., Г. К. и К.С., са посочили, че е била нА.це уговорка между тях и жалбоподателя, по силата на която следвало да му заплатят определена сума при пристигането им в с. Паничарево. В обясненията си С. и К. са посочили сума в размер на 30-40 евро, която следвало да се плати едва при пристигането им в с. Паничарево, тъй като същата била предвидена да покрие разхода за гориво. Липсата на плащане и нА.чието на обещание за такова при пристигането в с. Паничарево, означава, че деянието е останало на стадия на опита, като съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗАНН същият е несъставомерен, доколкото не попада в предвидените в същата А.нея изключение. Що се отнася до обясненията на К.С., то от същите е видно, че последната е заплатила сума от 40 евро, като следвало да доплати още 50-60 евро при пристигането ѝ в България, предназначени за покрИ.е на разходите за гориво.