Решение № 419 от 01.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20251000501843 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

Ищцата в първоинстанционното производство А. Ц. Б. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 31.03.2025 г., а въззивната жалба е подадена чрез ССЕВ на 14.04.2025 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№ 46585/14.04.2025 г. Решение № 1760/24.03.2025 г., постановено по гр.д № 6902/2024 г. по описа на Софийски градски съд, І-13 състав, изменено в частта за разноските с Определение № 9136/12.05.2025 г. в частта, с която искът й с правно основание чл.49 от ЗЗД е отхвърлен за сумата от 3 000 лв., представляваща разликата над присъдената й сума от 4000 лв. до сумата от 7000 лв., ведно със законната лихва.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат Е.

З. и адвокат Л. И., с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно приложено на л.6 от гр.д.№ 46 484/2023 г. по описа на СРС, 165 състав. Държавна такса е внесена с вносен документ от 29.04.2025 г., представен по делото с молба вх.№ 52125/29.04.2025 г.

Предвид горното въззивната жалба е редовна и процесуално допустима.

1

Въззивницата-ищца поддържа неправилност на решението в обжалваната му част. Твърди се неправилност на извода на първоинстанционния съд, че допуснатата лекарска грешка е изяснена в рамките на няколко часа. Поддържа се, че така присъденото обезщетение е със занижен размер и не отговаря на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД и не репарира в пълен обем търпените от ищцата вреди.

Моли съда да отмени решението в неговата обжалвана част и да присъди допълнително на ищцата обезщетение в размер на още 3000 лв., ведно с дължимата законна лихва. Моли за разноски с оглед изхода на спора.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната по жалбата страна-ответникът „Аджибадем Сити Клиник Университетска многопрофилна болница за активно лечение Токуда“ ЕАД чрез процесуалния й представител адвокат Н. Д. с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно приложено към отговора.

Оспорва въззивната жалба като изцяло неоснователна по подробни съображения по съществото на спора.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да присъди на ответника разноски пред въззивната инстанция.

Решението и в неговата осъдителна част за сумата от 4000 лв. се обжалва и от ответника „Аджибадем Сити Клиник Университетска многопрофилна болница за активно лечение Токуда“ ЕАД.

Въззивна жалба вх.№ 55101/07.05.2025 г. на ответника е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 22.04.2025 г., а въззивната жалба е подадена на 07.05.2025 г.-първият работен ден след изтичане на срока в неприсъствен ден) чрез процесуален представител адвокат Н. Д. с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно приложено към жалбата.

Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 27.05.2025 г., представен по делото с молба вх.№ 63648/27.05.2025 г.

Предвид горното въззивната жалба е редовна.

Въззивникът-ответник счита, че постановеното решение в осъдителната му част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на 2 материалния и процесуалния закон. Твърди се, че ищцата не е доказала главно и пълно състава на чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД. Твърди се, че лекарите от ответното лечебно заведение са оказали на ищцата своевременна, качествена и достатъчна медицинска помощ, че проведеното лечение на родилката е било правилно, а направената Rh профилактика с Rhesonative е била безвредна.

Твърди се, че делото се е развило при погрешно тълкуване на събраните допустими, относими и необходими доказателства в тяхната съвкупност, а решението е постановено при грешно възприета от страна на съда фактическа обстановка, в резултат на което се е стигнало до неправилен осъдителен съдебен акт, постановен при неправилно прилагане на материалния закон.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло исковата претенция, при условията на евентуалност да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди до справедлив такъв.

Претендират се разноски за въззивната инстанция.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната по жалбата страна-ищцата А. Ц. Б. чрез процесуалния й представител адвокат З. и адвокат Иванов с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно посоченото по-горе.

Оспорва въззивната жалба като изцяло неоснователна по подробни съображения по съществото на спора.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да присъди на ищцата разноски пред въззивната инстанция.

С оглед на предмета на настоящото производство, очертан с въззивните жалби Решение № 1760/24.03.2025 г., постановено по гр.д № 6902/2024 г. по описа на Софийски градски съд, І-13 състав, изменено в частта за разноските с Определение № 9136/12.05.2025 г. в частта, с която искът на А. Ц. Б. срещу „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД е отхвърлен за сумата от 19 000 лв., представляваща разликата над 7000 лв. до пълния претендиран размер от 26 000 лв., ведно със законната лихва от 18.08.2023 г. до окончателното изплащане, е влязъл в сила на 08.05.2025 г., поради необжалването му.

Въззивницата-ищца в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да постанови решение, с което да уважи подадената 3 от нея въззивна жалба, да отмени решението в обжалваната му част, както и да уважи иска до посочения в жалбата размер. Моли съда да отхвърли въззивната жалба на ответника като неоснователна и да потвърди решението в тази му част. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Въззивникът-ответник, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да остави без уважение въззивната жалба на ищцата и да уважи тази на ответника. Претендират се само сторените разноски. Не претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Третото лице помагач, редовно призовано не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Първоначално Софийски районен съд, а след изпращане на делото по родова подсъдност, Софийски градски съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД, предявен от А. Ц. Б. срещу “Аджибадем Сити Клиник Университетска многопрофилна болница за активно лечение Токуда“ ЕАД за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 26 000 лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба – 18.08.2023 г. до окончателното изплащане.

Такава е исковата претенция, съобразно допуснатото от Софийски районен съд по реда на чл.214, ал.1 ГПК изменение-увеличение на иска с протоколно определение № 11954/25.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 46484/2023 г. по описа на СРС, 165 състав.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

Между страните не се спори, а и с представените писмени доказателства се установява, че на 20.08.2018 г. в 17,07 часа ищцата постъпва в ответното болнично заведение с активна родова дейност за родоразрешение. Същият ден 4 в 18,49 часа ищцата ражда жив, доносен плод от женски пол.

Бебето Р. е предадено на дежурен неонатолог за хоспитализиране в Неонатологичното отделение. Поставено е на топлинен комфорт и мониторен контрол-пулсоксиметрия. Извършени са необходимите параклинични изследвания, изписани и приложени са медикаменти, извършена е кислородотерапия и инфузия на водно-солеви разтвори.

На ищцата е включена система от 500 ml.Ser.Phys. и 10 IU Oxitocin с дебит 14 гтт/минута. Дадена е една ампула Медокапрон в 100 ml, физиологичен разтвор. Съгласно терапевтичена схема на ищцата е изписана профилактично инжекция с

1 ампула Rhesonative i.m., поради обстоятелството, че родилката е с отрицателен резус фактор, както и Fraxiparine 0.4 ml s.c.от 6 часа сутринта на 21.08.2018 г. за пет дни.

От приетите по делото резултати от имунохематологично изследване се установява, а и между страните не се спори, че бебето Р. е с кр.група В и Rh (D) (-) отр., а бащата А. Л. Б. е с кр.група О и Rh (D) (-) отр.

На 24.08.2018 г. ищцата и бебето са изписани.

От разпита на съпруга на ищцата-свидетелят А. Л. Б. се установява, че на 20.08.2018 г. съпругата му постъпила за раждане в болница Токуда, което минало без проблЕ. привечер. На другата сутрин около обяд свидетелят получил тревожно обаждане от съпругата си във връзка с излязъл кръвен резултат на детето, което е от друга кръвна група, която не съвпада с тази на свидетеля и ищцата. От съпругата си още узнал, че са поискали да й поставят анти-Д гама глобулин. Било й заявено, че детето е с положителна кръвна група. Това притеснило свидетеля, тъй като и двамата със съпругата му са с отрицателни кръвни групи и не е възможно детето им да е с положителна кръвна група. Ищцата била изпаднала в стресово състояние. Същият ден към 16 часа свидетелят посетил болницата и се видял с лекари, които му обяснили, че детето е с положителна кръвна група, поради което следва да се извърши изследване и на свидетеля, за да се установи неговата кръвна група. Тъй като свидетелят не обичал да дава кръв, се прибрал в дома си, където намерил изследването от предишното раждане на съпругата му и обратно го занесъл в болницата, показвайки, че е с отрицателна кръвна група. Съпругата му била много изплашена и разстроена, а персоналът се държал с насмешка.

Свидетелят установява, че погледна съпругата си с укорство, защото това 5 означавало, че детето не е него, а ищцата се разстроила. Двамата провели множество разговори, като ищцата се съмнявала, че детето е разменено. За дълъг период от време не била в нормално разсъдливо състояние. Ситуацията продължила до късно вечерта. На следващия ден бил направен повторен тест на бебето, който вече бил правилен и от медицинския персонал признали, че са разменили стикерите на епруветките. Ищцата се обадила на свидетеля и му казала, че началникът на лабораторията дошъл при нея, за да се извини, като казал, че грешката е направена при вземане на кръвта и размяна на стикерите.

Дочула реплика, че другото дете може би има здравословен проблем, което отново засилило страховете в родителите. Свидетелят установява, че съпругата му трудно преодоляла стреса. Тя очаквала мечтана бременност и раждане, които били опорочени от този нелеп инцидент. През годините ищцата се сещала за случая, а покрай станалия медийно известен случай с разменените бебета в Шейново, ищцата отново започнала да изпитва негативни емоции, върнала си спомена за случилото се и изпаднала в силно притеснителни състояния.

Свидетелят М. Г. А.-Е. установява, че познава ищцата от много години като пациент и приятел. Тя е изродила детето. Спомня си за раждането и ситуацията. Ищцата родила четири дни след термина, вагинално и нормално раждане. Прегледани били и майката, и детето. На следващия ден около обяд, свидетелката получила обаждане от ищцата с питане дали ако двамата родители са отрицателни, може да има положително дете. Отговорила негативно. От ищцата свидетелката разбрала, че е отказала да й бъде направена ампула резонатив, медикамент, който се прави при отрицателни пациенти с цел профилактиране на следваща бременност. Ищцата попитала още, ако й бъде направена тази ампула, това би ли й навредило. Свидетелката отговорила отрицателно. След разговора с А., свидетелката се обадила в неонатологията и тогава се започнало разглеждане на документи да бъде установено къде има евентуално проблем. Било взета втора проба пред ищцата. Резултатът от първата кръвна проба бил кръвна група положителна, а от втората „В-„.